Акад. Иван Миланов: Пролетта провокира тензионното главоболие и мигрената

Акад. проф. д-р Иван Миланов, д.м.н., завършва Медицинския университет в София. От 1981 до 1983 г. е участъков лекар в общинската болница в Своге. През годините е бил асистент по клинична електромиография в ИСУЛ, старши асистент в 3-та неврологична клиника на Медицинска академия и главен асистент в отделение за двигателни нарушения към 3-та неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум“ – София. От 1997 до 2001 г. е доцент по неврология към 3-та неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум“, а от 2001 г. е професор по неврология.

За пролетната умора и какви заболявания може да се крият зад обичайните сезонни оплаквания, за стреса и тензионното главоболие, за новостите в лечението на неврологичните болести и кога е наложително да потърсим специалист акад. Миланов говори пред Puls.bg.


– Акад. Миланов, какво се крие зад фразата пролетна умора – реално страдание, за което е нужен специалист, или временно неразположение?

– Терминологията е наложена от медиите през годините, както синдромът на изпепеляване или бърнаут например. Звучи добре, допада ми. Същото е и с пролетната умора – донякъде е реална, донякъде – мит.

Факт е, че по време на преходните сезони – пролет и есен, организмът се пренастройва от един начин на работа към друг. През зимата като цяло обмяната на веществата се забавя и често теглото при много хора скача с 2-3 кг. Това не е свързано с повишена консумация на храна, а с различно протичащите процеси в тялото ни. Затова говорим за пренастройване на организма от зима към пролет и обратното.

Според нашите колеги, психиатрите, категорично депресиите и психичните заболявания се изострят през пролетта. Така че явно организмът ни се поставя в повишени изисквания и някои хора реагират на тази промяна. От друга страна, за така наречената пролетна умора помага и зимното хранене, при което има дефицит на ценни витамини и минерали. То също води до усещане за умора, сънливост, апатия. Но с прием на поливитаминни продукти се предполага, че в рамките на 20 дни неприятните усещания ще отшумят.

Хората са различни – някои преживяват пролетта по-тежко, други – обратното, чувстват се мотивирани и вдъхновени. Това зависи от психичното здраве на човека.

– Какви по-сериозни заболявания може да замаскира пролетната умора?

– Може да замаскира една стресова депресия. Причината е, че депресията е заболяване, свързано с изчерпване на важни медиатори в мозъка – серотонин и норадреналин. И това обикновено се случва през зимата поради намаленото слънчево греене. Неслучайно в скандинавските страни хората страдат повече от депресия. Затова през пролетта нерядко може да се появи различен по честота депресивен синдром или пък синдромът на прегаряне.

– Силното пролетно слънце натоварва ли нервната система?

– Не, това е един от митовете, свързани с пролетта. Много по-важен обаче е въпросът за смяната на часовото време. Не знам какво се случи в Европарламента по темата, но ежегодната смяна на часовото време е отживелица. Правило, отнасящо се за други времена, но не и за днес.

Смяната на часовото време – зимно и лятно, безспорно е допълнително натоварващ фактор за хората, защото целият биологичен часовник на човека трябва да бъде пренастроен два пъти в годината и поставя организма под по-голям стрес. Много повече от пролетната умора.

– Как влияят преходните сезони при хората с неврологични заболявания?

– Неврологичните заболявания са две големи групи. Първата са генетично предопределени – Паркинсонова болест, множествена склероза и др. Те няма как да зачестят, защото не зависят от околната среда. Ако се наблюдават епидемиологичните данни за множествената склероза, се вижда, че броят на болните се е увеличил десетократно от 1960 г. до днес, но същото е и в цял свят. И причината не е защото заболяването е зачестило, а се крие в по-добрата и ранна диагностика. Така че тази група не търпи външно влияние.

Към другата голяма група спадат мигрените и стресовото главоболие, за които може да се твърди, че се влияят от сезона. Това важи най-вече за тензионното главоболие, свързано със стрес – то категорично зачестява в цял свят заради интензивния начин на живот. Ако се върнем 20 години назад, когато нямаше интернет, мобилни телефони и толкова много информация, ще видим, че животът беше далеч по-спокоен. Неотдавна имаше хубава монография наречена „Информационна невроза“, в която се твърдеше, че получаването на толкова много информация категорично ще доведе до пренапрягане на нервната система. И това вече се случва.

Затова тензионното главоболие и леките депресии категорично зачестяват през последните години. Ежедневно в работата си се сблъскваме именно с тензионното главоболие – от латински tensio – напрежение, или главоболие, свързано със стрес.

– Какви са усещанията при него?

– Главоболие, което стяга главата като каска. Към това може да се добави и нарушението на съня. Тензионното главоболие зачестява и в детска възраст, където напрежението в училище също расте.

– Успяват ли пациентите да направят разликата между стресовото главоболие вследствие на преумора и по-сериозната мигрена?

– Трудно е, нужен е специалист. Най-общо казано, мигрената е главоболие, което настъпва с ясни пристъпи – силно главоболие, което засяга половината глава, придружено с гадене и повръщане. Най-характерното, което питаме пациентите, е: „Какво правиш, когато те заболи глава?“. Пациентът с мигрена отговаря, че не може да продължи да работи, той трябва да отиде на тъмно и тихо място, защото го дразнят шумът и светлината. Простичко казано, да легне и да спи.

