Агроном по образование, а по призвание учител и лечител, буди със словото си душите на българите, независимо в коя точка на света се намират. Той ги запалва с непринудеността, искреността и невероятният си звучен български език, който ни напомня времето, когато тичахме боси по прашните пътеки на село, а вечер слушахме песента на щурците, докато си разказвахме страшни истории под звездното небе.
Веселин Орешков, или както му казват всички – чичо Веско, сбира край себе си младите хора като истински магнит и им вдъхва искрата на вдъхновението и вярата, че всички сме Едно!
„Мъдрият забогатява, а не обеднява, като дава на другите – всички сме Едно”-– казва Веселин Орешков.”
Веселин Орешков е роден в Троян. Целият му съзнателен живот е минал като интродуктор на растения и една от големите му мечти е да въведе във флората на България растенията от други флористични райони на Земята, за да се увеличи благатството на нашата земя. И го прави успешно вече години наред. Благодарение на него у нас се отглеждат растенията като планински лимон /Chaenomeles mauley/, арония, актинидия, шизандра, левзея, персимон. Те вече присъстват в не една българска градина и със своите уникални цветове, плодове и лечебни свойства, допълват красивите пролетни пейзажи и трапезата ни.
Именно той въвежда вече всеизвестната с лечебните си и хранителни качества арония. Днес той работи да направи също толково популярен и планинския лимон, както той го кръсти на български, а защо можете да разберете в книгата му „Планински лимон, показалец за Естествен Живот”. Ето и неговите опасения, споделени пред Selo.BG:
Нека да започнем от там: Тъй като, според мен, като човек, който над 15 години съм работил професии, свързани със земеделието, и чувствам една болка от посоката, в която върви земеделието, дори и така наречената аграрна политика. Ясно е, че хората са загубили (масово естествено, макар да има изключения) връзката със земята и с това да могат и да произвеждат храна. Съвременните земеделци експлоатират Земята, все едно им е длъжница.
Тя е не само длъжница. Тя е средство да печелят и да преживяват. Но те не преживяват, а само трупат пари срещу живот. Защо? Защото прекъснаха естествения ход на нещата. Измислиха от десетилетия насам химически субстанции, които слагат в почвата, и те отиват в растенията. Да не спомена хидропониката, където игнорират почвата. То, то е безумно нещо човешко. Ние за щастие не можем да консумираме минерали. Това го вършат растенията. И тези растителни субстанции, вече минералите, обработени със слънцето, въздухът и водата, разтворени в нея, и идват, за да произведем друго по-висока вибрация – енергия. А то какво се получава? Ние разтворим химикалите, те ги нагълтат и все едно ние прекъсваме цикъла в такъв невъобразим порядък. А клетките не могат да приемат тези минерални субстанции, защото ние нямаме нито хлорофил, нито нищо. То, то е безобразна работа. Обаче печалбата си върви и „всичко е наред”.
Оказва се така, че храната, за която горделиво всички казват: „Ако не произвеждаме ние хляба, няма да има какво да ядете”, това е мъртва храна, директно да го кажем.
Клетката, която има Космически Разум, тя не може да бъде измамена в никакъв случай. Щото веществата попаднали, тя ги разлага до фотони. Практически тя вижда, че това е неестествено и несвойствено и реакцията я виждаме всичките. Ние, човеците, сме повече „бостански чучула”, плашат се врабците като ни видят, но вътре сме разбили ДНК-то, всичко, и продължаваме твърдо напред до едно самоунищожение.
Аз имам домашен хляб и самун, купен от магазина. Зимно време ми кълват домашния самун, оня не го опитват. Как разбират? То има мозъче птиченцето нищожно, като едно зрънце от леща може би, но разпознава. Докато ние сме много „замайосани” във всяко едно отношение и не усещаме природата така на живо. Затова масово навлязоха Е-та, имитиращите продукти и какво ли не. И по всякакъв начин можем да баламосваме сетивата си: очите, езика и т.н., но не можем да баламосваме отделната клетка. Тя вижда, че това е неестествено, и реакциите са ясни.
