Иван Николов е роден 1959 г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните версайски заточеници”. Написал е няколкостотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член-кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонския научен институт и на Световния парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“.
Обсъждайки трагичните житейски съдби на съграждани и близки приятели, които ненадейно се разболяха от странни болести и преждевременно си отидоха от тоя свят, един приятел ме светна за нещо, което буквално всеки ден става пред очите ни и почти никой не го забелязва, пише Иван Николов в glaspress.rs.
Концентрираната галенитна руда, която се произвежда в мината „Подвирове“ в село Караманица, се извозва с едни доста разнебитени, открити камиони от село Караманица до халетата на една бивша фабрика в Босилеград, където се складира, и когато достатъчно се натрупа, отново се товари на по-големи камиони и се извозва по посока на пристанището Бар в Черна гора. По непотвърдени данни в момента в халетата, в които някога се чистеше и сушеше зеленчук като вторична суровина за производство на лекарства, има десетки тонове концентриран галенит! Достъпът за журналисти и хора с фотоапарати е строго забранен.
Очевидно става въпрос за нещо съмнително, ако се знае, че концентрираният галенит изпуска силно токсичен и канцерогенен прах от оловен сулфид, който няма как да не се вдигне при извозването, разтоварването, складирането и товаренето на рудата, и то почти в самия център на Босилеград!
Миналата есен в двора на същата фабрика бе инсталирана подвижна бензиностанция, в която се точи гориво напук на всички законови предписания. На по-малко от 600 метра се намира бунар с питейна вода, която влиза във водопровода, с който се снабдяват Босилеград и село Райчиловци. Същата фабрика се използва и за гараж, и за склад на всякакви други опасни материали за нуждите на мината „Подвирове” в село Караманица.
Само на десетки метри от двора на бившата фабрика има населени къщи и майките невъзмутимо си карат количките с бебетата, докато наоколо се вдига силно токсичен и канцерогенен оловен прах. Вятърът го разнася из целия град и из зеленчуковите градини около реката и по дворовете.
Ако към него добавим оловото, което се получава при изгарянето на бензина от колите, и розата на ветровете, която понякога дни и седмици наред оставя „непроветрена“ Босилеградската котловина, нещата стават още по-заплашителни.
Една бегла справка в интернет показва следното: Галенитът е руда от естествен минерал – оловен сулфид, и най-често се използва за добив на олово. Оловото и неговите съединения са силно отровни. Според изследвания на Мичиганския държавен университет не само работниците, които работят в мините за галенит, но и децата им, живеещи в рударските селища, имат висока концентрация на олово в кръвта. Това оставя трайни увреждания в психо-физическото им и интелектуално развитие, и по-късно в репродуктивната им способност.
Според изследванията на Института за почвата в РСърбия на определени места около Лазаревац, Обреновац, Велика Морава и Костолац в почвата има повече арсен, олово, никел и хром от максимално допустимите норми. Известно е, че всичките тия елементи са изключително токсични и канцерогенни.
Според специалистите отравянето с олово може да стане чрез вдишването на оловни изпарения и оловен прах, пиене на вода, наситена с олово, или внасянето му в организма чрез храна. Симптомите на отравянето с олово са: главоболие, гадене, виене на свяст и спазми. При вдишването на оловни изпарения се абсорбира до 30-40% от оловото, от което 80-100% преминава в кръвта. Така абсорбираното олово отива в черния дроб и бъбреците, които изхвърлят по-голямата част през уринарната система, но с времето оловото се натрупва в костите и косата. Оловото в бъбреците, кръвта, мускулите и нервната система е опасно за здравето в зависимост от концентрацията и индивидуалните особености на човека. Важно е да се знае, че наслагванията от олово в организма не могат да се отстранят, те завинаги си остават в него. Човешкият организъм може да толерира 20-30 милиграма олово на килограм тегло. При животните фаталната доза е още по-малка – 6-8 милиграма на килограм живо тегло. Конете например умират за няколко седмици, ако консумират само 3-4 милиграма олово на килограм живо тегло.
