Когато байкът ти е страст, не спираш да търсиш нови възможности за каране. Ако си точно от тази порода, със сигурност зимата не ти е любим сезон, но знаем колко изобретателен може да бъдеш.
Един от вариантите е каране в снега, но по-сигурният е да си намериш планински склонове с южно изложение, където пътеките си стават за каране. Там слънцето ще ти стопли душата, а да не се лъжем – също и пръстите на ръцете и краката, което си е важен елемент. Оттам вече само трябва да следваш пътеката!
За да помогнат на избора на търсещите силни емоции, от екипа на mtb-bg.com споделят няколко маршрута:
Мелник – Сугарево – Рожен /сн.1, 2, 3, 4, 5, 6/
За тези, които обичат най-трудните и технични пътеки, това със сигурност ще е най-интересният маршрут около Мелник! Как ви звучи два пъти Т5?
Дължина: 21.2 км
Изкачване: 750 м
Спускане: 750 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т5)
Ниво на физическо натоварване: средно
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото и почивките)
Вода: 2 л; в Рожен има чешма, а това е почти в средата на маршрута
Храна: за половин ден
Храна (допълнение) По маршрута има места за хранене.
Терен
– асфалт – 5.5 км
– черни пътища – 11.4 км
– пътеки – 4.3 км
Статус
2013 г. – добро състояние, но пътеката от „Св. Илия“ е малко обрасла.
Май 2019 г. – добро състояние. Пътеката от „Св. Илия“ е ясна и проходима, пътеката от Рожен към Мелник не е проверена.
Понякога обаче удоволствието върви ръка за ръка с отговорността. Затова първото, на което ще наблегнем, е, че едната пътека е тази, която минава от Роженския манастир през Мелнишките пирамиди към града. Това е маркирана туристическа пътека, по която в почивни дни може да има доста хора, но още по-важно е, че Мелнишките пирамиди са защитен природен обект. Излишно е да казваме, че не трябва да се кара по самите пясъчно-скални образувания, тъй като това така или иначе е невъзможно. Самата пътека обаче също е изградена върху ронлива песъчлива почва и е много уязвима от ерозионни процеси. Затова е изключително важно ние, хората, да не допринасяме за тяхното увеличаване, тъй като водата и без това се труди достатъчно. Поради всичко това отправяме молба към всеки, който ще прочете тази статия, да прецени трезво и реалистично уменията си и да не кара по тази пътека, освен ако не може да го направи бавно и без провлачване и блокиране на гумите. Всякакво агресивно или неумело каране по нея е равносилно на увреждане, което не трябва да допускате, при положение че в района има и други интересни пътеки, които са много по-устойчиви. Затова още веднъж повтаряме, ако не сте сигурни, че можете да контролирате велосипеда си във всеки един момент дори по най-стръмните и технични терени, просто я пропуснете или я минете пеша! Това е важно не само за опазване на пътеката, но и за вашата собствена безопасност!
В този ред на мисли долу можете да видите и конкретни примери в снимките. Настоящият маршрут на практика го открихме и карахме още през 2012 г. пътеката на много места вече бе увредена от водата и от туристическия поток и някои парапети и стъпала се нуждаят от поправка. На такива места дори да сте с изключителни умения, пак може да се наложи да слезете от велосипеда и да го пренесете, тъй като карането би представлявало твърде голям риск.
Ако сме ви наплашили, това е целта! Защото маршрутът определено не е за всеки и горното спускане също е доста трудно и технично – остри серпентини по стръмен, горист склон, като има 1-2 места, където грешка би довела до неприятни последици.
И в двата случая след най-трудните участъци следва каране в речни корита, предимно в пясък, което също е доста интересно, без да е трудно.
