Мира Котева е актриса, носител на престижната награда „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия (2018 г.), и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино в „Seoul Webfest”, Сеул, Южна Корея (2020 г.), за участието си в психологическия трилър „Имало едно време на Хелоуин“.
Родена е през 1992 година в Благоевград. Завършила е актьорско майсторство за пред камера в Киноцентър „Ню Бояна“ и „Театър и пърформънс“ в университета на Хъл, Северна Англия. В Лондон няколко години е част от артистичната група „Да направим сцена“. Играе в театрални постановки, късометражно кино, снима се в реклами, пише статии за изкуството. През 2017 г. се прибира в България и участва в „Лъч“ – спектакъл по мотиви на Шекспир, с режисьор и сценарист Клара Армандова. През август 2020 г. завършва първия проект по собствен сценарий – късометражния филм „Undo“/„Крачка назад“/. Филмът е заснет в Благоевград, режисьор е Станислав Христов.
Името й по документи всъщност е Красимира, в артистичните среди я знаят като Мира, а приятелите и съучениците й от ІІІ ОУ и НХГ в Благоевград, където е учила, й казват Краси. Причината за разнобоя е абсолютно тривиална и е свързана със следването й в Англия, закъдето заминала през 2011 г., веднага след абитуриентския си бал, за да учи актьорство. Там обаче никой не произнасял името й правилно и българката чула какви ли не вариации на името си, дори от рода на Каризма. Скоро обаче установила, че сред популярните сред англичаните имена е Мира, и това направило живота й значително по-лесен. Така във всички артистични платформи и проекти, в които участва, Красимира станала Мира, а откато се е прибрала през 2017 г. в родината, се обръща и на двете имена – Краси и Мира.
– Мира, каква е жената днес – можете ли да я „нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?
– Пъстра. Жената днес не е само един цвят. Тя слива в себе си всички цветове, защото самата тя е многопластова. Играе много роли, може да бъде всичко, което пожелае, по всяко време. Тя е феерична, лека и лети. Навсякъде. Там, където я водят мечтите…
– Коя героиня от литературата, приказките или историята се доближава най-много до Вашата представа за жената днес?
– Одри Хепбърн. Жена, която е толкова всестранно развита, че даже въображението на Братя Грим бледнее пред нея. Жената днес е такава. Силна отвътре, нежна отвън, умна, талантлива и можеща, но и изключително състрадателна и способна да използва майчинския си инстинкт, за да помогне на хората в нужда. Жената днес живее в свят, в който трябва да може да бъде всичко – майка, приятелка, любима, но същевременно независима и способна да постига мечтите и целите си.
– Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години според Вас?
– И да, и не. Да, защото в момента пред жените се разкриват възможности, които доскоро са били немислими. Не, защото старите „задължения“ продължават да бъдат изисквани от жените в много от случаите. Тоест в днешни дни жената няма точно определена роля. Тя изпълнява функцията на всичко, но часовете в денонощието си остават 24 и е лесно да се подхлъзнем по пътя на това да бъдем всичко за всички и да забравим за собственото си вътрешно спокойствие. Но смятам, че това е малка цена за свободата, която феминисткото движение е извоювало, и в тази връзка нашето поколение жени е истински привилигировано. Важното е да не го забравяме и приемаме за даденост.
– Какъв е първият Ви (или най-силният) „женски” спомен?
– Когато за пръв път отидох да гласувам. Да, осъзнавам, че звучи странно. Бях решила, че няма да ходя, но тогава една от най-силните жени, които познавам, ме смъмри и ми каза, че това би било обидно спрямо жените, загубили свободата и живота си по време на феминисткото движение. И тогава ме осени мисълта… Много жени са се борили със зъби и нокти за правото да бъдем чути. Най-малкото, което мога да направя, е да отида и да упражня това свое право. Почувствах се горда и вдъхновена от това колко смел и борбен може да бъде „нежният“ пол.
– Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат в света?
– Да навигираме. Поглеждайки назад във времето, гледайки своите лични женски примери, това, което наистина трябва да вземем като умение, е да навигираме сред обществото и трудностите, през които преминаваме. Да използваме мисълта си и да осъзнаваме колко уникални и невероятни създания сме. За тези, на които тепърва им предстои да се развиват като жени, мисля, че е добре да бъдат отговорни, защото с действията си всички създаваме обстоятелствата за следващите поколения жени, но и да не забравят да се забавляват и истински да усетят предимствата на това да бъдеш жена!