Всичко това показва, че безотговорното разпиляване на оловен прах в центъра на Босилеград е равнозначно на тежко наказателно продължително престъпление, което застрашава живота и здравето на хората. За което Наказателният кодекс предвижда тежки наказания. Само че това тежко криминално деяние не само ще остане ненаказано, но по всяка вероятност и ще продължи, а неговите последствия ще се чувстват десетилетия напред.
Разбира се, никой не е правил изследвания за вредното въздействие на мините за олово и цинк в селата Караманица и Мусул, но няма как да е другояче. Дори и един бегъл поглед върху заболеваемостта и смъртността на населението в Тлъминския и Любатския район оставя впечатление за нещо изключително зловещо.
Изхождайки от тия съмнения и позовавайки се на Закона за свободен достъп до информациите от обществено значение, Инициативен комитет „ЕКО КРАИЩЕ” с председател инж. Бранко Митов на 13.03.2019 г. се е обърнал към общинската управа – Служба за защита на околната среда, с въпроси какво е направила община Босилеград по Програмата за наблюдаване на качеството на надземните и отпадни води в реките Драговищица, Любатска, Караманичка и Бистърска, особено в близост до мините „Грот” и „Подвирове”. Поставени са и въпроси за качеството на питейната вода от градския и селските водопроводи, за качеството на почвата с оглед на мините замърсители в крайбрежната речна ивица обработваема земя в селата Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево, Бранковци, Мусул, Горна и Долна Любата, Долна Лисина, Босилеград, Райчиловци, Млекоминци и Рибарци. Поставени са въпроси и за качеството на почвата в т.нар. индустриална зона в Босилеград, за местата на рудни и флотационни отпадъци и за качеството на въздуха.
Администрацията мълчи месеци наред.
Председателят на „ЕКО КРАИЩЕ” инж. Бранко Митов се обръща към омбудсмана на РСърбия. След година и три месеца, на 01.06.2020 г. Службата за защита на околната среда при общинската управа в Босилеград отговаря на омбудсмана и на „ЕКО КРАИЩЕ”. В отговорите се признава, че по Програмата за наблюдаване на качеството на надземните и отпадните води не е направено нищо „поради недостиг на средства”. За качеството на питейната вода отговорността е прехвърлена на Комуналното предприятие „Услуга” от Босилеград. Въпросът за местата на рудни и флотационни отпадъци е прехвърлен на съответните републикански инспекции, които най-вероятно не са осведомени. Виновни няма. Отговорни – също. Причините вероятно се крият в печалбите, които отиват в нечии чужди джобове.
А въпросът за отговорността си има дежурен отговор, чиято цел е не да оспорва безспорното, а да измества фокуса на общественото внимание и да компрометира хората, които поставят въпроси и разобличават проблемите.
Истинските виновници ще си останат незасегнати. Вината ще се стовари върху екоактивистите, гражданските сдружения и журналистите. Обвиненията срещу тях отново ще бъдат стандартни – оставете ги тия, те се финансират от чуждестранни държави, за да подриват „легитимно“ избраното управление на общината. Което ще продължи да отравя собствените си избиратели.
На мъртвите им е все едно – те не могат да поискат политическа отговорност от своите управници. А живите? Те вече са напуснали Босилеград в стремежа да си намерят някое по-добро место за живот в България, Западна Европа или в скандинавските страни.
Двете мини за олово-цинкова руда и мед в селата Караманица /сн. 1/ и Мусул изливат отпадъчни води с тежки метали в притоците на Драговищица, която се влива в река Струма
Засегнати са всички подземни водни тела и всички главни повърхности на водни обекти в района на река Струма, надолу при язовир „Пчелина“, при село Лобош, Радомирско, огромна част от водосбора на Треклянска река и поречието на река Драговищица, над и под границата със Сърбия, заявиха в края на 2018 г. от сдружение „Балканка“
Местоположението на бившата фабрика, в която е концентрирано складиране на галенит, подвижна бензиностанция и склад на отровни материали за нуждите на оловно-цинковата мина „Подвирове”