Маршрутът минава и покрай някои от основните забележителности в района. Една от тях са споменатите Мелнишки пирамиди. Другата е Роженският манастир. Третата е параклисът „Свети пророк Илия“ в близост до с. Сугарево. От него започва първата трудна пътека. Мястото е изключително красиво и подходящо за дълга почивка под сянката на дърветата в двора, а самата сграда е кацнала буквално на ръба на отвесна скала, откъдето се разкрива и страхотна гледка към околността. Там е гробът на Тодор Александров.
Макар че маршрутът е кратък и сравнително лек като физическо натоварване, при толкова много интересни места по него, които със сигурност ще ви накарат да спрете я за снимка, я за почивка или оглед, добре е да си предвидите цял ден за това каране. Първото изкачване е много плавно, а пък второто е кратко.
Описание на маршрута
01 (0.00 км) – Тръгнете от центъра на гр. Мелник по асфалтовия път към с. Кърланово и с. Рожен.
02 (3.4 км) – В с. Кърланово се отклонете наляво и нагоре по черен път към с. Сугарево. Следвайте основния път, който е широк и хубав и се изкачва плавно нагоре с няколко серпентини.
03 (7.1 км) – Вдясно се отбива черният път към с. Сугарево, което се вижда съвсем наблизо. Вие продължете наляво по черния път, който продължава да се изкачва над селото.
04 (7.8 км) – Още един черен път се спуска надясно към селото, вие продължете по основния път нагоре.
05 (8.5 км) – Излизате на почти равен черен път – продължете по него надясно под стръмен склон към дъното на едно дере. Пътят го пресича с мост и продължава да се изкачва леко нагоре.
06 (11.2 км) – Разклон – продължете по черния път надясно.
07 (11.5 км) – Още един разклон – отново сте надясно по черен път.
08 (11.6 км) – След 100 м достигате трети разклон и за трети път сте по черния път надясно, но тук започва първото спускане – би трябвало да има и табели към параклиса/манастира „Св. Илия“.
09 (13.3 км) – Достигате параклиса. Влезте в двора, починете, разгледайте – мястото е вълшебно. След това се обърнете с гръб към сградата и с лице към пътя, по който дойдохте. Вдясно, веднага след оградата на параклиса, тръгва пътеката надолу. Заради шумата може да е трудно забележима, макар че има и туристическа маркировка. Слиза по стръмния склон с остри серпентини, на места е доста трудна. След това продължава на практика в коритото на пресъхващ поток, където е още по-трудна – има големи камъни-прагове и други препятствия, които трябва да се заобикалят с добра техника. По-надолу коритото се отваря и дъното му става пясъчно-каменисто и доста по-равно, така че се кара по-лесно.
10 (14.2 км) – През поляната вляво, малко над нивото на потока, минава черен път – пресечете речното корито и излезте на него. Продължете надолу и надясно по пътя.
11 (15.3 км) – Излизате на шосето Мелник – Рожен. Наляво и надолу по него към с. Рожен.
12 (16.0 км) – Достигате центъра на с. Рожен. Оттук надясно и нагоре по асфалтовия път към Роженския манастир.
13 (17.0 км) – Достигате Роженския манастир. Ако желаете, разгледайте го. След това се върнете малко в обратна посока, за да хванете пътеката към гр. Мелник през Мелнишките пирамиди. Тя започва като занемарен, стръмен черен път нагоре през поляната преди манастира (западна посока). След 300 м пропуснете подобен изоставен черен път вдясно и продължете напред и нагоре.
14 (17.6 км) – Продължете направо по основната пътека, която тук навлиза през Мелнишките пирамиди. Началото е изсечено в пясъчника, има и парапет, на който е по-добре да не разчитате. Тук пътеката върви нагоре-надолу.
15 (17.9 км) – Тук пътеката продължава надясно и става стръмна, с дървени подпори за стъпала и остри серпентини. Преди това обаче можете да се отбиете стотина метра вляво до един скален нос, разкриващ 360-градусова панорама – има ясна пътечка до него по ръба на скален отвес (вж. втората снимка в началото на статията).
