Млад мъж от дупнишкото село Джерман, на когото заради запушване на кръвоносни съдове се наложило да ампутират и двата крака, е подложен и на друго изпитание. Заради разбитата улица, на която живее, той трудно може да се придвижва с инвалидната количка по стръмния наклон.
Драмата е от 2016 година, когато Васил Темелакиев е на 39 години. Оттогава съпругата му и двете му дъщери нонстоп го подкрепят в тежкото изпитание и Васил не губи вярата в себе си и борбения си дух. Той се научава да се справя с инвалиден автомобил и да се придвижва с инвалидна количка.
Но неистовите му усилия да се справя с новите предизвикателства в живота удрят на камък. Къщата на семейство Темелакиеви се намира под боровата гора на селото и улицата е стръмна. По нея от 60 години насам ремонт не е правен и затова придвижването му с инвалидната количка е огромно изпитание.
Ето какво заяви Васил Темелакиев, който преди да остане инвалид, е работел като автомонтьор: „Търся начин улица „Любен Шилегарски“ в село Джерман, на която живея, да бъде асфалтирана и да мога да се придвижвам с инвалидната количка по нея към центъра и обратно към дома си. Имам нужда от социални контакти с хората от селото, с кметството, библиотеката, читалището. Да посещавам мачове на стадион „Ботев“ в Джерман. От години за мен това е невъзможно. Излизайки от дома си на №16, който е в началото на улицата в най-горния край, с инвалидната си количка се търкалях два пъти по нанадолнището заради стръмната улица, на която живея, тъй като тя е разбита и е цялата в дупки. Целият се смазах. И асистентката ми не може да се справи с количката. Съседите ми над мен на горния етаж имат детенце на две години и бебенце и също не могат да слязат с детска количка по стръмната улица. При нас въпреки молбите ми до кмета на селото Ангел Цветков и контейнер за смет не може да се постави, защото улицата е проблемна и машината за извозване на сметта не може да се придвижва по нея. Голямата ми мечта е да ходя с протези, сега събирам малко по малко необходимите 16 000 лв., за да ми ги изработят. И да мога да се изправя до съпругата и дъщерите ми, както бях някога… Но как ще тръгна и с протези по тази улица, това е мисия невъзможна, само мечта. Моля се с цялата си душа на Бога за чудо, някой управник да се трогне от съдбата на живеещите тук и да се оправи улицата, за да може не само аз, но и майките с бебенца, живеещи на нея, безопасно да возят с колички малките си деца“, заяви В. Темелакиев.
Бизнесменът Димитър Стоев от Джерман, който е съпричастен към неволята на Васил, заяви: „Молих се на кмета на село Джерман Ангел Цветков да се предприеме нещо и да се оправи улицата, но се оказва, че нашето кметство не разполага с такива средства и че това може да се реализира или от община Дупница, ако има средства, или от някоя фирма чрез спонсорство, или от друга организация“.
Разбитата улица пред дома на инвалида в село Джерман 
Братята Васил и Ивайло Василеви с Васил Темелакиев
Съседите на Васил – тримата братя Васил, Ивайло и Венци Василеви, също търсят възможности да закърпят опасната улица. Васил Василев сподели: „Ние имаме бебенце, но по-горе на улицата също има семейство с бебенце, детска количка не може да се движи по нашата улица, камо ли инвалидна количка. Имаше ВиК авария на улицата преди година, като я отстраниха от ВиК, още повече разбиха улицата – отвори се дупка, която запълнихме с много бетон. Ние, тримата братя, оправяхме преди време улицата, но пороите отново я отнесоха. Всички живущи на нашата улица си плащаме редовно данъците, а за нас асфалт няма… От горния до долния край на ръце трябва да сваляме децата с детските колички. Направихме подписка до община Дупница, но в деловодството отказаха да ни я приемат. Завъртяха ни в омагъосания кръг на българската държавна администрация, насочиха ни към джерманското кметство, което няма никакви правомощия по проблема“, разказа В. Василев.
Кметът на село Джерман Ангел Цветков коментира: „Запознат съм с проблема и на тази, и на другите улици „Еделвайс“, „Партизанска“ и „Скакавица“, които са в същото тежко положение, но всичко зависи от община Дупница. Трябва да се търси някакво инженерно решение, защото слагахме чакъл и първият дъжд всичко отнася в реката. Нашето кметство не разполага със средства да направи тези улици. Конкретно за улица „Любен Шилегарски“, която е в много лошо състояние, трябва да търсят община Дупница и някоя друга организация, която може да помогне“, каза селският кмет.
Така за 45-годишния инвалид В. Темелакиев и съседите му остава надеждата в дните след светлия празник Великден хора с възможности или фирми да проявят съпричастност и да помогнат.
Д. Стоев /вляво/
ДЕНИ МИЛЕВА
