Административният съд в Кюстендил под председателството на съдия Милена Алексова отхвърли оспорванията в жалбите на Димитър Н.Д. (йеромонах Доситей) против заповеди на кмета на община Кюстендил, издадени на основание Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които е забранено ползването и експлоатацията на строежите на православния манастир „Благовещение“ и православния храм „Благовещение на Пресвета Богородица“, намиращи се в с. Копиловци, община Кюстендил. Крайният извод на съда е, че заповедите са законосъобразни и предвиждат преустановяване ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по предвидения законов ред. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Както „Струма” писа, монашеското братство от недовършения манастир „Благовещение“ в с. Копиловци заведе дело срещу заповедта на кмета Петър Паунов, забраняваща ползването и експлоатацията на манастира. Заповедта беше издадена на 16 април 2020 г. на база проверка, извършена от техническата служба при общината, констатирала, че обектът се ползва, без да е приет по реда на чл. 177 от ЗУТ. Монасите протестираха заповедта с мотив, че тя възпрепятства възможността храмът да се завърши напълно и да бъде въведен в експлоатация. По делото са приобщени две групи свидетелски показания. В първата група са шестима свещеници и общинските служители, осъществили проверката на строежите на 23.02.2021 г. Служителите на кметската администрация сочат, че не са влизали в храма и манастира, нито са видели фургоните в имота. Строежите посетили в края на 2020 г. при извършената предходна проверка по преписка на ДНСК. Сочат, че имотът е захранен с ток и вода и за строежите няма издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация. При предходната проверка монасите им споделили, че ползват манастира, където имат обособени стаи, и че извършват църковни ритуали в храма, се сочи от общински служители. Те обясняват за посещения на много външни хора в храма преди издаване на заповедта, а след това за ползването му в неделя за служби. Св. Вълкова сочи, че през м. 02-03.2021 г. е имало миряни и деца в сградата на манастира в достъпните за външни лица части. Черквата се ползва от монасите и външни лица и понастоящем за молитва. От своя страна, представителите на духовенството пък споделят, че по време на проверката на 23.02.2021 г. поканили общинските служители да видят фургоните и строежите в имота, обяснявайки, че са изпълнили предписанията на общината и не обитават строежите. Монасите обясняват още, че са живеели в манастира и са ползвали храма преди проверката, но след получаване на писмо от общината за неправомерното им ползване поставили фургоните и кемпера, които обитават.
Няколко години манастирът е обект на поредица скандали и проблеми. Те започнаха, когато монасите прогониха игумена си отец Кассиан с мотива, че той трябвало да се „пенсионира“. След „вътрешен преврат“ братството избра свой нов игумен и обяви дотогавашния за отцепник.
Именно Кассиан създаде манастира върху свои наследствени земи. Монасите от Копиловци бяха известни с чистата си православна вяра и неуморен земеделски труд, със средствата от който започнаха изграждането на манастира върху 9,5 дка земя. Монашеското братство от с. Копиловци беше известно и с това, че не признава промяната на календара от 1968 година и се придържа по стария църковен канон. Заради различията си със Светия синод, манастирът се самоиздържа чрез земеделски труд и не получава субсидии от синода.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
