Искам за децата си спокоен и миролюбив свят, в който ще имат свободата да са любознателни, да пътуват, да мечтаят, а няма да им се налага по една или друга причина определен начин на живот. България си я харесвам и не бих я напуснала. Не че някой ме е канил, пък аз съм се дърпала, не.
Евелин Костова е родена в Перник на 15 май 1993 година. Средното си образование завършва в гимназия по икономика в родния си град, след което играе в детско-юношески театър „Мускетарите“. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2016 година, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, при исполина на българското кино и театър – големия проф. Стефан Данаилов. След завършването си работи в ДК театър „Иван Радоев“ в Плевен, а впоследствие и в театър „Българска армия“.
Слаба, с кадифени очи, леко смугла кожа, с много красива усмивка и все още почти дете… Така си спомням Евелин от премиерата на първия епизод на сериала „Къде е Маги?“ през 2012 г. – голямо и пищно събитие, тъй като след огромния зрителски успех на „Стъклен дом“ (2010), „Под прикритие“ (2011) и „Седем часа разлика“ (2011) българските телевизионни сериали бяха абсолютен хит.
Днес Евелин Костова има зад гърба си върволица от роли – не само в телевизията, но и в киното, и в театъра. В сериала „Съни бийч“ Евелин е в ролята на Ивон, една от знаковите й роли. Нейната Ивон е истинско „материално момиче в този материален свят“ (по Мадона) – смела, малко арогантна, много амбициозна и съответно – с проблеми в любовния живот. Евелин влиза в ролята дръзко и самоуверено и с толкова зрял актьорски рефлекс. Със сигурност нейният персонаж е една от емблемите на „Съни бийч“ и една от причините за успеха на сериала.
Тази Евелин, с която разговарям сега, обаче сякаш няма нищо общо със своята Ивон. Казва ми, че може да бъде рязка, дори груба понякога, но истината е, че ми е трудно да си го представя. Изглежда като човек, здраво стъпил на земята и излъчващ по-скоро мекота и баланс. За това си има причина, макар че причината все още не е видима – актрисата е бременна с второто си дете. Не, не е имала колебания. Винаги го е искала. Усещане за вибрираща енергия и чувство за стабилност и хармония – Евелин Костова излъчва и двете едновременно. Телефонът в ръката й е нов модел и е неизменна част от ежедневието на актрисата и въобще от начина й на живот.
„Не съм вманиачена на тема „най-нов модел техника“ – казва ми Евелин – но телефонът е наистина важен за мен, просто имам нужда от него. И да, за мен той е и моден аксесоар. Не сме ли всички жени така с телефоните?!“.
За житейските приоритети, за цената на сбъднатите мечти, за сложния, но пък щастлив триъгълник, в който е организиран животът й – актрисата Евелин Костова разказва пред EVA.
– Евелин, мислех си, триъгълникът доста добре онагледява трите роли, с които ти трябва да жонглираш – на майка, на актриса и на жена (роля, която хем включва всичко останало, хем си е нещо отделно). Съгласна ли си?
– Жена – на последно място напоследък… (разсмива се). Даже не помня кога за последно я играх тази „роля“… На този етап обаче… Ще се върна!
– Чакаш второ дете, така че триъгълникът става още по-натоварен в единия си ъгъл, така да се каже…
– Да, дъщеря ми Ивайла е вече на три и половина, а това е възраст, на която децата дърпат мноого енергия, но пък са много интересни.
– Как се справяш в този баланс?
– На моменти изобщо не се справям. Доста по-крайна в емоциите си съм в тази си бременност. По-бързо се изнервям, по-лесно се натъжавам, но също и по-лесно се разсмивам. Не беше така по време на първата ми бременност. Дъщеря ми е в този период на въпросите. Непрекъснато ми задава въпроса „защо“ и… си е нужно търпение. Може би и заради това е по-уморителна тази бременност за мен.