Оказва се така, че през годините много се говори как България има традиции в земеделието, в овощарството, в зеленчукопроизводството и т.н. От друга страна, днес масово консумацията на храни, може би над 95%, е от чуждите търговски вериги, където се продават храни, които са пропътували освен стотици или хиляди километри, са обработени с всевъзможни химикали и те са минали през една среда, която дори ги е натрупала в тях тази „студенина и енергетика” на складове, кашони, тирове, какво ли не. Какво всъщност консумират гражданите днес?
Може да е всичко друго, но ако кажем „храна”, в истинския смисъл на думата, и това го приемаме за храна, то е толкова различно, колкото от тук до Луната. То е невероятно разминаване. Невероятно! Но всеки може да го види в нашия живот как се проявява? На огромна част от човечеството геометрията, заложена от Твореца, е развалена.
Организмът се чуди тези баластни, безстойностни неща къде да ги дява, и пускат едни шкембици, увисват им под брадите гуши и какво ли не. Ако Луис Куне (Д-р Бенджамин Лъст) възкръсне, всичките ще ги класифицира, почти всички, че не са в ред.
Но всичко това пък е свързано пряко и с… да го кажем директно – липсата на воля, воля и за труд, и за промяна, и будност в същото време, но първо е липса на мисъл! Защото мисълта предхожда абсолютно всичко. След нея идва Слово, след това действие и се появяват нещата. Първо хората са се изключили да мислят. Някой трябва да им каже какво да правят. И си вървят така. (Като ги ръководят). И какво се получава по-нататък. Те практически са абсолютни мързеливци. Мързелът ги гази, само че от него не се мре, за жалост, ами се тегли. Е, като ги съчетаеш тия две работи, третото е – този порядък създаден абсолютно анахроничен. Човеците в сравнение с животинките са хиляди пъти по-зле. Защо ли? Можем да си представим. Защото в пълен разрив с изискванията на творческите сили живеем.
А в същото време, като говорим за земеделие, за земя, за храна, аграрната политика на България се съобразява с някакви изисквания, постановки, европейски, които са насочени само и единствено към постоянното поддържане и надуване на тоя балон – балон със субсидии, проекти, някакви амбиции за печалби. И ако пък се пукне, защото от време на време се пука тоя балон, надуват нов балон.
Всичкото е наистина безумна човешка постановка. Нещо, което е нормално, но абсолютно неестествено. И как можа именно хомо сапиенс да допусне туй нещо? Аз недоумявам. Животинките никога туй няма да го направят. Те избягват да ни консумират нещата, с които ние ги осигуряваме. Вече, от немай къде, ако са затворени в клетки, ще трябва да ядат туй, което им даваме. И то, кои са? Кокошки, крави в оборите за мляко и т.н., и други животинки, които водят абсолютно неестествен живот. Техните продукти идват при нас, човеците, като ги консумираме и се самоубиваме…
Така нареченото „учено невежество”. Те заради това излизат осакатени и физически, и психически повечето. Междудругото аз съм учил аграрна икономика две години. След втори курс. В Свищов съм учил аграрна икономика. Поздравявам всички, които разобличиха фалшивостта на Стопанската академия в Свищов, която беше обраснала с корупция. И неслучайно тя фалира. Миналата година обявиха официално фалита й. Моите преподаватели там по аграрна икономика всичките ми искаха подкупи, докато бях студент, защото „съм бил работил”. А аз работех вече по специалността още след първи курс. И така де, малко отклонение.
Искам, така да споделиш, това, което в България в момента се случва цялостно в земеделието, то е подчинено на един много обречен донякъде, според мен, и създаващ тежки зависимости механизъм на субсидиране. Тоест, дават се субсидии на земеделци, на животновъди, на всички. Даже миналата седмица дават субсидии, забележи, за хуманно отношение към животните. И аз на един му казвам: „Тоест, по хуманно ще почнеш да ги убиваш ли?”.
