Костадинка Аратлъкова-Дика е родена в град Гоце Делчев. Завършва средното образование в паралелка с профил „Биология и химия” с идеята, че ще стане ветеринален лекар.
Успоредно с това посещава и училищната театрална трупа и решава, че иска да стане актриса.
През периода 2009-2011 г. посещава школа по актьорско майсторство към форум-театър „Цвете“ с художествен ръководител Цвете Янева.
Кандидатства в НАТФИЗ и е приета от втория път. Завършва Академията през 2015 г. със специалност „Актьорство за драматичен театър”, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.
Играе на сцените на МТ „Николай Бинев“, НАТФИЗ, театър „Възраждане“.
В свят, в който стандартите за красота са подвластни на филтри, вниманието е насочено към един от най-големите червени флагове – 90% от онлайн съдържанието ще бъде AI генерирано, карайки всяка трета жена да подправя външния си вид, за да бъде харесвана и към това, че изкуственият интелект променя представите ни за красота и ни кара да се чувстваме „несъвършени“, заставайки до всички „съвършени“ изображения, които виждаме около нас.
Страхотната Костадинка Аратлъкова пък е убедена, че понякога 5 неща са достатъчни, за да откриеш, че всъщност обичаш ц(т)ялото си до безкрай, пише goguide.bg.
– Дика, какво най-много харесваш като визуални характеристики и не би променила в себе си външно, дори да има своите несъвършенства?
– Нещо, което рядко си позволявам да казвам на глас, е, че харесвам раменете си. Намирам точно тази част от тялото за признак на женственост и грация. Замислете се колко красиво и нежно може да е женското рамо.
– С какво нашите дребни „дефекти“ външно са ценни?
– Както са казали „дефектът – в ефект“. Ние сме различни, несиметрични и понякога криви, но не е ли това, което ни прави красиви?
– Какво мислиш за „перфектната“ красота, наложена от AI вълната. Обработване на снимки, фотошоп и т.н. – изкривява ли се глобално представата за красота?
– Тук мнението ми не е едностранно. Аз съм човек, който обича да работи с фотошоп и ползва технологиите като помощ и удобство в бита си. Обработвам снимки постоянно. Намирам това за форма на креативност и лична мярка за естетика. Но има разлика от това да подобриш светлината и контраста в снимката, пред това са си промениш носа, талията и гръдната обиколка. Колко далеч ще стигнеш, бягайки от себе си постоянно?
– Защо е важно да се обичаме и да харесваме тялото и несъвършенствата си?
– Смятам, че когато човек не обича себе си, не е способен и да дава любов. Не съм специалист по темата, но съм склонна да вярвам, че така всичко става объркано, сложно и без изход. Не вярваш, че друг е способен да те обикне, а воден от съмнение, човек се обрича на неспокоен живот.
– Истинската грижа за красотата ни от вътре навън ли започва?
– Красивите хора печелят с енергия, с нещо, което произтича от настроението и природата на човек и често намира път през поглед, усмивка, стойка или друго. Струва ми се, че външната красота е подплатена с вътрешен обем, иначе бива само обвивка, като опаковката без кроасана.
– Кои са петте неща, които обичаш в себе си?
– Обичам да се грижа за другите. И много обичам, че обичам точно това. Понякога другите също го обичат, но не задължително винаги. И също понякога се питам защо.
В този ред на мисли обичам да създавам уют. Да правя от пространството дом, от стаята – топлина, от къщата – книга със спомени. Не знам дали винаги успявам, но всеки път съзнавам, че това е процес, от който аз бивам задвижена, а не обратното.
Обичам любовта ми към животните. За мен това е страшно важна черта не само за мен, за и всеки човек.
Обичам любопитството си. Склонна съм да вярвам, че човек е създаден да се учи, докато е жив. Аз съм вечният ученик с най-разностилни интереси и имам усещане, че това никога няма да спре.
Обичам чувството си за хумор. Хубаво е, че понякога се намира и някой друг да го заобича или поне разбере.