– Може би чувстваш умора, но със сигурност не я излъчваш. Изглеждаш прекрасно.
– Вероятно все още не, но има време. Да не забравяме, че най-тежката част тепърва предстои…
– Това ли е най-важното нещо в живота на една жена – семейството, детето, мъжът, домът? Имаш ли категоричен отговор на този въпрос за себе си?
– За мен наистина семейството е по-важно от всичко друго. Естествено, и професията е важна, но семейството и любовта са ми върхът, смисълът.
– Сама знаеш, че не всички разсъждават така, особено от твоето поколение. Хората сякаш по-скоро са склонни да изчакат с тези неща. Ти кога си подреди приоритетите?
– Винаги съм искала семейство и деца. Просто едно е да го искаш, друго е да се осмелиш да го направиш. Като си мечтаеш, трябва да си готов да си понесеш последствията от сбъдването на мечтите. Винаги съм искала да си имам дете по-рано, но първото дете ми се случи точно тогава, когато бях абсолютно убедена, че не искам нищо друго повече от това. Защото преди това аз хем исках да бъда майка, хем – хайде и тази роля, хайде и този филм! И изведнъж си казах: ама работа винаги ще има.
– Жените в твоето семейство по същия начин ли мислят?
– Ние винаги сме били подкрепяни да се занимаваме с това, което харесваме, и да бъдем добри в това, което правим, да станем професионалисти в нашата област. Аз имам по-голяма сестра, която се занимава с мебели, дизайн и е доста успешна в своята сфера. Не сме възпитавани като момичета да си гледаме само дома и семейството. Но все пак моделът на здравото, хубавото семейство е нещо, което сме имали, и затова сме искали да ни се случи и на нас. И до ден-днешен си ходим на почивки с майка ми и баща ми, с братовчедите ни и техните деца. Три поколения се събираме, около 35 човека, с кучета, с бебета.. и отиваме на къмпинг. Организацията е сложна, някои от хората идват от други държави. И така прекарваме 7-8 дни през лятото заедно на море. 35 души!
– На кой къмпинг намирате място да се съберете?
– Опитахме в България, но започнахме да ставаме все повече и повече и… На нас ни трябва много място на самия плаж. Затова започнахме да ходим в Гърция, на Халкидики. Интересното е, че има в групата тийнейджъри, които завършват училище, но все още не се отказват и идват с нас. Може би им е леко скучно на моменти, но явно все пак хубавото преобладава.
– Имаше ли все пак колебания, когато разбра за първата си бременност и за това, че ще трябва за известно време да се откъснеш от работата си?
– Тогава, през 2020 г., просто се случи кризата с COVID-19 и всичко спря – театър, продукции… На практика имах времето да изкарам една бременност, да ми се роди детенцето. Ивайла беше на 5-6 месеца, когато започнахме да снимаме „Съни бийч“, после „Завръщане 2“ (продължението на филма на Ники Илиев – б.р.) и нещата отново се завъртяха. В началото, когато разбрах, че съм бременна, ми беше притеснено, естествено. Бях абсолютно готова обаче да се откажа от всички проекти. Не знаех как ще реагират продуцентите, защото в крайна сметка никой не е длъжен да задържа или да спира една продукция заради мен. Съвсем възможно и реално е просто да те заменят. В нашата професия това бързо го научаваш – няма незаменими хора. Така се случиха нещата обаче, че всичко ме изчака. Сега вече, с втората бременност, разсъждавам по съвсем друг начин. През последните години доста поработих и малко се уморих. Искам да имам повече време и за Ивайла. Дори искрено се радвам, че отново ще имам тази възможност да си поема дъх и да се отдръпна за малко от професията.
– Много е хубаво, че стремежът към този баланс между работата и личния живот присъства някак естествено в теб и че го следваш, не се страхуваш от това какво можеш да пропуснеш.