Тоест, според теб, абсолютно обречен ли е този модел на европейска аграрна политика, която движи (аз даже бих казал тя не го движи този сектор, ами го държи на изкуствено дишане – все едно е в реанимация – нарочно поставен така, за да може да го държи зависим от субсидиите, и в София има едно голямо Министерство на земеделието и още един по-голям Държавен фонд земеделие, които вместо да разработват национални стратегии, специфики по региони на България, как да подпомагат развитието на устойчиви форми на земеделие, на фамилно фермерство и т.н., те са се превърнали като едни кредитни институции. Те, между другото, и кредити раздават и просто пореден балон).
Абсолютен!
Значи, това е нещо, което са го сътворили хомо сапиенси и което абсолютно е в разрез с изискванията на тези установени Принципи във Всемира.
Крахът е абсолютно неминуем. Независимо какво искат да правят. Никой няма да ги пита. Нас са ни съветвали от хиляди години как трябва да я караме. Защото още в зората на човечеството благодарение на мързела са започнали да изкривяват нещата. Досега толкоз нещо се е натрупало, че ние сме седнали на един надут балон и му трябва само една игличка да го дупнат и пух – изчезва.
Аз сега се сещам: едно качество, освен гордостта, че произвеждат храната на фермерите, масово е, че са вечно неблагодарни. Те са вечно неблагодарни за размера на субсидиите, които получават, неблагодарни са към природата, че било суша, или пък че имало наводнения, неблагодарни са заради това, че се появил един или друг вирус. Примерно „син език” при овцете или пък “антракс”.
Точно така!
Или пък бруцелоза при козите. Сега, последно „африканска чума” по свинете. И никога не си задават въпроса „Защо?”.
Животът е построен на „даването”. А ние сме го обърнали на 180 градуса. Черпим ресурси. От 200 години тече един антропоцен, което разсипваме планетата. А от 50 години в пълна сила антропоцит – унищожение на човешкия род. Заедно с нас загиват толкоз диви животни и растения – непрекъснато изчезват, записани в Червената книга първо, след това изчезват изобщо. Докато сега човешкият род е записан от доста време в Червената книга, тоест се е самозаписал. И сега следва огромна част от човешката маса да изчезне и в новата епоха следващата човешка раса ще се възбуди отсега дето се раждат децата и толкоз.
Твърди се, че най-големият замърсител на природата след самолетите и автомобилите са животните. Тоест, индустриалното животновъдство.
Ние говорим за 7 милиарда човешки съдби, никъде не чух да се споменава, че скрито от погледа на хората, по някаква причина има 77 милиарда животни, които ни обслужват. Като почнем от всякакви пернати, че копитни, нечифтокопитни, че рогати, не рогати, какви ли не по вид? Но по брой са мо-малко от 77 милиарда. Огромна част от тях вече ги няма, защото земята е „заплескана” с магистрали, с какво ли не, с мегаполиси. Гледат ги в определени места, далеч от погледа на хората, в клетчици. И кравите една до друга, и кокошките една до друга – една над друга снасят яйца.
Иначе казват „хуманно”, нали?
Много хуманно. Ако видиш един човек да шиба с камшик коня, готови са да го линчуват, но всичките в супера ядат плътта и продуктите от тези животинки, гледани по…
…чудовищен начин.
Наистина! Да, думата „чудовищен” може би е много мека. Това е нещо… аз не мога да намеря дума. Това е нещо, което в човешката история не е било.
И туй промишлено животновъдство, това даване на тях – растителни субстанции, пълни с химикали. И те отиват във всичките продукти: месни, млечни, яйчни и т.н. И какво накрая се оказва? (Оказва се, че „ние си правим харакири”.) Ние просто… Не знам… Акъл нямаме.