– Как си се представяте на 75 и достатъчни ли са 75 години, за да пораснем?
– Може да са достатъчни, а може и да не са. Зависи от човека. А моето питане е – трябва ли да пораснем? Можем да се изградим, да се развиваме, но може би е добре да оставим и по нещо детско в себе си. На 75 си представям, че ще продължа да създавам, но далеч от градския шум. Някъде с красив пейзаж, ще стоя и ще пиша сценарий за някоя силна женска фигура.
– С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?
– Със силата, смелостта и целеустремеността си. С тези качества привличат. И с тези отблъскват. Хубавото е, че с тях отблъскват само неподходящите хора!
– Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие, и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?
– Може би правото да бъдем слаби. В днешно време не ни е позволено. Както една приятелка казваше – щом аз съм си напълнила куфара, сама ще си го нося. Мисля, че това е едно от най-големите предизвикателства. Когато искаме да бъдем независими, силни и равни, трябва да бъдем всички тези неща, без правото да се оплакваме. Нали знаете, внимавай какво си пожелаваш!
– От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?
– От женствеността си. Целта е да сме равни. А не еднакви. Жените имаме силни страни, които мъжете не притежават, и обратното. Женствеността е една от тях и трябва да я подхранваме и ценим, а не да я прикриваме.
– Съществува ли женска солидарност?
– Да. Ако не съществуваше, вероятно нямаше да водим този разговор, защото нямаше да имаме право на глас.
Зад кулисите
През месец август миналата година благоевградската актриса Мира Котева приключи снимките на първия си филм по собствен сценарий. Тя и режисьорът и фотограф Станислав Христов-Стенли сами финансирали творбата, която няма продуцент, нито спонсори и реклами.
„Направихме го заради процеса и преживяването, заради обогатяването и страстното ни желание да правим кино, и мисля, че мина много добре. Нямаме грандиозни очаквания, филмът е фестивален и по-артистичен, искахме всичко да предава настроението на историята и ако ни донесе награди от фестивали, ще е страхотен бонус за ентусиазма и работата ни, която бе доста натоварваща“, призна тогава пред „Струма“ Мира.
Филмът е със заглавие „Undo”, на български „Крачка назад“. Той е на английски, със субтитри на български заради желанието на актрисата-сценаристка да е международен и да се предложи на световни фестивали, а и писането на историята й тръгнало на езика на Шекспир.
Мястото на действията е гората над комплекс „Орбита” и Мощанската къща в кв. „Вароша“ в Благоевград, която наемателката Надежда Червенкова им предоставила безвъзмездно за 4 дни, а самата тя влязла в ролята на дубльорка на Мира Котева в сцените, в които тя трябвало да играе двете роли в един кадър. Снимачният процес продължил 4 дни, операторът Михаил Михов от София и екипът му снимали по 20 часа на ден, но ентусиазмът на всички се оказал по-голям от умората.
Ролите във филма са три – на Ема и Виктория, майка и дъщеря, и на Джонатан – интровертен, мистериозен писател, в която влязъл актьорът Севар Иванов, когото благоевградската публика познава от ролята на Дориан Грей в постановката на ДТ „Н. Вапцаров“. Най-голямо предизвикателство за Мира пък се оказали общите сцени и диалози между майка и дъщеря, които се заснемали поотделно и ще се обединят при монтажа.
„Сюжетът проследява историята на актриса, в чийто живот работата винаги е била приоритет, но решава да даде шанс на любовта и семейния живот. Нещата обаче не вървят по план и тя трябва да направи сериозен избор в момент, в който времето страшно я притиска“, разкри случващото се на екрана авторката на сценария.
За финала Мира Котева само повдигна „завесата“: „Той е субективен и зависи от това кой го гледа. Идеята на филма е да зададе въпроси и да предизвика дискусия, като главната тема е за трудните избори в живота, за борбата със себе си, за мечтите и тяхната цена. Филмът определено е драма“.
Наскоро Мира повдигна в социалните мрежи завесите на задкулисните истории от снимачния процес.
