На празник като на празник – акушерките, работещи в АГ отделението на санданската болница, се бяха подготвили за празника Бабинден. Наредени бяха масите с погачи, баници, мезета, печено пиле, сладкиши, приготвени лично от тях. Преди да седнат на масата, бе направен ритуалът по поливане и измиване ръцете на гинеколозите и на акушерките от родилките.
Началникът на отделението д-р Георги Атанасов нарече да се множат бебетата и да са здрави техните родители. Той сподели, че за първи път откакто е начело на АГ отделението в МБАЛ „Югозападна болница”, от началото на годината са изплакали само мъжки рожби.
Д-р Любима Чобанова също пожела да са здрави бебетата и техните майки. Сапунът се изплъзна от ръцете на родилката по време на ритуала и това бе повод д-р Л. Чобанова да каже: „Както сапунът се плъзга леко от ръцете ни, така и родилките да раждат леко”.
Кметът Атанас Стоянов изненада д-р Атанасов с плакет и послание към екипа. Водосвет за здраве и благоденствие отслужи свещеник Йордан. На една маса седнаха настоящите акушерки с пенсионираните им колежки, които всяка година стават част от ритуала.
Величка Присова, една от акушерките, работила 37 години в отделението, бе любезна да отговори на въпросите на вестник „Струма“.
- Какво е чувството на този празник, в обкръжението на колеги, с които сте работили, и настоящите в отделението?
– Чувството е неописуемо. Много съм щастлива, че отново съм в отделението, за да празнуваме нашия професионален празник. Горда съм, че съм работила тук и съм била част от тези, които даваме живот. Чувството като чуеш бебето да изплаче, не може да се сравни с нищо.
- Спомняте ли си колко бебета са изплакали във Вашите ръце?
- Не мога да си спомня, не съм водила статистика, но през тези 37 години сигурно са много. Имала съм случаи майката да е родила при мен, след това дъщерята и внучката. Три поколения съм израждала и това са много щастливи мигове.
- С кой доктор започнахте работа, казахте, че близо 37 години сте била акушерка в болницата?
– Започнах с д-р Бамбалов, след това продължих с д-р Драго Попов, бившия кмет на община Сандански. С него изкарах 32 години Той беше един невероятен шеф, влизаше ни на всички в положение.
– Променило ли се е нещо през годините?
– Промяната е най-вече при раждаемостта, много е ниска сега. През годините от 1970 до 1980 ражданията бяха по 800 на година. Нямаше дежурство без раждане. А сега 150 раждания на година. Доста е намаляла раждаемостта. В момента акушерките са 9, а ние бяха 19 тогава и нямаше време да отделим необходимото внимание на всяка една родилка. Сега е по-лесно, могат да обгрижват родилките.
– По-лесно ли е да си пенсионер вече толкова години, или Ви липсва работата?
– По-лесно е, но продължавам да работя. Не съм отказала на никого. Обслужвам родилки и съседи. Продължавам да помагам колкото мога. Махалата в квартала около телевизионната база разчита на мен.
– За какво Ви търсят най-вече съседите?
– За измерване на кръвно, за поставяне на инжекции. Много родилки идват за изцеждане. Аз съм специалист по изцеждане и колеги ги пращат при мен. Не съм отказала на нито една родилка.
– Какво бихте казали на празника на младите акушери?
– Да обичат професията и да обръщат внимание на родилката. По наше време ние нямахме тази възможност. Да следват нашия пример. Ние бяхме много добри акушери. Могат да кажат и санданчани. Това са акушерките Трендафилова, Алексиева, Граматикова, Палаханова, Присова и много други, които вече не са сред нас.
Сега, като увеличиха заплатите на младите акушерки и работещите, да са съвестни, да работят с желание и да обичат професията си. Аз чаках с нетърпение да дойда на работа и дано да е така с нашите наследници в отделението.
ЛИДИЯ МАНЕВА