И обратното – пациентът с тензионно главоболие има болка, чувства дискомфорт, но може да продължи работата си. То е мъка за човека, но не му пречи в ежедневието. Това е най-простият тест.

Лечението на двата типа главоболие е напълно различно. Мигрената е тежко заболяване с чести и неприятни пристъпи. Доказано е, че жените по-често боледуват – ако една жена има четири пристъпа месечно, което е средната честота на проявите на заболяването, с продължителност два или три дни, то означава, че между 8 и 12 дни в месеца тя е нетрудоспособна.

Последната година се появиха нови, по-добри медикаменти, които все още не са стъпили на българския пазар, но се очакват.

– Нерядко зад едно неврологично заболяване може да се крие рак?

– Известно е, че онкологичните заболявания често протичат с неврологични симптоми, които се появяват много преди да се установи находката от рак. Пример за това е полиневритът – засягането на периферните нерви и крайниците. В тази група влизат и миастенните синдроми, които протичат с патологична уморяемост.

Всички те са от групата паранеопластични заболявания, тоест причината за тях е наличието на антитела, които организмът синтезира към тумора, за да се борят с него, за съжаление неуспешно, но увреждат нервната система.

– Реформите в здравеопазването не спират, получава ли българинът достойно лечение на неврологичните си заболявания?

– Напълно. Бил съм на много места по света и не виждам по нещо да се различаваме от западните държави. Всичко, което може да получиш там, може да го получиш и в България. Освен това касата заплаща лечението на почти всички неврологични заболявания адекватно. Дистониите са едно изключение, което е исторически наследен проблем.

В момента с невролозите водим вътрешна битка по-често да използваме тромболизата при инсулт, защото това е от изключителна важност. Страната ни е на челните места по инсулти и сърдечносъдови заболявания. Така че има още какво да се желае, но промяната е в положителна посока.

– Какви са тенденциите в лечението на дистониите?

– За съжаление лечението на дистониите все още не се реимбурсира от НЗОК. Делят се на два вида – генерализирани дистонии в детска възраст, за които няма лечение, и вторите – дистониите, настъпващи след 40-годишна възраст.

Обикновено са локални – например премигване, извиване на главата, и имат успешно лечение с ботулинов токсин, но понеже терапията не се покрива от касата, лекува се само този, който може да си го позволи. Ако на пациента се постави ботулинов токсин, може да бъде напълно активен и пълноценен човек дълго време.

Лечението не е безумно скъпо – една ампула ботулинов токсин е между 360-400 лв., но когато работиш за 700 лв., не е малко.

– През април традиционно отбелязваме Световния ден за борба с Паркинсон. Каква е картината на заболяването у нас?

– У нас от Паркинсонова болест у нас страдат около 15 000 души. Все още се търсят отговорите за възникването на това заболяване. Напоследък се експлоатира теорията, че прионите са причина за появата на Паркинсон, но няма категорични доказателства. По отношение на лечението у нас има всичко, на което могат да разчитат и пациентите в чужбина. Касата започва да реимбурсира и неврологичното лечение с дълбоката мозъчна стимулация, което досега не се заплащаше.

Характерното при Паркинсон е, че през първите 5 до 10 години от заболяването пациентът се повлиява много добре от лекарствата, след което обаче рецепторите в мозъка на практика се адаптират към медикаментите и спират да действат. И той влиза в една фаза, в която или завършва със смърт – както беше преди години, или трябва да му се приложи едно от трите вида лечения на този етап от заболяването.

Едното е дълбока мозъчна стимулация, при другото с помощта на специални помпи нужният медикамент се вкарва директно в дванадесетопръстника, а при третото – отново с помпи се инжектира допаминов агонист. Когато се направи един от тези три типа терапии, животът на пациента се удължава и той може да живее толкова, колкото му е писано.

– Как се развива терапията на множествената склероза?

– Най-страшното на това заболяване е, че започва в млада възраст. Докато Паркинсоновата болест покосява около 60-годишните, то множествената склероза разболява и 20-годишни – тогава, когато животът започва.

В последно време много нови медикаменти стъпиха и у нас – около 12. И с времето терапиите стават все по-добри – първата генерация намаляваха пристъпите и прогресията с 30%, втората генерация лекарства (моноконални антитела) свали процента до 50-60, а днес новото поколение са три вида терапии, които се прилагат от 3 до 5 дни първата година и от 3 до 5 дни през втората година. След това до 5 години пациентът не приема нищо. Ще видим какви ще са категоричните резултати, но първоначалните данни са обнадеждаващи.

– Кои са трите симптома, при които е задължително да се потърси невролог?

– Първият симптом, при който задължително трябва да се потърси консултация с невролог, е главоболието. Споменахме мигрената и тензионното главоболие, които не застрашават живота, но главоболието е знак и за много сериозни заболявания.

Вторият симптом е слабост в някой от крайниците. Причините са много, но наличието на слабост в крак или ръка задължава отиването на невролог.

И третият важен симптом е изтръпване на част от крайниците. Но може би най-често от всичко е главоболието – то винаги стои на преден план.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *