Тя е една от младите талантливи актриси в страната, за които тепърва ще се говори. Лили Сучева е родена на 19 септември 1988 година в Благоевград. Не знае много за рода си и дали там някъде далеч в миналото има артистични личности, чиито генетични заложби продължава, но пътят й към сцената започва още от детството, придружавайки майка си Жанета Сучева като танцьорка в ансамбъл „Пирин”. Спомня си, че често е била зад кулисите по време на репетиции и турнета на ансамбъла в страната. Така се влюбва в танца и започва да посещава формация „Астра” в Благоевград. Рисуването пък смята за свое хоби, което я разтоварва и днес като едно по-самотно артистично занимание. И го прави за удоволствие, а на моменти и за терапия, признава Лили.
Завършва Езиковата гимназия с изучаване на френски и английски език. Изборът на френски е следствие от общуването с баба й Лиляна Цветкова по майчина линия, която е била учителка по френски език. Аз си спомням, че на мен ми преподаваше по география във Второ основно училище, което беше и основната й специалност. Една година дори Лили учи френска филология в Софийския университет. Дядо й Тодор Цветков е бил електротехник и е от Видинския регион, където Лили си спомня прекрасни ваканционни лета. Баба й Надежда Сучева по бащина линия е работила в „Търговия на едро”, а дядо й Кирил Сучев е бил известен математик в Благоевград.
Лили е тренирала художествена гимнастика и балет и там са първите й изяви на сцена. Любовта към театъра също тръгва от Благоевград, тъй като баща й Чавдар Сучев е имал заведение близо до Учебния театър към Югозападния университет и на Лили много й харесвало това, което се случва в този театър. Там тя е постоянен зрител по време на обучения и представления на студентите. Най-интересен й бил резултатът на сцената, до който се стига след много труд. От тази сцена пламва и театралната искра в нея. Казва, че баща й е имал желание да се занимава с режисура и дори е кандидатствал във ВИТИЗ, но животът му е предложил друг сценарий и друга реализация. Генетично Лили свързва и с него своята любов към театъра и киното. Първата й среща е с актьора Венцеслав Кисьов, който преподаваше в Югозападния университет и в същото време беше директор на театър „Сълза и смях” в София. Той е нейният първи учител, който я запознава с театралното изкуство.
Първата година след завършване на Езиковата гимназия не я приемат в НАТФИЗ и на път за Благоевград неин приятел й казва да не се отчайва, защото знае, че тя танцува добре, и вижда, че в списъка има специалност „Танцов театър”. Тогава Лили решава да се запише. Оказва се, че сроковете са изтекли, но за нея правят изключение, записват я за кандидатстудентските изпити. Има един ден до първия изпит, но успява да спечели конкурса. Приемат я в Театър на движението – пантомима. Учи една година при Александър Хонг, след това кандидатства отново ВИТИЗ и 4 години учи в класа на проф. Пламен Марков, специалност „Актьорство за драматичен театър”.
„Това, за което може да се помисли, според мен, е да се даде възможност на учениците в последните години от гимназията да профилират предметите, които наистина ги влекат, за да могат по-пълноценно да се развиват в посоката, която искат”,споделя Лили. „За мен правилната формула е, че всеки трябва сам да намери пътя си за развитие. С течение на времето осъзнах, че е много важно човек да знае крайната си цел и да върви устремено към нея, да премахва всяко нещо, което го отклонява от пътя му в тази посока, и колкото и трудно да е в момента, никога да не се отказва, защото какво губим в крайна сметка – най-много да сбъднем мечтите си”.
Първата й професионална изява след завършване на висшето образование е в Драматичния театър в Ловеч, в постановка на Йосиф Сърчаджиев. Работата с него била приятна и вълнуваща. По-късно участва в представление на Диана Добрева в Театъра на армията, а също и в постановка на Стоян Радев в Народния театър. През 2015 година идва в Благоевградския театър, където е актриса близо 3 години. Тук участва в доста представления, но по-знакова за нея е постановката „Вампир” на режисьора Маргарита Мачева, където си партнира със Зафир Раджаб. С него тя се среща още по време на следването, но са заедно като двойка от завършване на ВИТИЗ. Майка му е българка, баща му е сириец. Четири години се разминават по коридорите на ВИТИЗ, но се забелязват на една автобусна спирка на рейс 94. Дотогова Лили си е мислила, че е доста надменен. „А истината – си признава той – е, че когато съм притеснен, се капсулирам, затварям се в себе си и затова изглеждам така, но не съм”. В края на следването той репетира с момиче от класа на Лили, която е режисьорка. В деня на репетицията Зафир и Лили се качват в един асансьор и дори „здравей” не си казват. Тръгва си той с режисьорката, но на спирката тя предлага да изчакат приятелката й Лили и в автобуса пак нищо не си казват. Слизат в Студентския град и той решава да пазарува в маркетинга, и Лили отива с него. В магазина пак нищо не си говорят, но на касата той й казва: „Чакай да мина, мила”, и леко я докосва. Тогава и двамата усещат любовната химия. Вечерта отиват на парти при един колега и от приказка на приказка се ражда първата целувка. И вече 11 години са заедно.
„Избрахме се преди много време и продължаваме да се избираме, което е много хубаво! Зафир е актьор в Народния театър, а напоседък и режисьор, защото по време на пандемията успява да завърши магистратура по режисура, нещо, което обича и му се отдава, и вече има два успешни проекта в театър „Възраждане”, казва Лили. Засега са играли заедно два пъти – веднъж в представлението на Стоян Радев „Ничия земя” в Народния театър и в представлението „Вампир” на Маргарита Мачева в Благоевградския театър. Очаква с интерес дали бъдещето ще им предложи общи проекти на режисьор и актриса.
