„През септември 1944 г., облечени във военни дрехи, с истинско оръжие като реквизит, вървят пеша след вечерното представление от мина Крупник към Симитли, за да се качат на влака. Янко Здравков неволно натиска спусъка на шмайзера и произвежда изстрел, който за малко не убива вървящия до него актьор Илия Бръчков. Някой е сменил халосния патрон с истински”, пише в спомените си Елена Илиева.
На 26 май през 1914 г. в гр. Струмица (сега в Северна Македония) е роден актьорът Янко Зравков
Семейството е голямо и задружно – четирима братя и една сестра. Детството му преминава под яворите и с къпането в Крива река. Ранните му спомени са за негрите от френската армия по време на войната през 1918 г., минаването на сръбски конен отряд през 1919 г. В началното училище учат сръбски език, останалите предмети били на български.
Родът на баща му Здравко Кончелиев произхожда от с. Конче, оттам и фамилията, която сега носи племенникът му, актьорът Андраш Кончалиев. Бай Здравко бил самарджия и голям шегаджия. През 1922 г., на националния празник на Сърбия, накичил с везеница чушки едно черно магаре и го разхождал из града да подиграва сръбската власт. На другия ден дошли да го арестуват, но той вече бил забягнал в България. Семейството го последвало през 1924 г. Малкия Янко записали в първо отделение на началното училище „Арсений Костенцев” в Горна Джумая. През 1926 г. от общината им дали парцел, изтеглили бежански заем и така построили къщата „по шаблон“, която стои и днес.
Първите участия на Я. Здравков в театрални представления са още в гимназията. През 1936 г. в местния театър започват репетициите на пиесата „Дванайсетия час“ от Ив. Балканов. Актьорът Вангел Рупов предлага една от централните роли да бъде поверена на 22-годишния Янко Здравков, когото повечето от актьорите познават само като „жизнерадостния шегаджия Янко Моряка“. Още не бил стъпвал на професионална сцена, но когато му дават ролята на Богдан – „съвестта“ в пиесата, той се оказва такъв „запалянко“, че с любов и старание постига много добър резултат.
В трупата по това време са актьорите Стоян Вълков, Ана Тасева и Андрей Миладинов. „Получи се много емоционален спектакъл – спомняше си бай Янко. – Режисьор и гримьор ни беше Георги Бръчков, бащата на Илия Бръчков. Той беше всеотдаен, обичан от всички. Работеше в общината като инженер. Обикновено търсехме силни, вълнуващи пиеси и с тях обикаляхме целия регион“.
През 1938 г. му поверяват и ролята на Цъкалото, отново в творба на Ив. Балканов („Калната топка“.) Играе в нашумялата пиеса „Под моста“ от Ото Индиг и в комедията „Черното петно“ на Г. Каделбург и Р. Пресбер. Професонализмът на младия актьор укрепва и в пиеси като „В навечерието“ от Хр. Петров, „Хъшове“ от Ив. Вазов (където играе Странджата) и др.
През септември 1944 г., облечени във военни дрехи, с истинско оръжие като реквизит, вървят пеша след вечерното представление от мина Крупник към Симитли, за да се качат на влака. Я. Здравков неволно натиска спусъка на шмайзера и произвежда изстрел, който за малко не убива вървящия до него актьор Илия Бръчков. Някой е сменил халосния патрон с истински.
През 1947 -1948 г. се създава Македонския народен театър – Горна Джумая. От Скопие пристигат режисьорът Илия Милчин и актьорът Крум Стоянов. В трупата са приети Илия Бръчков, Вера Вучкова, Ева Правова (Тупарова), Димитър Манчев, Ана Тасева, Вангел Рупов, Любомир Миладинов, Кирил Лазов, Ана Димова, Афродита Динова, Никола Дадов, Димитър Стоянов и др. „Извикаха и мене, разказваше ми Я. Здравков. Аз имах такова разбиране: не могат да ме върнат към македонския език, въпреки че съм роден в Струмица. Отказах под претекст, че театър и семейство едновременно не върви, но гледах всички постановки на колегите. Милчин се държеше „демократично”.
Стоян Вълков също напуска трупата, след като разбира, че през сезона няма да бъде поставена нито една българска пиеса и репертоарът ще се изнася на „македонски език”.
Я. Здравков работи до 1952 г. като управител на Помпената станция на река Струма, за да издържа съпругата си и малкия си син Здравко и се връща в театъра едва когато Владо Давчев поема ръководството на театъра. Разпределят го веднага в ролята на Витков от „Сигнали“ на В. Нешков. За режисьор е поканен Георги Стаматов. „Идването на Г. Стаматов беше наистина голямо щастие за актьорите – спомняше си бай Янко. – Той беше крупна личност в българския театър. Беше рядко добър актьор и режисьор, умозрителен, сериозен, взискателен, прекрасен педагог. Обръщаше голямо внимание на изразните средства, показваше ни как да изпълним дадена задача“.
При гостуване в с. Скребатно с този спектакъл някакъв зрител така се увлича от действието, че вади пистолет да стреля по един от отрицателните герои. Едва убеждават актьора, който изпълнява тази роля, да се върне на сцената, за да завършат представлението.
В ролята на Хаджията от „Хъшове“ Я. Здравков участва в турнето на театъра в Югославия през 1959 г. В Скопие ги предупреждават, че се очакват провокации по време на представлението. Но се получава обратното. „Играхме всеотдайно, пеехме и плачехме, взехме ума на зрителите. Вместо да хвърлят по нас яйца и домати, получихме от тях цветя и благодарност”, спомняше си с вълнение актьорът.
При следващото турне в Македония, Иван Гулев, тогава секретар от Гоце Делчев, отстъпва на Я. Здравков мястото си в леката кола – да отиде да се види с роднините в Струмица. На една бензиностанция, докато чака с близките си автобуса на театъра, при него идват някакви цивилни мъже, които го отвеждат в полицията и го обвиняват в шпионаж. Добре, че им се обажда българският културен аташе, та го освобождават и така успява да стигне навреме за представлението в Прилеп.
Близо 85 са ролите на Янко Здравков на благоевградска сцена. Трите малки роли, които изиграва в постановките на Любен Гройс, са за него безценен урок по актьорско майсторство, който той никога не забрави. Те му дават възможност да присъства на триумфа на театъра по време на гостуването в Батуми и Тбилиси с „Веселите уиндзорки” през 1973 г., както и да изживее радостта от продължилите 20 минути аплодисменти, от суперлативите на театралните специалисти и възторга от многото награди на Петия национален преглед през 1974 г. с „Музика от Шатровец“.
Като лични върхове в актьорската си биография бай Янко считаше ролите си в „Дванайстия час“, „Хъшове“, „Балкански аристократи“, „Врагове” и в „Рози за д-р Шомов“. Макар и пенсионер, той приема с радост ролите на Надзирателя в „Килия № 26“ и Агентът в „Любов необяснима“.
„Целият ми живот мина в театъра – каза ми през 1995 г. актьорът. – Само за него си мисля и с тази мисъл ще си отида от този свят“.
Янко Здравков напусна живота и театъра на 8 август 1998 г. Той ни остави светлия спомен за един добър, весел човек и отговорен професионалист, който с малките си по обем роли твореше истинско, голямо, запомнящо се изкуство.
