Йосиф Калпачки е учител по музика в благоевградското Средно училище с изучаване на чужди езици /СУИЧЕ/ „Св. Климент Охридски“ и упражнява професията си от 40 години. Сега, в края на педагогическата си кариера, той сподели вижданията си за образователната ни система, като говори открито за проблемите и отправи конкретни предложения.
– Г-н Калпачки, какво мислите за новия закон и неспиращите реформи в образованието?
– Според мен реформи в образованието могат и трябва да правят само хора, които са били най-малко 10 години преподаватели и учители, а не от някакви чиновници в София.
Виждате докъде стигнахме с тези реформи. Образованието вече стана имитация в България. Пълната имитация е повсеместна и в средното, и във висшето образование!
– Какво имате предвид под имитация?
– Имам предвид следното: Първо, защото са необходими тези изпити за 7 клас /б.р – националните външни оценявания при завършване на основно образование/, когато има достатъчно средни училища, професионални и профилирани гимназии. Децата да се явяват там на изпити, а не тук на безсмислени НВО-та по математика и български и след това балообразуване и ще влизат къде ли не.
– А какво мислите за НВО-тата в 4 клас?
– Те също не са необходими и са пълна имитация. Просто отчитаме някаква дейност. Още повече, че безсмислено обременяваме децата в тази възраст.
– Казвате ,че оценяванията са безсмислени. Тогава как бихте коментирали промените в НВО – 7 клас, свързани с разсекретяване, засекретяване, мерки за сигурност, че и изпитните материали, които са с уникален баркод на всяка страница?
– Наистина не знам защо се прави всичко това и нямам никакво обяснение. Досега колко години правим реформа в образованието и няма никакъв ефект. Преди без реформи имаше качество. Сега всяка година се правят някакви промени, а няма никакво качество в образованието.
Ще дам само един пример: децата учат в дадено училище математика и български. Същевременно дават по 40-50 лв. за частни уроци и като дойдат изпитите, не могат да изкарат тройка. Какви са тези ученици? По мое време никъде нямаше частни уроци, а безплатни кръжоци и децата ги посещаваха по собствено желание. А сега ходят на частни уроци, защото родителите ги карат и си мислят, че така децата им ще станат по-добри. Но не виждам да има някакъв успех и не разбирам какъв е смисълът от тези уроци, след като резултатите не се подобряват.
– Прави впечатление, че резултатите от матурите в 12 клас са най-ниски от 2008 г. насам, откакто е въведен този формат на ДЗИ. На какво според Вас се дължи това?
– То резултатите ще продължават да бъдат все по-ниски, защото децата нямат интерес да учат. Никакъв интерес, дори насила ги караме да влизат в часове. И това се знае от всички, но ние, учителите, и хората горе в София отчитаме успехи, големи успехи. За какви постижения изобщо говорим, след като има толкова много двойки и толкова нисък успех на матури и въобще на изпити?
– Какво смятате, че трябва да се промени, за да е работеща образователната ни система?
– Най-добре образованието да стане платено. Може да е минимално, но да се плаща.
– Нещо като висшето образование.
– Точно така. Това е необходимо и трябва да се случи поне в средното образование.
– Не намирате ли тази идея за доста авангардна?
– Когато човек плаща, той е заинтересован. А когато просто праща детето си на училище ние да го пазим и да се превръщаме в детегледачи, нищо няма да стане.
– Смятате че тези такси, били те и минимални, ще имат мотивиращ ефект?
– Разбира се. Не само ще ги мотивират, а и ще ги дължат. И после, ако ученик направи някаква беля в училище, да си плати или да дойде баща му да го поправи, а не училището да възстановява щетите, направени от тези палави деца.
Има и нещо друго. Както казах, много ученици – 80%, да не кажа и 90%, ходят на частни уроци. Мога да го твърдя със сигурност, защото знам при кои колеги ходят. И като вземат частни уроци си мислят, че всичко знаят в училище, което не е така. Резултатите го доказват.
