Абитуриентка роди първото за 2022 г. бебе в общинската болница в Дупница, в екипа и студент в ЮЗУ в профил „Акушерка”

Абитуриентката от ПГ по хранително-вкусова промишленост в Дупница Доника Георгиева роди първото бебе за тази година в общинската болница в Дупница. Момиченцето е с тегло 3,100 кг и дължина 50 см. Малката принцеса проплака в 11,45 ч. вчера. Доника ще продължи обучението си въпреки раждането.

Любопитен факт е, че в екипа, израждал първото бебе, е участвал и 35-г. Владислав Велков от Дупница. Той е първа година студент в ЮЗУ – Благоевград в профил „Акушерка“.

Израждането на бебето на Доника, която все още не е избрала име на рожбата си, е 20-ото за Вл. Велков. Той е роден в Дупница. Завършил е висше икономическо образование в Бургас. Работил е на различни места, преди да се запише да следва за акушерка в ЮЗУ.

Репортер на „Струма“ разговаря с Владислав Велков за избора му на професия.

– Акушерките обикновено са жени. Вие защо решихте да учите за акушерка? Откъде идва това влечение точно към акушерството?

– Много хора се изненадват, като разберат, че уча за акушерка, но усещам, че това е моето призвание. От малък мечтаех да работя тази професия, да участвам в раждането на нов живот. Усещането е неописуемо, пред очите ти да се появи на бял свят малък човек,, колкото една ръкавица и ти участваш в неговото раждане… Кандидатствах през 2020 г. в ЮЗУ. Явих се на изпит за специалност „Акушерка” и го взех в пълна шестица.

– Как Ви приемат родилките в родилна зала? Вие сте още в І курс, каква е Вашата работа в отделението в болницата в Дупница?

– Аз подготвям родилките за самото раждане засега. Говоря им и ги предразполагам да родят по-лесно, без да се страхуват от болките и да слушат напътствията на лекаря, и те се чувстват добре. Акушерството не е само израждане на бебето, то е и психологична работа. Не участвам в израждането все още, но помагам на екипа с каквото мога. Аз идвам на добра воля в родилно отделение в общинската болница. Не искам заплащане, искам да се уча от практиката. Тук ме наричат „стажанта”, но аз не съм стажант, все още не ни изискват да стажуваме. Освен от учебниците за първи курс, където се изучава обща медицина, аз чета и странична литература. Искам да стана много добър в професията си.

– В колко израждания сте участвали, откакто сте студент? Помните ли първото бебе, на чието раждане присъствахте?

– Роденото днес бебе е 20-ото. Преди това съм участвал в израждане на бебе секцио в болница ПУЛС в Благоевград. Там ме приеха много добре. Първото бебе, на чието раждане присъствах в ПУЛС, беше момиченце. Роди се миналата година. Тежеше 3,5 кг. Най-важното е, когато се роди, бебето да изплаче. Няма време да се мисли какво ще последва. При едно от ражданията изтръпнах. Детето 7-8 секунди не изплака, а се оказа, че веднага след раждането детето се аспирира и тогава започва да плаче. Затова ходя в болниците, да практикувам и да се уча от практиката и да „крада“ знания. В учебника е едно, в практиката е друго.

– Как реагират родилките в първите мигове, като се роди бебето им? 

– Първото, което питат, е как е детето им. После идват емоциите, радостта, въпреки болките. При някое раждане леко се деформира главата на новороденото. Родилките притеснени питат защо е така главата на детето им, ще се оправи ли… Като им се обясни, те се успокояват.

– Споменахте, че сте участвали в раждане на бебе чрез секцио. Вие тепърва навлизате в акушерството, но предполагам имате коментар за тези майки, които сами избират да родят децата си чрез секцио, а не по естествен път.

– Наскоро четох американско проучване за децата, родени по неестествен път. Според проучванията тези деца, които са родени със секцио, по-трудно се справят сами в живота, но колко е вярно… Раждането със секцио става за минути, но болки има след операцията. По-скоро е мода сред младите майки да родиш със секцио, но всяко семейство си решава само как да се родят децата им.

– Вие сте на 35 г., предполагам, че вече сте баща?

– Да. Имам син на 8 г. Вече е ученик и тренира кикбокс.

– Семейството подкрепя ли Ви в новата професия, която в момента усвоявате?

– Да. Стоят зад мен, подкрепят ме, радват се на избора ми.

– Какви са мечтите Ви, свързани с новото Ви амплоа на акушерка?

– Да стана много добър в професията си и да й се отдам изцяло. Да помагам да се ражда нов живот. Бог помага да се заченат деца, а аз ще помагам да се родят…

Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА