Тя е една от младите талантливи актриси в страната, за които тепърва ще се говори. Лили Сучева е родена на 19 септември 1988 година в Благоевград. Не знае много за рода си и дали там някъде далеч в миналото има артистични личности, чиито генетични заложби продължава, но пътят й към сцената започва още от детството, придружавайки майка си Жанета Сучева като танцьорка в ансамбъл „Пирин”. Спомня си, че често е била зад кулисите по време на репетиции и турнета на ансамбъла в страната. Така се влюбва в танца и започва да посещава формация „Астра” в Благоевград. Рисуването пък смята за свое хоби, което я разтоварва и днес като едно по-самотно артистично занимание. И го прави за удоволствие, а на моменти и за терапия, признава Лили.
Тя завършва Езиковата гимназия с изучаване на френски и английски език. Изборът на френски е следствие от общуването с баба й Лиляна Цветкова по майчина линия, която е била учителка по френски език. Аз си спомням, че на мен ми преподаваше по география във Второ основно училище, което беше и основната й специалност. Една година дори Лили учи френски в Софийския университет. Лили е тренирала художествена гимнастика и балет и там са първите й изяви на сцена. Любовта към театъра също тръгва от Благоевград, тъй като баща й Чавдар Сучев е имал заведение близо до Учебния театър към Югозападния университет и на Лили много й харесвало това, което се случва в този театър. Там тя е постоянен зрител по време на обучения и представления на студентите. Най-интересен й бил резултатът на сцената, до който се стига след много труд. От тази сцена пламва и театралната искра в нея. Генетично Лили свързва и с баща си своята любов към театъра и киното. Първата й среща е с актьора Венцеслав Кисьов, който преподаваше в Югозападния университет и в същото време беше директор на театър „Сълза и смях” в София. Той е нейният първи учител, който я запознава с театралното изкуство.
През 2009 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Театър на движението – пантомима”, а през 2013 г. „Актьорство за драматичен театър”. В момента участва в хитовия български сериал „All Inclusive“, където се превъплъщава в образа на новата героиня в продукцията – Албена. В интервю за actualno.com отговаря на „20 бързи въпроса към…“.
– Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата Ви.
– Истината е, че от досегашния си опит си давам сметка, че най-голямото предизвикателство е това, което ти предстои. В това се крие и чарът на нашата професия, най-голямото предизвикателство винаги те очаква на следващия ъгъл.
– Най-вредният и най-полезният Ви навик?
– Най-вредният ми навик се корени в перфекционизма ми – а именно, винаги се стремя към най-високите резултати, което често води до това да се самокритикувам. Най-полезният е да тренирам почти всяка сутрин.
– Ценностите, в които вярвате най-силно?
– Вярвам в справедливостта, вярвам в доброто у хората и винаги го търся, отказвам да приема, че то се е загубило някъде в забързания ни, лишен от време за околните живот.
– Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?
– На седемгодишно дете бих казала: „Разказвам на хората едни истории, които да ги развеселят, да ги накарат да се засмеят, да се замислят, понякога и натъжат…”.
– Пет книги, които са задължителни на лавицата?
– „Дамата с камелиите“ – Александър Дюма-син, „Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери, пиеси на Чехов, „Богат беден“ – Ъруин Шоу, „Промяна“ – Лив Улман. Това са моите пет.
– Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?
– Испански език. Обожавам да уча чужди езици, да работя с различни акценти, когато ми се налага. А испански език искам да науча от дете, все започвам и все нещо излиза, и никога не остава време за съжаление.
– Какво се промени в страната към по-добро и какво Ви радва тук?
– Като цяло напоследък ми харесва, че страната ни се отвори към света, че дава възможност на хората да работят каквото и където си пожелаят. А най-хубавото е, че живеейки тук, на това прекрасно място, с красива природа и възможност за по-спокоен живот, не пропускаме възможности, които преди бихме могли да използваме само ако живеем извън страната.
– Най-важният съвет, който сте пренебрегвали?
– „Бъди търпелива, ако искаш да се занимаваш с тази професия, трябва да се научиш на търпение, защото много често не е лесно”. Това ми каза веднъж големият Джоко Росич, светла му памет, и някак си това остана в съзнанието ми, но за съжаление невинаги успявам да се придържам към този съвет.
– Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?
– Ал Пачино, Антъни Хопкинс, Мерил Стрийп, Антонио Бандерас, Моника Белучи – актьорска компания… Истината е, че бих искала да ги попитам кое е нещото, което смятат за ключово в професията ни, кое е това, което ги е отвело там, където са сега…
– Кой Ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?
– Безотговорният бохем, но аз рядко съм него, по-често съм неспасяемият работохолик…
– Нещото, което Ви изкарва извън нерви?
– Несправедливостта е нещото, което не толерирам и може да ме изкара извън нерви.
– Най-хубавият начин за прахосване на времето?
– Гледане на хубав филм и разходка сред природата.
– Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?
– Хубави неща! Вярвам, че ни се случва това, за което се подготвяме, и вярвам, че трябва все повече да очакваме хубавото, за да ни сполети. Често сама си давам този съвет.
– Какво никога не прощавате?
– Предателството.
– Градовете, които винаги са в сърцето Ви?
– Рим, Флоренция, Венеция. Обожавам Италия!
– Кое е нещото, което Ви вълнува най-много в момента?
– Как да запазиш нещата, които най-много цениш у себе си, минавайки през различните фази на живота. А той е вълнуващ и интересен и ни е подготвил много изненади, често само се изненадвам от себе си в различните ситуации, в които попадам.
– По какво познавате, че някой е „Ваш човек“?
– По очите.
– Масова мания, която никога не сте разбирали?
– Как да се натъпчеш най-много в Тик-Ток (изглежда ми леко опасно за здравето).
– Какво с времето се отказахте да правите?
– Да обръщам внимание на дребнави нападки и коментари, или поне се уча на това.
– Цитатът, който Ви ръководи най-много?
– В различните периоди се е променял, но напоследък е „Живей за мига” и добавям от себе си – защото никога не знаеш какво ти е приготвил животът за утре.