Оправдават се с това, че трябва „отговорни решения” да вземели за изхранване на цялото това голямо човечество. И все по-усилено говорят да се либерализира отглеждането на ГМО. ГМО се отглежда масово от много години под формата на царевица, соя и памук в Америка и някои други страни – нали, Южна Америка, също. Обаче една френска компания, не американска – френска, направи за първи път в историята на човечеството генномодифицирана пшеница. Уж с оправданието: „Ние ще изхраним човечеството”. Обаче, типично за колонизаторска държава, те не направиха полевите експерименти, тестове на генномодифицираната пшеница във Франция, тоест на собствената си земя, а ги направиха далеч в Австралия. При което огромен все пак отпор от част от австралийските зърнопроизводители, които знаят какъв е рискът от това. Давам го за пример, да покажа как подмолно действа аграрната индустрия. По същия начин, както една от големите немски корпорации, която продава препарати на основата на глифозат, който всяка година трови не само пчели, животни, насекоми и т.н. Понеже в България във всяко село се пръска с глифозат, понеже ги мързи да хванат косата и да окосят, минава и напръсква с глифозат. Та повечето не знаят, защото той е с различни търговски наименования, примерно: Наса и т.н. Особено кметовете на села, дава там пръскачката, пръска – пожълтява всичко, а после се чудят защо лепят некролози по селата. И на млади хора. Толкова стотици млади фермери умряха заради глифозата.
В селското стопанство се появи в цяла България АЧС – африканска чума по свинете – вирус. И на много хора в аграрния сектор, с които работя от години, им казвах: „Хора, това е предупреждение. Миналата година имахте птичи грип, преди това имахте бруцелоза, преди това имахте син език – това е предупреждение, че тази безпределна жестокост, това леене на кръв на животните не може да остане така. Не може да продължава по тоя начин!
Абсолютно!
Ние си мислим за печалби. Как ще експлоатираме животните.”
Всичко се реди едно по едно.
Първо, ние трябва да си го помислим и го правим!
Ние практически (и то е благодарение на мързела) – благодарение на мързела, невероятен мързел – гази човеците още от пещерите.
Оня, който е решил да се пише за главатар, щото има някакви мускули, вместо да ходи да ловува с групата, той се излегва и най-дебелата и тлъста пържола на него се дава. А някой му спори, да му мисли. Оня пък хитрецът, който се написва за шаман – “сега ще имате добър лов”, и той не ходи да ловува. И тъй сега на клончетата са толкова маймунки накачали, и всичко се срути. И все взимат, без да дават.
А животът стои на „даването”!
И сега виж, колко хубаво – от вред я гласим, да дойде краят. Да дойде краят! – Сами си го предизвикваме. И „жертвите”, които са се съгласили на тоя порядък, и онез – „палачите”, които са докарали хората на тоз ред, сме на една и съща скара.
Милиарди човешки същества мечтаят да се върнат старите времена. Колкото и да са лоши, та туй, което идва, ги плаши. Няма връщане, мойто момче!
Абсурд! Нито милиметър назад.
И то е така, защото ние докарахме нещата до тоз предел.
Сега, почвите по света са умъртвени от милионите тонове химикали, от десетилетия произведени, които я отравят почвата, от толкоз безумни неща, които правим, именно с цел икономически растеж и растеж на печалби.
Е, какво? Станахме ли по-богати? Не! Напротив.
Още едно нещо: Не само въпросът за богатството. Те, като започнат да имат пари и в излишък – купуват имоти, коли, джипове, яхти ако щеш. Има фермери, които даже се говори, че остров си купили в Гърция. Това не ги прави истинни хора. Не ги прави разумни, не ги прави щастливи.
Ни най-малко.
Заради това и в цяла Европа тази година има огромен рекорден ръст на самоубийствата на фермери.
Точно така!
Една американска изследователка проверила: всички, които искали да забогатеят, какво се е случило? Които искат да бъдат с пари богати, накрая, когато ги имат – фалират, пропадат, депресия.
