Иван Чолаков от Сандански е адвокат с дългогодишна практика. Той е бивш председател на Адвокатска колегия – Благоевград. Избран за резервен член в УС на Висшия адвокатски съвет. С него разговаряме за последните законодателни промени, касаещи по-строги санкции за пияни и дрогирани шофьори, които предизвикаха буря от реакции в обществото и само месец след като са в сила, ще бъдат подложени на поправки заради непредвидени ефекти в приложението им.
– Г-н Чолаков, до какво ще доведат новите промени в НК, с които се увеличиха наказанията за пияни и дрогирани шофьори, предвиждащи конфискация на автомобили?
– Освен до кратковременни и доста съмнителни политически ефекти за вносителите на тези изменения други съществени резултати не се очакват. Експертите в областта на наказателното право и процес много отдавна и много категорично казват, че увеличаването на наказанията не води до намаляване на съответната престъпна деятелност. Но кой ти слуша експерти в нашето Народно събрание, там се търсят политически ефекти, колкото и кратковременен характер на фойерверки да имат. Тук не са необходими други примери освен със самия член 343б от НК, който регламентира наказателната отговорност при управление на МПС със съдържание на алкохол над 1,2 на хиляда или след употреба на наркотици. Това е един от най-променяните текстове в Наказателния кодекс през последните 15 години, като всяка една от промените бе в насока завишаване и втвърдяване на наказанията, но е повече от очевидно, че завишаването на наказанията не доведе до спад в този вид престъпления. Първоначално имаше възможност провинилите се по този текст да минат само с глоба при определени предпоставки. Определени обществени реакции бяха фокусирани чрез медиите в общественото внимание, респективно последва възмущение и възможността за минаване само с глоба бе законодателно премахната. Да, ама следващата промяна допускаше в такива случаи да се получава наказание пробация. Някому се видя малко и пробацията и сложиха минимум на наказанието „лишаване от свобода“ от 1 година, с което отпадна и възможността за пробация, макар че пробацията е винаги ефективно търпяно наказание и моето мнение е, че с оглед поправянето на осъдения е много по-резултатно от едно условно осъждане.
Трябва да отбележим, че основният текст на чл. 343б от НК предвижда за управление на МПС с алкохол над 1,2 на хиляда или след употреба на наркотици не едно, не две, а три кумулативно прилагани наказания: 1. Лишаване от свобода от една до три години; 2. Парична глоба от 200 до 1000 лева; и 3. Лишаване от право да се управлява МПС за определен от съда срок.
Сега, след последните изменения, към тези три наказания се прибави и четвърта санкция – отнемане на моторното превозно средство, което е една прекомерна санкция, очевидно въведена, за да се угоди в чисто политически план на определени обществени нагласи, афиширани чрез медиите, без да се държи сметка за действителните последствия от въвеждането на тази мярка.
Запомнете ми думата, че след една до две години по улиците ще започнат да се издигат плакати да не се прилага условно осъждане в случаите на управление на МПС с алкохол или наркотици, и ако така я караме, ще се намерят „услужливи“ политици, каквито дал Бог изобилно при нас, които да приемат и това изменение. Истината обаче е, че дори да започнем да бием виновните шофьори с тояги на голо по площадите, това няма да доведе до спад на тези престъпления.
– Какви са основните „капани“, свързани с прилагането на новия член 343б, алинея 5 в НК, по силата на който ще се изземат автомобили на шофьори, употребили наркотици и алкохол над 1,2 промила?
– Основните капани са множество и бързият им, при това неизчерпателен преглед сочи на абсолютно непрофесионалното отношение при приемането им. Така например тези „нововъведения“ не казват какво се случва с моторните превозни средства, управлявани от пияни шофьори, които са семейна имуществена общност, каквито са по-голямата част от личните автомобили. Как се държи сметка за правото на собственост и ползване на това моторно превозно средство от съпруга, който не го е управлявал пиян? Ще отнеме ли съдът с присъдата и неговата собственост, което е очевидно невъзможно, или държавата ще замести виновния съпруг в семейната имуществена общност, с което ще смаем света с нови правни висоти? Или по стар български обичай ще отговорим: Да е гледал за кого се е женил, нали?
Постигната ли е справедливостта и еднаквото прилагане на закона, когато за едно и също деяние на един водач се отнема автомобил за 1000 лева, а на друг – за 50 000 лева? Какво правим в случаите, когато някой водач – пиян, дрогиран, с превишена скорост в населено място, на пешеходна пътека и т.н. убие 5 човека, но, да речем, е ударил автомобил в стена и го е направил със стойност 0, на него какво му отнема съдът в този случай според великите ни нормотворци? В този смисъл могат да се дадат още много примери, които са достатъчно показателни за пълното недомислие на тези законодателни изменения, писани на коляно и гласувани под медийно проявен обществен натиск, в условията на чукащи на вратата местни избори.
– Все повече са гласовете, включително и на лекари и фармацевти, че медикаменти, дори едни обезболяващи, могат да повлияят и при полеви наркотест да се сдобиете с положителна проба. Какви са Вашите наблюдения?
– По отношение на т.нар. „полеви наркотестове“, за които вече е обществено известно, че дават „фалшиво положителни“ резултати за употреба на наркотици в множество случаи, когато водачът е употребил лекарствени средства, голяма част от които и такива, които се закупуват свободно, без рецепта, мога да заявя абсолютно убедено, че законът не допуска да се ползват получените от полевите наркотестове резултати, когато водачът е дал кръв и урина за медицинско и химическо изследване. Образуваните в такива случаи наказателни дела от прокуратурата преди получаване на положителни резултати от химическото изследване са напълно незаконосъобразни и се дължат на неправилен прочит на закона, респективно на неправилното му прилагане, но за съжаление в много случаи тези незаконосъобразно образувани дела се санират от съдебни актове, но тук вече преминаваме в друга тема – за качеството на българското правораздаване.