– Искате да кажете, че вместо да се дават пари за частни уроци…
– То по-добре да се дават в училището. В крайна сметка тези пари ще отиват пак за децата. Значи, след като могат да плащат по 40 лв. на час за частен урок по БЕЛ или математика, защо тия пари да не влязат в училището. И така с минималните такси учениците ще се мотивират да учат в училище, а не с частни уроци.
– От позицията на Вашия 40-годишен стаж можете ли да направите сравнение какви бяха учениците преди 20-30 години и сега, що се касае до мотивация и възпитание?
– Като преподавател в сферата на изкуството мога да кажа, че преди години в училищата имаше духови оркестри, акордеонни състави, смесени детски хорове. Сега няма нищо. Децата от 1 до 12 клас нямат никаква музикална култура. Те приемат тази чалга и музика, която се предава непрекъснато по телевизията и радиото, а и това е причината за тази ниска музикална култура. Да не говорим, че тази чалга сформира до голяма степен възпитанието и отношението на детето към околния свят. Етиката на едно дете започва от това с каква музика, с какво изкуство се занимава.
Другото е, че едно време имаше по 1-2, най-много до 3 двойки на срок в клас. Сега за срока в класовете има по 20-30 двойки. Значи има разлика. Да не говорим за дисциплината. Тя беше много силна. Никой не закъсняваше за училище и не бягаше от час, защото имаше страшна дисциплина както в училище, така и в семейството. Сега това липсва.
– А има ли го уважението към учителя сега?
– Не. Няма абсолютно никакво уважение към учителите. Даже смятам, че обществото гледа на нас не като на учители, а като на хора, които са задължени да им гледат децата в училище. Просто ни възприемат като детегледачи.
– В този смисъл какво мислите за идеята, да се създадат екипи от учители, които да ходят по къщите и да будят деца сутрин за училище?
– /Смее се/.И с какво ще будим децата? Като отидем в махалата и не ги намерим с какво да ги събудим? Може би с тромпет. Това са абсолютни глупости. С една дума малко са ни чиновниците в България, та трябва да създадем и още, които да отчитат и тази дейност.
А иначе едно време наистина ходихме по домовете. Въпреки че децата не отсъстваха и идваха редовно на училище, ходихме на проверки. Да видим какво е семейството на детето, в каква среда расте. Нямаше бедни, сиромаси, хора, които да няма какво да ядат и къде да живеят. Децата бяха задоволени, семейството също. И може би това нещо е критерия за възпитанието на децата. А сега ако отидем в едно семейство, където майката и бащата не работят, ще видим мизерия.
– Като учител усетихте ли вече намаляването на административната тежест на работата и олекотяването на бумащината, каквито всъщност са уверенията на МОН?
– Нищо подобно. Та ние в училище станахме чиновници, повече пишем и се занимаваме с бумащина, отколкото да образоваме децата. Така че няма никакво олекотяване и намаляване на административната тежест. Това се измисля горе от министерството, за да пробутат някоя и друга глупост към образованието.
– Има ли все пак „светлина в тунела“?
– Не. Аз лично не я виждам. Просто ние затъваме все повече и повече. Не съм комунист, но ако не се върне старата система, няма да се оправим никога. А знаете как се възстановява дисциплината в училище. На мен и ушите са ми дърпали, даже получавах и по някой шамар, но аз не съм се сърдил. Знам, че това нещо ме накара да стана човек.
Сега е обратното, учениците ни бият, псуват, обиждат. Те ни унижават и учителят не може нищо да направи. Това е истината.
– Г-н Калпачки, съжалявате ли, че сте станал учител?
– Преди не съжалявах, но сега – да. До 90-та година ходих с усмивка в училище, защото там се работеше, правехме нещо. След 90-та година като тръгна за работа и ми настръхва косата.
– Значи вече не искате да сте учител?
– Да, искам да се пенсионирам. Това е.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА