Актрисата, сценарист, писател и продуцент Красимира Белев: Хуманитарната гимназия в Благоевград ми даде свободата да открия потенциала за бъдещо развитие – актьорското майсторство, продължавам да вървя и да преоткривам себе си

Красимира Белев, позната и като Мира Котева, е родена в Благоевград. Завършила е Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“с профил история с английски. След това завършва актьорско майсторство за пред камера в киноцентър „Ню Бояна“ и „Театър и пърформънс“ в университета на Хъл, Северна Англия. В Лондон няколко години е част от артистичната група „Да направим сцена“. Играе в театрални постановки, късометражно кино, снима се в реклами, пише статии за изкуството и кино. През 2017 г. се прибира в България и участва в „Лъч“ – спектакъл по мотиви на Шекспир, с режисьор и сценарист Клара Армандова. През август 2020 г. завършва първия проект по собствен сценарий – късометражния филм „Undo“
/“Крачка назад“/. Филмът е заснет в Благоевград, режисьор е Станислав Христов.
След успеха на нейния късометражен филм, който участва в селекция на над 50 международни фестивала по света, тя пише и копродуцира първия си игрален филм „Терапията“, в който и участва. Филмът тръгва по кината в България и е в селекцията на международни фестивали в Европа и САЩ, като наскоро спечели награди на 25-ото издание на Santa Fe Film Festival, САЩ, и на 58-ото издание на международния фестивал в Хюстън. За играта си в „Терапията“ Красимира е номинирана за най-добра главна роля в чуждоезиченфилм на Международния филмов фестивал в Лондон (FFI London). На 19 май „Терапията“ беше излъчен като част от програмата на March“ du Film на филмовия фестивал в Кан.
Тя е носител на престижната награда „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия (2018 г.), и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино в „Seoul Webfest“, Сеул, Южна Корея (2020 г.), за участието си в психологическия трилър „Имало едно време на Хелоуин“.

• Мира, кой или какво те вдъхнови да станеш актриса?
• Сплотеното общество и чувството, че принадлежа към нещо по-голямо от мен. Започнах да се занимавам с танци на 7-годишна възраст, ходех на класически балет, а след това на модерен балет. През всички тези години съм била постоянно на сцена и когато стана ясно, че танците не са моето кариерно бъдеще, търсех нещо друго, което да открия като свое призвание и което да ми даде тази възможност да съм на сцена. Тогава се записах на актьорски класове при Илия Ласин и това се оказа един от най-ключовите моменти в живота ми. Актьорското майсторство се оказа моят път към себе си, който продължавам да вървя и да преоткривам.
• Какво ти даде Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ – Благоевград, която ти си завършила?
• Гимназиалните ми години бяха голямо приключение. Това са години, в които като повечето деца, имаме нужда от принадлежност към някого или нещо. За щастие до голяма степен открих това и в годините ми в НХГ. Много от приятелствата, които се зародиха, продължават и до днес, макар и да не се срещаме с хората толкова често. Все още поддържам добра връзка с връстници и преподаватели и винаги си спомням с много емоции за тези години. Дори и там някои от съучениците ми бяха също така в моя актьорски клас, в който участвах в събития и допълнителни кръжоци и бях водеща на един от концертите на гимназията. Мисля, че там имах свободата и подкрепата да правя грешки, да се развивам, но и да открия емпатията в себе си и потенциала си за бъдещо развитие. Гимназията стана на 145 години тази година. Поздравявам всички, свързани с училището, и съм много горда да се нарека възпитаник на нашата гимназия!
• Разкажи за обучението си в чужбина.
• Моите родители и големият ми брат са учили в чужбина. Сигурно затова винаги съм гледала и аз навън и още от 16-годишна бях решила, че ще уча в чужбина. Още не знаех къде и какво, но бях решила, че и аз искам да пътувам и да разгледам нови места. Завърших бакалавъра си „Театър и пърформънс“ в Англия в университет на Хъл. Там програмата целеше да ни запознае с различните видове похвати и беше силно насочена върху съвременния пърформънс, където изучавахме артисти като Марина Абрамович. В школата „Лий Страсбърг“ в Лос Анджелис се дипломирах наскоро. Там изучавах актьорско майсторство по „Метода“. Това е система, която произлиза от техниката на Станиславски, която се преподава на повечето места, но с някои различия и специфики. За мен е чест и сбъдната мечта да съм възпитаник на тази школа. Самият Лий Страсбърг е преподавателят на Мерилин Монро и много големи имена в Холивуд. Бяха две години, изпълнени с много нов опит и знания.

• Как решихте да създадете продуцентската ви къща First Draft?
• First Draft беше плод на любов и неволя, ако има как двете да вървят ръка за ръка. С моя съпруг Антон Белев имахме силното желание да заснемем „Терапията“, но като нови лица в продуцирането и в българското кино задачата да се намери изпълнителен продуцент се оказа много по-сложна от очакваното, въпреки че имахме основния екип, готовия сценарий и отдадеността. От тези затворени врати всъщност се появи дилемата да се откажем или да се научим. Това беше невероятен урок за мен, защото тогава осъзнах, че не е нужно да знам всичко. Решенията и правилните хора идват с действията и предприемането на стъпки, дори когато няма гаранция за нищо.
• Актьорско майсторство или продуцентство е твоят избор? Къде се чувстваш себе си?
• Със сигурност актьорско майсторство. Там определено се чувствам най-много сякаш съм в свои води. Но обичам и да пиша. Когато съм вдъхновена и имам история за разказване, това е нещото, което преобладава. Продуцентството е най-далечно от естествените ми наклонности, но като всяко нещо се научава и дава свобода по един уникален начин.
• Разкажи ни за срещата ти с Анди Гарсия.
• В училището често идват актьори и хора от индустрията, включително кастинг агенти и мениджъри и споделят опита си. Един от тях беше Анди Гарсия и мога да кажа, че това беше най-вдъхновяващият човек, когото съм срещала. Сподели страшно много за опита си дори и преди да постигне големите си успехи и за трудния му път преди това. Говореше за нещата, които актьорите преживяват толкова често и винаги е много мотивиращо и вдъхновяващо да чуеш актьор от такъв калибър да разказва случаи, с които самият ти можеш да се асоциираш. Говори и за актьорската си техника и ни разкри малко тайни похвати, което беше много полезно и интересно!

• Кои са любимите ти български и чуждестранни актьори?
• Помниш ли, когато бяхме около 3-4 клас, бяха много модерни лексиконите и всички въпроси те караха да избираш любими неща. Още оттогава ми беше трудно да определям каквото и да било като „любимо“. Мисля, че е много субективно спрямо в какъв момент от живота се намирам и какво настроение, но за да спомена няколко имена ще кажа Мерил Стрийп (защото е Мерил Стрийп!), много харесвам Рийз Уидърспуун, защото самата тя е всестранно развита личност и не само играе, но и продуцира и пише. Мисля, че имаме много талантливи актьори в българския театър и кино. Харесвам Яна Маринова, защото и тя е проактивна с проектите си, и мисля, че са ни нужни повече жени в киното в България. Не само пред камера, но и в другите сфери. И разбира се, моя партньор вече в няколко проекта Севар Иванов – изключително талантлив и отдаден на актьорското майсторство и ролите си.

• А режисьори?
• Станислав Христов. Работата с него е изкуство. Той има един много дълбок и уникален поглед и подход към материала. Много съм щастлива, че точно с него се развиха тези проекти и се надявам да правим повече занапред. За големите имена в Холивуд може би бих казала Кристофър Нолан – много харесвам филмите му, начина на заснемане и дълбочината на темите.
• С кого би искала да работиш от известните имена в киното?
• Мисля, че не е толкова до определен човек, с когото бих искала да работя, а до стила и типа проект. Харесвам стила на „Вражда“ на Райън Мърфи, „Смъртта й прилича“, „Войната на сем. Роуз“, „Сирени“ или някоя историческа драма.
• Кога беше дебютът ти на сцена?
• Откакто се помня, все съм на сцена – било то с танците или с актьорско майсторство, но камерата я открих по-късно. Беше след като завърших бакалавъра си и се преместих в Лондон. Тогава започнах за пръв път да се снимам. Бях на 21.
• Защо избра Благоевград за снимките на късометражния филм „Крачка назад“?
• Написах сценария в София по време на пандемията и лятото се преместих обратно в Благоевград за около година. Със Станислав Христов започнахме репетиции и работа по филма в Благоевград и локациите, които избрахме, бяха тук. С помощта на Надежда Андонова успяхме да снимаме в Мощанската къща, което беше страхотно място за целите на филма. В Благоевград имахме всичко, от което имахме нужда, и не видяхме причина да търсим другаде. Голяма част от екипа дойде от София. Същото се случи и с „Терапията“. Много малка част от него беше заснета в София. Беше основно заснет в Боровец и Благоевград (включително НХГ).
• Как се роди идеята за създаването на филма „Терапията“? Разкажи повече за проекта и процеса по създаването му?
• Отне ми около година да напиша сценария. Снимките продължиха грубо месец, а постпродукцията около година и половина. Идеята дойде до голяма степен от личен опит. Имах няколко години, в които самата аз не си давах разрешение да творя и с времето осъзнах, че много хора около мен се чувстват по същия начин, било то свързано с изкуство или с нещо друго. Много от нас чакаме някой да дойде и да ни покаже пътя или да ни даде разрешение или да ни промени живота и това се вижда навсякъде около нас (дори когато сме на опашка в магазина), а истината е, че единствените, от които зависи утрешният ден, сме самите ние и изборите, които взимаме днес. Създадох сценария, защото за самата мен това беше начин да преодолея частично моите страхове, а филма направихме заедно с екипа, защото и други хора оцениха идеята и значението на това, което искахме да предадем.

• Кое беше най-голямото предизвикателство пред създаването на филма?
• Подобно на това, което се говори и в самия филм – вярата. Вярата в себе си и собствените си възможности и вярата на другите хора в теб. Отношението на околните и как ти реагираш на това. Колко е важно мнението на другите и доколко го оставяш да влияе на теб. Всичко това беше постоянна част от създаването на филма, особено като за първи пълнометражен филм. Получихме доста откази, но впоследствие винаги се оказваха за добро, защото намирахме някой по-подходящ, който да се включи в екипа. Имахме много предизвикателства от тази страна, но получихме и много помощ и насоки за това как да се справим.
• Как съвместявате съжителството и работата с партньора ви Антон Белев?
• Засега работи! Мисля, че ако сте на една вълна и имате уважение един към друг да изслушвате и разбирате другия човек, работата заедно е предимство, а не недостатък. Чувствам се голяма късметлийка, че мога да споделям и тази част от живота си с човека до мен. Това да се вдъхновяваме един друг, да посещаваме заедно фестивали и събития и да творим заедно е безценно.

• Лондон или Лос Анджелис е меката на киноиндустрията?
• Холивуд е в Лос Анджелис, така че това мисля, че отговаря на въпроса, но Англия има много добри филми, страхотен театър и актьори от много висок калибър.
• Кое е най-важното, за да е успешен един филм?
• Хората да го гледат! (смее се) Зависи от целта на филма и от страшно много фактори. Има примери за големи филми, които пропадат в бокс офиса и обратното. Тепърва се научавам на много от тези неща, събирам нова информация, поучавам се от опита си и предизвикателствата, свързани с него, но според мен, когато една история търси да бъде разказана, тя ще намери своя разказвач и своята публика. Не всеки филм е за всеки, както не всеки човек е за всеки. Както с приятелите и хората около нас – намира ни това, което привличаме, и може в този ред на мисли мисля, че един филм е успешен, ако намери публиката, за която е предназначен.
• Имате ли вече следващи проекти, по които работите?
• Да, в момента работя по няколко проекта, но още е твърде рано да разказвам за тях.
• С Антон бяхте на фестивала в Кан този май, разкажи ни малко за това.
• Имахме голямото щастие да излъчим „Терапията“ като част от March“ du Film на филмовия фестивал в Кан. Също така бях участник в два международни панела. Единият беше организиран от американското списание Variety на тема „Снимане на филми в България“, а другият от американската платформа Stage 32 на тема „От местни екипи до глобални екрани“. И в двата панела говорехме за предимствата, които идват със снимането в България и всичко, което страната ни има да предложи за местни и чуждестранни продукции, които имат интерес да снимат тук. Самият фестивал беше страхотно преживяване – толкова много креативна енергия на едно място! А и успях да отида на премиерата на „Финикийската схема“ на Уес Андерсън. Беше супер!
  ВЕЛИСЛАВА АПОСТОЛОВА