Толкова харесвам „Майстора и Маргарита“, че след като я прочетох, веднага го направих още веднъж
Творчеството на родения в Сандански актьор, музикант, художник и режисьор Иван Юруков е многолико и в неговия случай изразът „човек на изкуството“ напълно приляга с чиста съвест, пише sofialive.bg, давайки отговор на 5-те любими произведения на артиста.
- Книгата, която препрочиташ отново и отново?
- „Майстора и Маргарита“ толкова я харесвам, че след като я прочетох, веднага я прочетох още веднъж. Два пъти – един след друг. Толкова ми хареса! Има персонажи – криви, нетрадиционни хора, които са извън общоприетото, извън шаблона.
Друга книга, която бих препрочел пак, е „Парфюмът“ – там героят е абсолютно неспособен да се впише в обществото… Като че ли такива персонажи някак си ми опонират, харесват ми и са ми любопитни. - Филмът, който те е разплаквал почти безутешно?
- Филм, който ме е разтърсвал емоционално, без да мога да спра сълзите си със смесени чувства от радост и от тъга, беше „Щастливият Лазаро“ на режисьора Аличе Рорвахер, италиански независим филм, гледах го на фестивал в София. Това е филмът, на който си спомням, че наистина не можех да спра да плача от емоция, която ми дойде изведнъж. Беше като от песен, която не знаеш дали те е разревала от мъка, или от радост. А що се отнася до филм, който ме е накарал да си затворя очите и да не продължа да гледам, това беше „Сало, или 120-те дни на Содом“ на Пазолини. Много тежък филм, за края на Втората световна война. Нещо много страшно беше, неприятно и отвратително.
- Концертът, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
- На The Smile – с Том Йорк от Radiohead. Беше доста готино. Не знаех текстовете на песните и не можех да припявам, но беше доста емоционално. А преди време, когато по-емоционално преживявах концертите, беше доста крещящо и доста емоционално на един концерт на „Ревю“, на който те изпълняваха кавъри на „Нова генерация“.
- Пиесата, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
- Спомням си, че много ме разтърси, като приказка ми подейства едно представление на Роберт Стуруа по Шекспир – „Дванайсета нощ“, беше отдавна, в Народния театър. Но има и много други представления, които са ми подействали така.
- Картината, пред която би искал да поседиш дълго?
- Това е картината, позната на широката аудитория като „Българската Мадона“ на великия Владимир Димитров-Майстора, и е рисувана, ако не се лъжа, през 1928-а, като моделът се казва Дафина. Интересното е, че когато той я рисува, Дафина, само на 14, е тежко болна от туберкулоза и си отива малко след това. Същата картина обикаля света и става една от най-известните на Майстора. Тя придобива своето име в чужбина, дадено от чуждестранните специалисти на едно престижно биенале – „Българската Мадона“. Интересното е, че Дафина изглежда красива, но в нея има и нещо мистично, нещо извъннормено, трагично – може би моментът между този и онзи свят.
