Аз обичам празниците, но от всички най-много се радвам на Коледа – категорична е адвокат Надежда Римпева, която е родом от Якоруда. – В мен е останало онова малко дете, което се радва на елхата, на свещите, на подаръците. Още помня голямата маса при моята баба, която приготвяше печен петел, пълнен с ориз, и чудесните големи парчета картофи отстрани.
Незабравим е този аромат, както и уютът на семейството, трепетът какво ще има под елхата, очакването да отидем да откъснем дрян и да си украсим сурвачките за Нова година. От дряна моята баба правеше късмети, плетеше венец, който символизираше дома, слагаше късмети в баницата и за Коледа, и за Нова година.
От всички изненади, свързани с коледните празници, най-много се радвах на баницата с късмет и затова имаше много баници – при баба ми, при майка и татко, при другата баба. Късметите ги поставяха в отделните парчета баница и те символизираха здравето, учението, пчелите, колата и паричката. Още помня елхата на моята баба – малко играчки, много памук, който късаше и слагаше на елхата и тя изглеждаше като поръсена със сняг.
Спомените за Коледа са интересни и мили, помня голямата „тъмна“ стая /така я наричахме/, там баба ми слагаше тортите, баклавата, баниците, сладките. Невероятна готвачка беше моята баба Наде. Аз се опитвам да направя като нейната капама, в Якоруда я наричат задушено, това е по-честото и по-разпространено название на капамата. Аз съм гледала и сега се опитвам да повторя реденето на капамата, което е в основата на успеха за добър апетит. В голямо гърне се нарежда сланина под форма на скара и върху нея се поставят листа от кисело зеле, после ориз, нарязан суджук, кървавица, парчета свинско месо, отново зеле, отново ориз, пилешко месо, телешко, ако има и диво месо, още по-добре. След като се подреди догоре гърнето, се запечатва. Изрязва се вестник и се поставя между капака и гърнето, и то се запечатва с брашно. Това гърне се слага на бавен огън – и така цяла нощ, като се отваря на обяд на Коледа.
Аз обичам и спазвам ритуала за прекадяване на трапезата и къщата с тамян. На този обичай се е гледало като езически – за прогонване на злите духове. Винаги имам тамян вкъщи и обичам да запаля, за целта съм купила от черквата кандило и църковен календар, като винаги чета молитвата аз.
Не съм от най-добрите кулинари, обичам да готвя, но правя това, което ми се получава. Не ми се получава питката, но пък компенсирам с баница с готови кори. Задължително трябва да имам баница с късмети. Трапезата на Бъдни вечер е доста по-лесна за мен, там слагам плодове, орехи, зеленчуци, пека тиква, ябълки и винаги нещо различно и интересно, което не е свързано с големи кулинарни умения. За Коледа на масата задължително трябва да има пуйка или печен петел, свински пържоли, а тази година ще имаме и агнешко бутче за разнообразие. От съседна Сърбия си донесох сега ракия от дюля, имам хубаво домашно вино от приятели, така че освен свещи и плодове нищо друго няма да купувам. С две думи – готова съм да посрещна Коледа пред телевизора, ще се наслаждавам на романтичните коледни филми в люлеещия се стол.
Искам да отбележа, че в днешни дни празникът, който все по-често наричаме Коледа, а не Рождество Христово, се комерсиализира до крайност. Все по-честа е традицията да се измества акцентът от главното събитие – раждането на Христос по плът, към приказните истории за Дядо Коледа или Санта Клаус. Аз лично предпочитам и двете. Предпочитам да празнувам Рождество Христово съобразно християнските обичаи, да поставя звезди вкъщи, които да символизират звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божественият Младенец – Исус. Звездата се поставя по принцип на върха на елхата, само че аз поставям звезди по цялата къща, купувам свещи във форма на звезда, дори салфетки със звезди. Имам си малък Дядо Коледа с гега – извитата пръчица, която се предлага на всички сергии за захарни изделия сега. Малко от нас знаят, че тази пръчица символизира гегата на пастирите, които първи са чули за раждането на Христос.
Също така задължително поставям и венци на масата, на вратата, тъй като те символизират венеца, поставен на главата на Христос, напомнят неговата жертва за спасение на човечеството.
Аз харесвам и украсявам дома си с камбанки, но за тях също така малко се знае, че освен красота и радост за очите ни символизират разпространението на благата вест, като техният звън е предназначен да приканва вярващите да се поклонят пред Бог.
Като дете пишех и стихотворения, дори имам няколко, посветени на този празник.
Предполагам, че всеки се вълнува като мен да види какво ще намери под елхата и какъв ще е късметът в баницата.
Весели празници желая на всички от сърце!