Онез, които са станали богати – като Форд, като много други – да създадат, да облекчат живота на хората – те са останали живи.
Аз сега се сетих друго – българският индустриалец Димитър Апостолов Ценов, на когото е кръстена академията, той е бил голям индустриалец, и той е дарявал. А днешните производители (някои ги наричат агромилионери в бранша), индустриалци, търговци при тях алчността до такава степен е достигнала, че те изобщо нямат идеята да дарят, да построят училище, университет. Те с тези милиони, които похарчиха за джипове и за луксозни пътувания по целия свят, разходки и какво ли не. Бил съм свидетел как фермерка, която получава субсидии, която пръска с глифозат и т.н., влезе в един магазин в Италия и си купи бельо за 5 хил. евро.
Боже!
И исках да кажа, този български индустриалец е давал парите си за строителство на… и е построил Стопанска академия – да има в България такова нещо. Фермерите, ако имаха тази осъзнатост, за която ти говориш, в България във всички села щеше да има училища. В тези училища щяха дори да излизат кадри, за които те сега реват, че няма кадри, че няма кой да им работи, и т.н. Наистина е много сбъркан моделът.
Безкрайно сбъркан, мойто момче. Безкрайно!
Преди много време – миналия, по-миналия век, по нивите бяха 90 и кусур процента хора, а сега именно няколко процента минават с машините, с химикалите, обслужват нивите и изхранват човечеството, което смята, че живее. А, то е просто една илюзия. Абсолютно всичко е така обърнато наопаки.
Те иначе се събират – семинари, лекции, тематични работни групи в Министерството на земеделието – обсъждат, правят. И резултатът какъв е – отрицателен! Нищо положително. И сега, когато в този Европейски парламент работят толкоз много хора – глухи шайби – изкараха една програма, която я субсидираха от 10 хил. евро до 400 хил. евро, беше 123 – едно, две, три – за увеличаване стойността на хранителните продукти. Можеш ли да си представиш? Тя пропадна. Защото и да искат, независимо колко евро се вливат, за да се разгърне таз програма, той животът е построен на противното. Земята е унищожена. Откъде да се роди нещо стойностно? А ти си наливай пари, а те продължават да слагат тея химикали. То всичко е издънено.
Понеже от няколко години живеем на село и преди това съм живял в града – много динамични професии съм работил – искам да кажа, че на мен ми беше трудно да превключа като отида на село. Въпреки че цялото ми детство съм израснал на село, работил съм в градината, в бостаните на село по цели летни ваканции, обаче ми беше трудно да превключа. И основното, което забелязах, като отидох на село, е как контактът със земята, това да наблюдаваш целия животински свят, който е в локалната макрообщност там, на селото, започва да ти отключва определени неща вътре в тебе – една сензитивност, едни усещания, които, когато си в стъклено-металния, колкото и луксозен офис да е, ти там си като животните, с които се храниш от търговските вериги, които живеят в клетките.
Сега и да стане земетресение, да развали един град, тез, които ще излязат от руините, ще излязат със същото съзнание. Просто не са необходими тези катаклизми. Необходимо е промяна на съзнанието. Но не искат да я направят! Там е белята.
Е, катаклизмите би трябвало да помогнат. След като вирусът не помогна, в смисъл нещо страшно трябва да дойде да помогне! Сега, примерно, четох наскоро, че имало изследване, мисля, че беше в Германия, че 30% от анкетираните казали, че вече ще спрат с безумните разходки и екскурзии по какви ли не дестинации по света, защото всъщност осъзнават тежкия въглероден отпечатък и от самолетите, и от всичко свързано с тази така наречена туристическа индустрия: хотели, ресторанти, изобщо огромното замърсяване, което се причинява на планетата. Между другото малко хора знаят, че във всеки един миг в момента, и то след Ковид, по време на Ковид, в небето над земята летят около 20 хиляди самолета. това е чудовищно.
Виж какво, този процес трябва да се завърши.
Човечеството е обречено…
