Когато байкът ти е страст, не спираш да търсиш нови възможности за каране. Ако си точно от тази порода, със сигурност зимата не ти е любим сезон, но знаем колко изобретателен може да бъдеш. Един от вариантите е каране в снега, но по-сигурният е да си намериш планински склонове с южно изложение, където пътеките си стават за каране. Там слънцето ще ти стопли душата, а да не се лъжем – също и пръстите на ръцете и краката, което си е важен елемент. Оттам вече само трябва да следваш пътеката!
За да помогнат в избора на търсещите силни емоции, от екипа на mtb-bg.com споделиха:
Класически зимни дестинации – това са Петрич, Мелник, Сандански, Кресна и изобщо целият Югозапад. При липса на сняг популярни места са също Благоевград, Златица, Варвара. В някои от тези места има изградени и поддържани трасета и пътеки – Петрич, Сандански, Благоевград, Варвара, Златица.
Около Петрич (в Беласица и Огражден) има и доста ХС маршрути. Такива има и в Мелник, и край Сандански – в ниските части на Пирин. В Кресна пътеките са по-диви и технични, но доста популярни.
По-неизвестни засега, но също много добри за каране през зимата, са районите около Стара Загора и Стрелча. В Стрелча има чудесни ХС маршрути, почвите са песъчливи и носят на дъжд, сравнително топло е. Определени пътеки и маршрути край Пловдив и Пазарджик също стават за каране през зимата.
Водени от насоките на екипа, избрахме няколко примерни маршрута от различни точки в страната. И вие сами може да си подберете от МТБ справочника на MTB-BG.com, където маршрутите вече са достигнали внушителния брой 550. С търсачка може да откриете подходящ за вас маршрут по местонахождение и трудност. Свързахме се и с организатори на състезания и велоклубове, на които благодарим за съдействието! А ето и нашите предложения за зимно каране в Югозападна България:
МТБ РАЗХОДКА НА СЕВЕРОЗАПАД ОТ ЛЕШКО
Лешко е още едно от селата, разположени сред хълмистите ридове на Влахина планина на югозапад от Благоевград, и китно е не само името му, но и видът му. Околностите му предлагат чудесни възможности за ХС карания – има и по-стръмни баири, има и по-полегати, каквито са и в този прекрасен и живописен маршрут. Той ще ви отведе до с. Горно Лешко и над него, после с плавно и дълго спускане слизаме в долината на Лещинска река и по нея се прибираме обратно към селото.
Карането е със средна дължина, теренът е предимно лек (асфалт и черни пътища), а пейзажът наоколо е красив и разнообразен. Сред интересните неща по маршрута е и една стара черква – храмът „Успение Богородично“. Тъй като говорим за района на Благоевград, температурите са по-меки, което позволява каране дори и в някои по-топли зимни дни, но най-хубаво е през пролетта и есента. Макар че като цяло почвите в района „носят“ на дъжд, има участъци от черните пътища, където ще се натъкнете на кал, така че не очаквайте да се върнете съвсем чисти от прехода.
Макар да не е сложен за ориентиране, добре е да имате GPS уред, защото маршрутът преминава през сравнително диви и отдалечени места и е възможно с времето някои от пътищата да се променят.
Ако искате да направите по-дълго каране, можете да го комбинирате с маршрута „Падеш – с. Габрово“, добавяйки още 14 км. Началото е в центъра на с. Лешко, където може да се намери място за няколко автомобила.
Начална точка: центърът на с. Лешко; https://goo.gl/maps/W6jBrNNXNXDd8ZCD8
Дължина: 17.9 км
Изкачване: 370 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4)
Продължителност: 2-3 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-1.5 л, чешма има само в с. Горно Лешко
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 3.0 км
– черни пътища – 14.9 км
Описание:
От центъра на с. Лешко (т. 01) поемаме по асфалтовия път на запад с плавно изкачване към с. Горно Лешко, което достигаме след 2.6 км. В центъра му (т. 02 и т. 03) асфалтовият път свършва и продължаваме надясно по хубав, чакълиран черен път между къщи и селскостопански постройки. В т. 04 пропускаме още един черен път вляво и караме направо и нагоре, като тук е малко по-стръмно. В т. 05 (3.3 км) следваме основния път наляво, като пропускаме други два пътя (единият е още по-наляво, а другият е вдясно). В т. 06 (3.8 км) сме надясно към близката махала, а в т. 07 пропускаме отбивката към къщите и продължаваме по левия път нагоре. Минаваме покрай една самотна къща/ферма, където има 1-2 кучета, после в т. 08 пропускаме черен път вляво към една махала и в т. 09 (4.9 км) достигаме важен разклон, където трябва да завием наляво и да се изкачим по един криволичещ и малко по-стръмен черен път. След малко наклонът става по-лек, а на разклона в т. 10 (5.5 км) продължаваме по пътя надясно, който се изкачва по една поляна, осеяна с камъни, и след това пресича едно живописно дере и излиза от другата му страна. В т. 11 (6.6 км) пропускаме второстепенен черен път вляво и продължаваме направо по основния път, който започва да се спуска към долината на р. Лещинска. Малко преди да я достигнем, вдясно е красивата стара черква „Успение Богородично“. В т. 12 пропускаме още един занемарен черен път вляво и скоро след това достигаме черния път в долината на р. Лещинска – т. 13 (9.4 км). По принцип маршрутът продължава надясно, но си струва първо да покарате още 200 м наляво, за да направите почивка при един навес с маси и пейки (т. 14). От навеса се спускаме обратно по пътя и продължаваме все по него в долината на р. Лещинска. Наклонът е малък, на някои места има дори и леки изкачвания. В т. 15 пропускаме черен път вляво, в т. 16 пък пропускаме отбивка вдясно. В т. 17 (13.2 км) отново пропускаме отбивка вдясно, а след това в т. 18 и т. 19 държим пътя надясно (вляво има една къща/ферма). След малко пътят се изравнява, разширява и продължава да следва коритото на реката, движейки се от дясната му страна. В т. 20 (16.8 км) преминаваме на другия бряг и продължаваме все покрай реката, навлизайки в селото. В т. 21 избираме левия път и след малко излизаме на асфалтирана улица (т. 22), по която надясно се връщаме до площада.
БЛАГОЕВГРАД – БИСТРИЦА 1 (МАХАЛА КАЛАУКЦИ)
Село Бистрица край Благоевград е разхвърляно под формата на многобройни махали по склоновете на Рила над едноименната река. До тези махали обикновено водят черни пътища, а между тях се крие и по някоя пътека. За съжаление в повечето случаи тези пътеки вече не се използват нито за стопански, нито за „комуникационни“ цели от местните жители, така че в някои случаи са почти напълно изчезнали. Има обаче и такива, които са проходими и сравнително ясни.
В настоящия кратък маршрут е включена една от най-ясните и проходими бистришки пътеки. Тя започва при черквата „Св. Йоан Предтеча“ в махала Калаукци и се спуска към шосето долу в долината. Някога части от нея са били черен път, а и цялата пътека вероятно е била още по-отдавна коларски или поне мулетарски път. Да предупредим, че все пак става дума за все още дива и необлагородена пътека, за разлика от „излъсканите“ и добре поддържани велотрасета над парк Бачиново. От друга страна обаче, тя вече е влязла в полезрението на местния клуб LFF Enduro, които са я нанесли в платформата Trailforks. Има я и като сегмент в Strava, така че определено не е някакво съвсем ново откритие.
Макар и все още дива и тук-там пообрасла, пътеката не е никак лоша за каране – просто трябва да сте нащрек за евентуални изненади, каквито никога не са изключени по „естествените“ пътеки. Най-хубавото е, че нивото на трудност е средно, което в комбинация с малката дължина на маршрута го прави подходящ за широк кръг от хора. По-смелите могат да отпуснат спирачките и да се забавляват добре, без да скучаят, но и за не толкова опитни карачи пътеката е преодолима.
Изкачването е по черен път, който изглежда измамно лесен, защото е широк и стабилен. В действителност обаче наклонът му не е съвсем малък, макар че е общо взето постоянен и само на отделни места по-стръмен.
Началото на маршрута е от шосето в долината на р. Бистрица, при една от долните махали (Бреньово) на с. Бистрица и по-специално при отбивката към махалите Влаховска и Милово. Ако сте с автомобил, съвсем наблизо има удобно място за паркиране, чието местоположение може да видите тук: https://goo.gl/maps/gPZ4Ch4dWq5r4TPc9. С оглед на това, че на някои места пътеката не е достатъчно ясна, добре е да имате на какво да погледнете GPS следата при нужда. Иначе до началото на спускането ориентацията е съвсем лесна.
Начална точка: Отклонението към махалите Милово и Влаховска от пътя към Картала; https://goo.gl/maps/7YhDKdXFEhv8D2en8
Дължина: 6.2 км
Изкачване: 280 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, T3)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: около 1 час (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 0.5-1 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 0.8 км
– черни пътища – 4 км
– пътеки – 1.4 км
Описание:
От началната точка (т. 01) поемаме по отбивката (черен път) към махалите Влаховска и Милово. След 300 м (т. 02) има черен път наляво към махала Бреньово, а ние продължаваме надясно и след малко пътят става асфалтов, но разбит. Изкачваме се на север в долината на р. Ковачица, като в т. 03 (0.9 км) пропускаме широк черен път наляво, който води към споменатите две махали. Ние продължаваме направо и нагоре към махала Калаукци, като някъде тук пътят отново става черен, но със стабилна настилка. Следваме само главния път, чак докато стигнем махалата и отбивката към нея в т. 04 (4.1 км). Спускаме се по черен път надясно към черквата (т. 05), която се вижда още отгоре. Тук е мястото да сложите допълнителната защитна екипировка, ако носите такава. Заобикаляме черквата отляво (гледано отгоре) и от долната й страна тръгваме по занемарен черен път надясно, а веднага след това (т. 06) наляво и надолу. В началото се движим по-скоро по стар и затревен черен път до една поляна (т. 07, 4.6 км), където пътят продължава вляво, а ние трябва да се спуснем надясно по тясна пътечка в тревата към близката долчинка (т. 08), където пътеката е доста обрасла, но трябва да я намерите и да преминете от другата страна на дерето. Там трасето отново е ясно, даже на места се разширява до черен път, какъвто явно е минавал някога тук. На поляните пътеката почти се губи, но в гората е достатъчно широка и ясна. Постепенно, подсичайки склона, излизаме над шосето Благоевград-Картала и в т. 09 (6.0 км) се включваме в него, а 200 м по-напред е началната точка на маршрута.
БЛАГОЕВГРАД – БИСТРИЦА 2
За разлика от първия маршрут сред махалите на с. Бистрица, това съвсем кратко кръгче ще се хареса на много по-малка група хора. И все пак, така и така сме го минали и заснели, ще е по-добре да го има описано.
Централен елемент в него е пътеката за спускане, която е кратка, но много технична. За съжаление на места е и доволно обрасла, което прави карането по нея още по-трудно, но все пак като цяло е проходима. Със сигурност обаче това каране е подходящо само за любители на дивото – клонки се протягат отвсякъде и ви закачат; скалите са „подредени неправилно“; камъните под гумите „шават“ нервно; на места е трудно човек да види веднага накъде продължава пътеката. А за финал трябва и да бутате 50-100 м покрай една ограда, защото там мястото за нормално каране не е достатъчно. Но както се казва, за всеки влак си има пътници – не се усеща изкачването до пътеката като някакво напразно усилие. То не е и много голямо – кара се по асфалт и по хубав черен път; наклонът е умерен, а разстоянието е малко.
Началото е при отбивката към основната махала на с. Бистрица долу при пътя от Благоевград към Картала. Там има паметник, хотел и уширение, където могат да паркират няколко автомобила. Ние комбинирахме тази малка „врътка“ с другия близък маршрут през махала Калаукци, но имайте предвид, че двете пътеки са доста различни като вид и характеристики.
Начална точка: с. Бистрица, отклонението към главната махала от пътя към Картала; https://goo.gl/maps/tAfMa3LTMG86weGu7
Дължина: 4.3 км
Изкачване: 190 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T4)
Физическо натоварване: ниско (КФН=4.5)
Продължителност: до 1 час (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 0.5 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 1.9 км
– черни пътища – 1.6 км
– пътеки – 0.8 км
Описание:
От началната точка (т. 01) поемаме нагоре (изток) по пътя в посока курорт Картала. След 1.3 км (т. 02) достигаме отбивка вляво към махалите Влаховска и Милово – поемаме по този черен път и след още 300 м (т. 03) пропускаме отбивка вляво към махала Бреньово и продължаваме по десния път, който преминава в разбит асфалт. В т. 04 (2.2 км) наляво се отделя широк и добре утъпкан път към двете споменати махали – поемаме по него. В т. 05 (3.6 км) пътят прави широк завой надясно. Към края на този завой вляво се отделя пътека почти в обратна посока. По тази пътека е спускането. На някои места е ясна, на други едва се забелязва или е обрасла и по-трудно проходима. Очакват ви всевъзможни естествени технични участъци – улеи, прагове, серпентини, скали и подвижни камъни. В т. 06 (4.2 км), вече към края й, пътеката сякаш се губи, но я търсете наляво от вас. След това в т. 07 излизаме над оградата на един имот и трябва да се придвижите с бутане надясно покрай оградата към близкото дере, а след като го пресечете, се спускате към началната точка.
Очаквайте продължение!