– Ваши колеги съветват шофьорите задължително да дават кръвни проби, които да потвърдят или отхвърлят тестовете за алкохол или наркотици, както и да не подписват протоколи за доброволно предаване на автомобилите. Вашият съвет какъв е?
– Още след като бяха приети тези законодателни промени и започнаха да „валят“ новини за вече отнети от полицаите автомобили, аз публикувах в личния си профил във Фейсбук пост, че никой, никога, при никакви условия не трябва да предава доброволно своя вещ, която полицията му отнема. Т.нар. „протокол за доброволно предаване“ трябва да бъде изрично забранен за употреба в наказателния и административно-наказателния процес, освен в случаите, когато лицето само се е явило в полицията и заявило, че иска да предаде еди-каква си вещ. Във всички останали случаи говорим за недоброволно предаване и съставянето на протокол за доброволно предаване цели единствено и само заобикалянето на закона, което, от своя страна, води впоследствие и до невъзможността на гражданите да упражнят свои законни права. Така например, ако сте установен с полеви наркотест, че управлявате автомобил след употреба на наркотици, дадете кръв и урина за изследване, но си предадете с „протокол за доброволно предаване“ Вашия автомобил, а впоследствие, като излязат кръвните тестове след половин година и се окаже, че сте бил пешеходец за нищо, то Вие не можете да съдите държавата за отнемането на автомобила, защото съгласно протокола сте го предал доброволно. Един вид те, полицаите, са се дърпали, не са искали, но понеже Вие много сте настоявали, са взели автомобила Ви, който доброволно предавате. В чисто процесуален ред, подписвайки протокол за доброволно предаване, освобождавате полицаите от задължението им в случаите на принудително отнемане да представят в срок до 24 часа протокола за одобрение от съответния първоинстанционен съд, т.е. полицаите по този начин заобикалят предвидения съдебен контрол на отнемането. Не предавайте с протокол за доброволно предаване, без значение колко упорито полицаите Ви уверяват, че „това е във Ваш интерес“ – не, не е. А ако Ви заплашват, че ще последват някакви неблагоприятни за Вас последици, ако не подпишете протокол за доброволно предаване, като например, че ще ви задържат за срок до 24 часа по Закона за МВР, трябва да знаете, че така те осъществяват престъплението принуда – съставомерно деяние по чл. 143 от Наказателния кодекс, и е Ваш обществен дълг за това престъпление, осъществявано от проверяващите полицаи, да докладвате на прокуратурата.
– Доколко надеждни са болничните лаборатории за изследване на кръвта, които са само 3 в България?
– Многобройната ми практика до момента по подобен род дела не е оставила съмнение относно коректността на пробите, извършвани в болничните лаборатории, обикновено съм „нащрек“, когато изследванията са извършени в лаборатории на МВР.
– Как ще коментирате идеята на управляващите за закупуване на техника, която по-бързо да прави изследвания на кръвни проби?
– Закупуването на техника, с която да се правят по-бързо изследванията на кръвните проби, е безспорно крачка в правилната посока, тъй като не е нито в обществен, нито в личен интерес на когото и да било за подобни проби да се чака от 6 до 12 месеца. Осигуряването на техниката трябва да върви обаче ръка за ръка и с обучението на специалистите, които ще я ползват.
– Депутатите сега ще правят „поправка“ на приетите промени по отношение на пияните и дрогирани шофьори. Докъде ще ни доведе тази законодателна дейност „ад хок“ и не следва ли наказателната политика да бъде по-сериозно обсъждана?
– Като чуя за законодателни инициативи от това мнозинство, и настръхвам. Наречете ме скептик, но очаквам обявените изменения на измененията да бъдат в насока да узаконят незаконното към момента отнемане на собственост на гражданите. Айде да минават местните избори, че не се знае какви щуротии ще измислят в Народното събрание, само и само да се харесат на избирателите. Практиката съвсем еднозначно показва, че измененията „случай за случай“ никога не са работили и винаги са оставяли горчив привкус в устата на всички ни, включително и на онези, които най-много и най-шумно са настоявали за тях. Отдавна забравихме, че в предишни формати на Народното събрание бе предвиден един помощен орган – Съвет по законодателството, в състава на който се включваха изявени специалисти в различни области на правото, които трябваше да дават компетентно становище по предлагани законодателни промени. Какво стана с този помощен орган? Саморазпусна се поради това, че никой не го търсеше за никакво становище в продължение на години. В това Народно събрание, както и в предходните три-четири бързи мандата, на никого не му минава и през ума да пита специалистите не само за тези промени за съжаление. Много силно стискам палци на това Народно събрание да не му дойде ред да променя и Конституцията, каквито смели заявки се дават, защото пакостите ще са велики. Ако някой иска да променя Конституцията, да свика Велико народно събрание, както е уредено в нея. Конституцията не е книжка за оцветяване, моля ви, не се занимавайте с нея.
– Кога за последно е търсено становище от Висшия адвокатски съвет при законодателните промени?
– Висшият адвокатски съвет много често е давал становища по множество законодателни предложения, в не един и два случая, дори когато не са ни поискани. За съжаление нашето становище рядко е взимано предвид от законодателите.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