След най-стръмната и технична част пътеката продължава в/покрай коритото на малък поток, който обикновено е пресъхнал. Кара се предимно в пясъчна почва, но тук вече няма нищо трудно. Преди първите къщи на града пътеката преминава в черен път, който излиза на главната улица и ви отвежда до центъра.
Беласица и Огражден /сн. 7, 8, 9/
В следващите редове ще направим бърз преглед на част от възможностите за каране в Беласица и Огражден – както тези, които вече са изпробвани, така и онези, чийто първооткривател може да е някой от вас.
Изпробвани и описани маршурти:
1. Обиколка на Беласица.
Тук във всяко село хората бързо ще ви упътят към маршрута и така ще имате доста повече каране по пресечен терен в тази част от маршрута (което означава и малко по-голямо физическо натоварване). Карането по принцип е за два дни с преспиване в х. „Конгур“. Може да го започнете от което и да е село в подножието на планината. Ако сте достатъчно тренирани, може да се пробвате и за един ден, но това би направило маршрута доста тежък като физическо натоварване.
2. Самуилово – Беласица – Самуилово.
Предназначен е за по-лежерно каране, най-добре рано сутрин или в късния следобед. Кара се по асфалт и черни пътища, наклоните са леки и плавни.
Подходящ е и за съвсем начинаещи колоездачи, като единственият участък, който би могъл да ги затрудни малко, е спускането от с. Беласица по стария път за Петрич, който в тази си част е изровен и се състои главно от търкалящи се камъни, които раздрусват добре, влошават контрола при спиране и не са най-приятната настилка за каране. Това обаче са няколкостотин метра. Останалото разстояние е покрито от асфалт и почти равни черни пътища.
Изходна точка: с. Самуилово, община Петрич.
Кръстовището при училището и паметника на Андон Попов.
Дължина: 13,8 км
Денивелация (изкачване): 320 м
Продължителност: 2-3 ч. (с почивки и по-бавно темпо)
Вода: 1 л
Храна: не е необходима
Терен:
– асфалт – 4,8 км
– черни пътища – 9 км
Първата половина от маршрута минава по част от стария път към Петрич в подножието на планината, по-специално от с. Самуилово до с. Беласица и още малко надолу към черешовите овощни градини. В тази част се кара доста и по селски улици в Коларово и Беласица.
На връщане се минава по стар римски път през полето – надявам се, че през лятото не е съвсем обрасъл, защото в средата на май тревата по него на места бе образувала доста мек килим. Пътят явно не се използва толкова често, че да е добре „изтъркан“, но не и толкова рядко, че да изчезне напълно. Друго препятствие, на което се натъкнах точно на мястото, където римският път се влива в този за Петрич, бе една вада, която течеше буквално по него в продължение на стотина метра. Можете да я видите и на една от снимките по-долу. Да, това е пътят!
Маршрутът е доста обзорен – на отиване към с. Беласица се открива изглед към Пирин и Огражден, а на връщане се добавят и склоновете на Беласица, издигащи се до небето от лявата ви страна.
3. Самуилово – Лопово – Железни врата – с. Ключ.
Може да се тръгне и от с. Яворница, като тогава просто ще трябва да изтриете първите няколко километра и да нулирате километражите си в Самуилово. Тежък маршрут, подходящ за целодневно каране. От гледна точка на техничност теренът не е сложен, но карането включва трудно проходима (и трудна за навигиране) пътека, така че в комбинация с физическото натоварване не го препоръчвам за по-неопитни и неподготвени колоездачи.
Изходна точка: с. Самуилово, община Петрич.
Кръстовището при училището и паметника на Андон Попов.
Дължина: 52,08 км
Денивелация (изкачване): 1700 м
Продължителност: 7-12 ч. (в зависимост от темпото, условията за каране, евентуални неизправности, почивки и т.н.)