– Виждала съм камикадзета… и те обикновено изгарят много бързо. В нашата професия хигиената е задължителна, защото работим с емоциите. Ако скачаш от едно в друго, нито си полезен за самата работа, нито за себе си. Трябва да си даваш време да презаредиш, да натрупаш нови преживявания и емоции.
– Ти самата започваш да снимаш още докато учиш актьорско майсторство в НАТФИЗ – в сериала „Къде е Маги?“.
– Истината е, че в този сериал аз дори още не съм в първи курс. Снимките бяха през август, а изпитите в НАТФИЗ ми предстояха през септември.
– Повече от летящ старт значи си имала в професията.
– Летящият старт е хубаво нещо, но и много лесно се пада. Всъщност моята роля в този сериал беше малка, но пък името на персонажа ми бе в заглавието, аз бях Маги. И някак си всичко гръмна точно 5-10 дни преди изпитите в Академията, всички знаеха, че ще кандидатствам, и в мен имаше огромно напрежение – ами ако не ме приемат? След целия този шум.
– Как попадна в този сериал още преди да си дори в Академията?
– Покрай сестра ми, случайно. Приличаме си с нея на външен вид, но тя е с къдрава коса, много красиво момиче. В една маршрутка я заговаря Нели Димитрова (сценарист на комедийния сериал „Домашен арест“, на филмите „Възвишение“, „Петя на моята Петя“ и много други – б.р.) и й предлага да се яви на кастинг. Сестра ми пък предложила мен. Така отидох на кастинг за ролята в „Къде е Маги?“ и ме избраха. Въобще не знаех какво се прави на кастинги, нямах никакъв опит в киното. В театъра все пак имах някакъв, тъй като от пети клас посещавах театрална студия. Ролята ми в този сериал наистина бе малка, но много наситена откъм емоции – имаше и смърт, и престрелки, екшън, любови…
– И ти тогава разбра със сигурност, че това е твоят път.
– Не, аз и преди си го знаех. Никога не съм искала да бъда нищо друго, освен актриса. Не съм имала план Б. Актьорството вирее в моето семейство от много време – едната от бабите ми е играла в аматьорски актьорски представления, партизански пиеси някакви. Майка ми пък е кандидатствала актьорско майсторство в Академията, но тогава е имало страшно много кандидати и е било многократно по-трудно да те приемат.
– Значи ти си осъществила семейна мечта.
– Да, особено на мама и баба. Те и до ден-днешен гледат всичките ми постановки, много се вълнуват и са много щастливи.
– Ако се върнем към нашата асоциация за триъгълника, тоест за трите роли, между които се случва животът ти, когато става въпрос за ролята ти на майка, кой или какво ти дава усещането за сигурност и стабилност?
– Моята половинка Мишо. Заедно сме много отдавна, още от Академията, по-голям е от мен с девет години. Живеехме заедно вече 8 години, когато забременях с Ивайла. Още от самото начало той можеше да се грижи за нея по абсолютно същия начин, по който и аз. Ние сме екип. Той никога не е бил от бащите, които само водят децата на разходка или на някакви занимания, не. Когато се върнах на работа, Ивайла бе на 5-6 месеца и той можеше да се справи с всичко. Така си изградиха връзка. Много често се лутам в разни тревоги и ако нямам с кого да споделям притесненията си, сигурно ще се побъркам. Човекът до теб не е задължително само физически да ти помага, да ти носи тежките неща… Макар че и това е важно. Да, и това е много важно. Въобще – не си сам в цялото това нещо. Моят характер е малко такъв – зодия Телец съм, налагам се, обсебваща майка съм и доста време не допусках Мишо изцяло до грижите за детето ни. Когато се върнах на работа обаче, това се случи автоматично и всичко си дойде на мястото.
– След като си Телец, значи скоро си имала рожден ден. Обичаш ли рождените си дни? Празнуваш ли ги подобаващо?
– Миналата година станах на 30 и празнувах сигурно 2-3 дни, като абитуриентка бях. Обичам си рождения ден и не се страхувам от него. Времето ни променя така или иначе. С годините ставам все по-суетна. Преди десет години не ми пукаше много-много как изглеждам, сега доста повече ме интересува. Защото виждам, че се променям.
– Доколкото разбирам обаче, не си изживяла адски драми, че ще напълнееш по време на бременностите си…
– За напълняването – не. Но за увисване, напукване, разцепване и други такива глаголи… (смях.) Никога през живота си не съм могла да качвам килограми. Хората, които искат да отслабнат, не могат да проумеят драмата на тези, които пък искат да качат килограми. След като родих, отново много бързо отслабнах – от недоспиване, от грижите около детето. Обикновено при рязко отслабване става големият разпад и гравитацията заработва… Спомням си, че преди време от някаква клиника ми предложиха да ги рекламирам срещу силиконов бюст. Аз бях на 23 и буквално им се изсмях: какъв силиконов бюст, вие добре ли сте?! Е сега да ми го предложат! Изобщо няма да им се смея.
– Как гледаш на пластичните корекции?
– В Холивуд те отдавна са стандарт като че ли. Никого не съдя. Ако са добре направени корекциите… Но не и когато си на 19, какъв е смисълът? Възхищавам се на жените, на актрисите, които остаряват с достойнство. Не ми харесва хората да се уеднаквяват. В България основно това наблюдавам като резултат от намесата на пластичната хирургия.
– В България печелят ли се пари от сериали?
– Със сигурност не е това нещото, което ще ти купи апартамент или драстично ще ти промени начина на живот. По-скоро печелиш една моментна популярност, която може да ти донесе по косвен път различни дивиденти, например реклами и т.н.
– Кои са важните хора в твоя живот извън семейството? Приятелите, колегите?
– Най-истинските ми приятелства са в театъра и в моята група от Перник, с които посещавахме актьорската школа като ученици, но с тях не се виждаме чак толкова често. Така че си взимам моите женски моменти май най-вече с момичетата от театъра. В Театъра на армията играем „Представление и половина“. Участваме 14 актриси от различни поколения, много пътуваме с него и вечер, след спектакъла, сядаме някъде, вечеряме, танцуваме си… Напоследък ми върви на женски представления. Още когато се върнах от майчинство преди три години, Лиза Шопова ме покани в постановката си „Стъпка по стъпка“, където сме три актриси – Анастасия Ингилизова, Гергана Плетньова и аз. След това дойде „Представление и половина“ с 14-те актриси, а после – „Пет жени в еднакви рокли“, отново в Театъра на армията. Изобщо… Не ме пускат да играя с мъже, това е (разсмива се).
– Докога ще продължиш да играеш? Не ти ли е трудно вече да излизаш на сцената с цялото й психическо и физическо натоварване?
– Театралният сезон така или иначе свършва скоро. Аз играя само в две представления – от десет! В другите вече ме заместиха, защото героините ми са или 17-годишни, или ревностни пуританки, та ще е странно да са и бременни. Така че приключвам сезона и се отдавам на лятото. Съжалявам най-много за концерта на Ед Шийрън, на когото съм голям фен. Когато разбрах, че ще идва в България, си купих билети едва ли не първа. Сега се оказва, че ще съм в много напреднала бременност, когато ще е концертът, и просто се отказах.
– Какъв свят искаш за децата си? И каква България?
– Спокоен и миролюбив свят, в който ще имат свободата да са любознателни, да пътуват, да мечтаят, а няма да им се налага по една или друга причина определен начин на живот. България си я харесвам и не бих я напуснала. Не че някой ме е канил, пък аз съм се дърпала, не. Но не съм и търсила възможности да живея другаде. Харесвам си и страната, и хората. Има много неща, които трябва и могат да се променят. Обаче са нужни хора, които да не искат облаги за себе си, а да работят за общото благо. Дали ще се появят такива? Това е големият въпрос.