Напоследък в Благоевград Лили се завръща с тъга, защото през последната година губи свои близки хора – баща си и баба си Лиляна, но идва заради майка си Жана и заради останалите тук приятели, и заради града, който винаги ще обича, защото тук са минали първите 18 години от живота й. Жените в семейството й са отдадени на различни видове изкуства: танцьорка, актриса и певица. Сестра й Мина Сучева се занимава с музика. Пее, често пише авторски песни и преподава в Музикалната академия в София. Лили участва като танцьорка в клип на нейната песен „Девойче”, посветена на баща им.
Забелязвам, че Лили става все по-известна в киното, защото участва в доста филмови проекти. Напуска щатния театър и започва да развива себе си като киноактриса. „Усилията и енергията, която човек влага в определена насока, се отблагодаряват”, смята тя. Затова напоследък е търсен актьор в доста филмови проекти.
„Работила съм в част от театрите в България, но това, което напоследък се превърна в моя страст, е киното, обожавам снимачната площадка, усещам я като свой втори дом. Развивам себе си в тази посока, отскоро работя и с агент по проекти извън България и така имам шанс да играя на чужди езици, което намирам за изключително приятно и развиващо актьорския ми потенциал.Човек накъдето насочи личната и творческата си енергия, нещата в тази посока се случват. Показва го и опитът ми досега. Това, което винаги ме е пленявало в киното, е, че то е вечно, че човекът, който съм днес, никога повече няма да бъда, но ще остана запечатана на филмовата лента, замръзнала във времето и ще вълнувам хората години напред. Дано имам щастието да попадам на стойностни проекти, свързани с български и чуждестранни филми!”.
Преди година много нашумя филмът „Чудовища”, където Лили е една от трите главни героини, жени под наем. Там играе с Яна Маринова и Анастасия Левордашка. „Това беше за мен изключително приятен процес. Противно на повечето филми, които се снимат в България, ние имахме дълъг репетиционен процес, както е редно да бъде и както се случва на Запад. Гледала съм репетиции на сериала „Game of Thrones” и там нещата се случват по този начин. Та и ние навлязохме в дълбочина в материала, доста се сприятелихме и сближихме и прекарахме дълъг приятен снимачен процес”.
Лили участва в различни български сериали, гледала съм я в няколко епизода на телевизинния сериал „Откраднат живот”. Участва и в късометражния филм на Илина Перянова „Между мен и теб” – филм за разделението между хората и трудните избори, които правят. Лили е в ролята на Кристин и едновременно с това е хореограф на филма. Този филм обикаля различни фестивали и се радва на успехи. Миналата година Лили участва в два игрални филма – единият е „Цветовете на незавършеното” – дебютна изява на Станислав Христов, където играе като Симона, а сценарият и главната роля са на Красимира Белев, която също е от Благоевград и е позната като Мира Котева – автор на книгата „Приказки с Мира”. Във филма Мира е психоложка, а в нея е влюбен младият гениален художник, чиято роля играе Севар Иванов.
Лили участва и в още един филм – „Оста на живота” на Атанас Христосков. Ролята й е малка, но запомняща се и снимачният процес е бил изключително интересен за нея. Този филм е заснет на английски, но е сниман в България и част от актьорския състав също е български. Предстоят премиерите и на двата филма.
Питам я какъв е шансът да я видим в чужди филми и тя ми отговаря – голям, защото към края на пролетта й предстоят снимки във Великобритания за филма „Norse Game”, или „Скандинавска игра”, и в момента се подготвя за него, като тренира определени движения, защото ще трябва да участва в боеве с мечове, което предполага викингската история.
Участва и в една британо-арабска продукция „Закуска в Бейрут: една любовна история в Бейрут”, заснета в киноцентъра „Бояна”. Там играе на английски с арабски акцент, което за нея е интересно предизвикателство, защото е любител на езиците и експериментира в тази посока.
До края на месеца й предстои да заснеме късометражен филм на тема домашното насилие над жените с подкрепата на Национален фонд „Култура”.
С интерес следи всичко, което се случва в Холивуд: „Тази година имаше доста силна конкуренция и оспорвана битка за Оскарите”, споделя Лили. Радва се, че името на България все повече се чува на тази световна филмова сцена. „Изключително съм впечатлена от сценария на Мартин Макдона на филма „Баншите от Инишерин” както от актьорската игра, така и от всички останали компоненти на този филм. Един от фаворитите ми беше и „Триъгълник на тъгата”, или „Идиотският триъгълник”, който изключително сензитивно обрисува човешката природа и докъде сме готови да стигнем, за да оцелеем. Много харесах и „Вавилон”. Не липсваха силни емоции в Холивуд и тази година. Много ме трогна срещата на Харисън Форд и Ке Хуи Кан при връчването на наградата за най-добър филм на тазгодишния фаворит „Всичко, навсякъде, наведнъж”. Интересно как животът завърта колелото и те отвежда там, където трябва да бъдеш, и никоя среща не е случайна. Много ми въздейства и речта на Мишел Йео: „Мечтите са нещо, в което трябва да вярваш. Аз почти се отказах от моите. Към всички вас, моля, запазете мечтите си живи!”. Думи, зад които заставам и вярвам, че колкото и да ни е трудно в момента, колкото и да искаме да се откажем, трябва да знаем, че още не сме видели това, което ни очаква на съседния ъгъл!”.
Убедена съм, че на съседния ъгъл Лили ще срещне творчески предизвикателства, които ще й предложи сложният ,труден път към славата, защото е млада, хубава, талантлива и оценява, че подготовката към върха е най-важното нещо в реализацията на една актриса.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