Вода: 3 л
Храна: по пътя няма къде да си купите храна, така че е необходимо да си носите достатъчно за целодневен преход.
Терен:
– асфалт – 4,5 км
– черни пътища – 46,9 км
– пътеки – 0,7 км
4. Самуиловата крепост /сн. 10/.
Карането е с начало и край в с. Яворница, представлява отиване и връщане по един и същи черен път до историческата забележителност. Лек маршрут (като терен и натоварване) за начинаещи или за отпускане/загрявка. Поради това, че се кара в ниската част (полето), където става доста горещо, е препоръчително да пробвате този маршрут в късния следобед. Например може да се спуснете към 16 ч., да разгледате Самуиловата крепост, да починете на сянка в парка към нея и да се върнете обратно след 18 ч., когато слънцето вече не пече толкова силно. Тази отсечка може да се ползва и като връзка към планината Огражден и някои от маршрутите в нея.
Изходна точка: с. Яворница, община Петрич.
Таблото с туристически маршрути в центъра на селото.
Дължина: 11,54 км
Денивелация (изкачване): 300 м
Продължителност: 1-2 ч. (без времето за разглеждане на крепостта)
Вода: 1 л
Храна: не е необходима.
Терен:
– асфалт – 1,5 км
– черни пътища – 10 км
До Самуиловата крепост може да се стигне и от други села в Подгорието (например Самуилово или Ключ), като се следват черни пътища през полето и след това покрай р. Струмешница. Пътят от с. Яворница обаче е най-пряк и най-лесен за навигация.
Карането е с начало и край в с. Яворница и представлява отиване и връщане по един и същи черен път до Самуиловата крепост. Можете да видите основи, останали от средновековното укрепление на цар Самуил, над които е издигнат бетонен паметник (точно на мястото на наблюдателната кула).
Маршрутът е съвсем лек като терен и натоварване, което го прави подходящ за начинаещи или за почивка/разходка. Черният път на места е каменист, но не толкова, че да предизвика сериозни затруднения за някого. Наклонът му също е приятен и постонянен.
Поради това, че се кара в ниската част (полето), където става доста горещо, е препоръчително в топлите месеци да пробвате този маршрут в ранна утрин или късен следобед. Например може да се спуснете към 16 ч., да разгледате Самуиловата крепост, да починете на сянка в парка към нея и да се върнете обратно след 18 ч., когато слънцето вече не пече толкова силно. През пролетта и есента, когато не е много топло, може да карате по всяко време на деня.
Маршрутът може да се ползва и като връзка към планината Огражден и някои от маршрутите в нея.
Началната точка на маршрута е в центъра на с. Яворница, при таблото с туристически маршрути. Най-лесно ще го намерите с питане.
5. Жега до Гега.
Сравнително леко каране, но горещината може да го направи по-тежко, затова е най-добре да стартирате сутринта, за да се изкачите до Гега по хлад и да се върнете до Струмешница (където вероятно ще сте дошли с автомобила си) по обяд, преди да е станало прекалено топло. Макар че карането включва доста асфалт, дори и при спускането, не липсват интересни и предизвикателни моменти по пресечен терен (особено за по-начинаещи).
Изходна точка: с. Струмешница, разклонът за с. Гега.
Дължина: 21 км
Денивелация (изкачване): 700 м
Продължителност: 3-4 ч. (с по-бавно темпо и почивки).
Вода: 2 л (в топлите месеци може и 3 л, за всеки случай).
Храна: по пътя няма къде да си купите храна, така че е необходимо да си носите достатъчно за полудневен преход.
Терен:
– асфалт – 15,5 км
– черни пътища/пътеки – 5,5 км
Маршрутът представлява разходка до село Гега, като се минава през още едно село – Боровичене. Изкачването е изцяло по асфалт, наклонът е променлив, но като цяло не е никак страшен. На връщане се кара първо по черни пътища (на едно място пътят е занемарен и прилича повече на пътека), а след това и по шосето. Имах доброто желание да опиша спускането изцяло „по черно“, но този опит приключи в едно дере, така че най-сигурно е да следвате маршрута. Ако решите да замените последното спускане по асфалт с търсене на черен път, бъдете готови за среща с някой пущинак. Не го препоръчвам на хора без опит в подобни ситуации, макар че „цивилизацията“ не е далеч и едва ли ще стане нещо фатално, ако „храсталясате“.
В този си вид маршрутът е сравнително лек като физическо натоварване и терен, като не липсват известни предизвикателства, но точно толкова, че да направят карането по-приятно и разнообразно. По принцип дори и по-неопитни колоездачи могат да го преминат без проблеми.
Началната точка е отбивката за с. Гега от пътя Петрич – ГКПП Златарево, намираща се в началото на с. Струмешница. Дотам е най-лесно (и логично) да стигнете с лек автомобил, но ако искате да увеличите пробега си, можете да се придвижите и на собствен ход – в зависимост от това къде сте отседнали, има различни варианти.
Неизпробвани маршрути (а как ми се иска да бяха!):
1. Петрич – хижа „Беласица“ – Петрич.
Предполагаема дължина – 12-15 км, денивелация около 450 м. Изкачването е по асфалт, тръгва се от стадиона в Петрич. Спускането е по пътеки, като са налични поне две – едната е с червена, другата е с жълта маркировка. На много места те пресичат асфалтовия път и изглеждат технични и педизвикателни.
2. Петрич – хижа „Конгур“ – Петрич.
Удължен вариант на маршрута в предишната точка, малко над хижа „Беласица“ се продължава по черен път до х. „Конгур“. След това спускането е наобратно, като на места пътеката (червена маркировка) сече напряко. Предполагаема дължина – 25-28 км, денивелация около 1100-1200 м. Ако искате да направите карането си още по-голямо, може да се изкачите дори до вр. Конгур (1951 м) и да се спуснете обратно.
3. Петрич – вр. Конгур – Петрич.
Според книжната карта на „Картография“ от гр. Петрич тръгва една жълта маркировка по черен път към местността Божкиното – така излизате на билото в по-ниската му част и започвате да се изкачвате на югозапад през местността Лопатаро към вр. Конгур. Става дума за същия билен път, който е по протежение на цялата планина (и на държавната граница, заради която е построен). След това от Конгур можете да се спуснете към Петрич през хижите „Конгур“ и „Беласица“. Този маршрут е с предполагаема дължина около 40 км и денивелация поне 1800 м, така че е подходящ само за колоездачи с добра физическа подготовка. Иначе като терен не би трябвало да е сложен, освен пътеките в долната част, които можете да избегнете. Ние не успяхме да го направим, защото на вр. Конгур имаше много сняг, така че подходящият период за него е краят на май и юни.
4. Петрич – билото на Беласица – Петрич.
Според картата от описания по-горе черен път с жълта маркировка на няколко места по билото (с различна надморска височина) към Петрич се отклоняват немаркирани пътеки или черни пътища. Дали ги има на практика, не мога да кажа, но вероятно са си там, което позволява сглобяване на по-поносими като физическо натоварване еднодневни маршрути.
5. Ръждак – билото на Беласица – Петрич.
Пак според картата на „Картография“ от с. Ръждак може да се изкачите до билния път, да карате малко на запад до местността Божкиното и оттам да се спуснете по жълтата маркировка до Петрич. Или пък обратното. Предполагаемата дължина е около 20-25 км, а денивелацията около 700-800 м.
6. Петрич – вр. Конгур – вр. Радомир – с. Самуилово.
Още един тежък във физическо отношение маршрут с дължина над 50 км (в зависимост от това от кое село в Подгорието тръгнете, дължината може да достигне до 70-80 км) и денивелация около 2000 м, при който можете да видите голяма част от забележителностите на планината и да изкачите най-високите й върхове на българска територия. Кара се само по черни пътища и малко асфалт в началото, така че от гледна точка на техничност маршрутът е лек. Не съм го карал в този вариант, но съм сглобил една GPS следа за Garmin на базата на данни от другите маршрути. Можете да я изтеглите от ТУК.
7. С. Скрът – Щаба – с. Ключ.
И този маршрут не е лек, тъй като се качва до билото, но предвид факта, че започва и завършва в две от високите села на Подгорието, би трябвало да е достъпен за малко по-широк кръг от хора. Кара се предимно по черни пътища, с изключение на половин километър трудно проходима пътека (към с. Ключ). И за това каране съм сглобил GPS следа за Garmin на базата на други маршрути, но все още не съм го преминавал. Можете да я изтеглите от ТУК.
8. С. Ключ.
За любителите на неизвестното и пущинаците. От с. Ключ можете да се изкачите нагоре по черния път, който ние използвахме за слизане през втория ден до мястото, където пътеката с жълта маркировка се отклонява надясно и надолу (около 12 км от центъра на селото). След това спуснете пътеката и споделете дали е хубава. Дължината на такъв маршрут вероятно ще бъде около 20 км, а денивелацията 850-900 м. От гледна точка на техничност и проходимост пътеката може да се окаже доста трудна.
9. Подгорие.
Така се нарича географската област, обхащаща полите на Беласица чак до р. Струмешница и разположените в нея села, които са свързани чрез двулентов път с гр. Петрич. Преди да бъде изграден той обаче, до големия град се е стигало по стария път, разположен по-високо, на границата между полето и горския пояс. Този черен път, широк и здраво направен, и в момента свързва селата в Подгорието и тъй като наклоните му са съвсем плавни и на повечето места няма и помен от някакви трудни препятствия (освен калта, на която се натъкнахме при с. Яворница), може да бъде ползван за разходки с различна дължина и ниско ниво на трудност. Със сигурност го има от Скрът до гр. Петрич. Най-лесно ще се оправите по този маршрут с питане на хората в селата. Може да се кара и в двете посоки или да го комбинирате с шосето под него.
10. С. Струмешница – с. Гега – с. Зойчене – с. Горчево – с. Долене – с. Вишлене – Струмешница.
За този маршрут в Огражден вече споменах, кара се по черни пътища, не е много труден във физическо отношение (дължина около 25-30 км и денивелация около 800-1000 м) и би трябвало да е доста приятен и интересен. Не забравяйте, че е добре да тръгнете рано сутринта по хлад!
11. С. Първомай – връх Маркови кладенци – връх Билска чука – Струмешница.
На картата този маршрут изглежда огромен, трудно ми е да сметна дължината му, но вероятно е поне 60 км. Преминава се през най-високите върхове на Огражден. Има и множество варианти между отделните точки, така че го посочвам само като идея за добре подготвени колоездачи с опит в планината, които могат да осмислят с него цял един ден.
Допълнителни съвети:
– Не се натъкнахме на змии и кърлежи, но всички предпоставки за наличието в района на такива „гадинки“ са налице, така че отваряйте си очите. (За сметка на това видяхме една сърна и цели 5 костенурки!).
– Не се колебайте да пълните меха за вода на раницата си догоре за по-дългите карания. Това е една от най-южните части на страната и слънцето напича здраво!
– Ако искате да сте напълно изрядни, трябва още при пристигането си да се регистрирате в Граничното полицейско управление в Петрич, за да избегнете всякакви евентуални проблеми при среща с патрули в граничната зона. Във всички случаи е абсолютно задължително да носите личните си карти.
– Ако планирате карания по билото, винаги преценявайте метеорологичната обстановка. Над Беласица и Огражден често се развива купесто-дъждовна облачност и се създават условия за локални гръмотевични бури, а едва ли би било приятно да ви застигне такава, докато сте горе на откритото.
