Антиинфлационните мерки: и вълкът гладен, и агнето го няма

На 4 май българският парламент отказа да признае политическата реалност и да заеме категорична позиция за цивилизационната ориентация на страната, като не прие предложението на ДБ и ГЕРБ за оказване на безусловна военна помощ на Украйна. Вместо това бе гласувана разводнена, лишена от практически смисъл декларация, с която уж подкрепихме Украйна и Европа, но не съвсем. Но пък коалицията остана цяла и задържа властта.

Две седмици по-късно този път българското правителство, отказвайки да признае финансовата реалност, реши да си играе на щраус и заравяйки глава в куп красиво звучащи обещания, пренебрегна мнението на икономистите. Вместо това бе представен един политически удобен пакет от мерки за борба с инфлацията, който отново на ужким ще се „бори“ с инфлацията, но не съвсем. Това, за което реално ще се борят мерките, е запазване на люлеещата се коалиция и забавяне на срива на процентите на управляващите, отразени в последните социологически проучвания на общественото мнение.

За флагман на пакета бе обявено историческото увеличение на пенсиите, които от 1 юли вмecтo cъc зaлoжeнитe предварително 6,1%, ще бъдат увеличени с невероятните 20%. Очевидно забравил за момент всичко, на което са го учили в Харвардското бизнес училище (както и елементарните граматически правила на българския език), премиерът с нескрита гордост заяви: „За последните 12 месеца ПОВИШЕНИЕТО СЕ КАЧВА със 167 лв., или с 56%“. Веднъж отървал се от оковите на логичното финансово мислене, присъщо на бизнесмен, той демонстрира бърз напредък в усвояване на употребата на неподвластните на логиката популистки клишета, така жизненоважни за политика.

„Когато ни питат: ама къде са парите от кражбите? Ето тук са парите от кражбите. Парите отиват при хората, а не в джобовете на нечии фирми, близки до властта“. Това изявление на г-н Петков е колкото глупаво, толкова и невярно. Е, може би не съвсем невярно, щото тегленето на държавен дълг всеки месец и печатането на необезпечени пари (откъдето наистина „идват“ парите), уж за да бориш инфлацията, но с истинска цел – печелене на политически дивиденти, си е наистина като се замислиш вид кражба. Но тогава се получава малко крадецът вика: Дръжте крадеца! Защото именно това ще бъде най-вероятно крайният резултат от подобни мерки – вместо намаляване на инфлацията, те ще я увеличат. Този риск е пределно ясен за икономистите и много от тях предупреждават за опасността.

Но въпреки уверенията от предизборната кампания как водещи при взимането на решения ще са съветите на най-добрите специалисти в съответната област, при обсъждането, приемането и обявяването на мерките мненията на икономистите съмнително отсъстваха. Причината не е отказ на специалистите да заявят своята позиция – техните мнения могат да бъдат чути и прочетени в различни медийни източници. И когато човек се запознае по-обстойно с тях, разбира защо ги няма в правителствения пакет – защото позицията на финансистите не само не съвпада, а често дори пряко противоречи на тази на политиците.

„В ОСНОВАТА НА ИНФЛАЦИЯТА Е ПЕЧАТАНЕТО НА ПАРИ, ОГРОМНИ ДЕФИЦИТИ, ТОВА ЧЕ СЕ ПОКАЧВА ЦЕНАТА НА ЕНЕРГИЯТА Е ПРОБЛЕМ НА РАЗДУВАНЕТО НА ПАРИЧНАТА МАСА И НА БЮДЖЕТА“ е мнението например на икономиста проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Държавния университет в Охайо. „Правителството е похарчило 9 милиарда повече в последната година (2021)… Пари, които правителството е заело от наши или чужди банки, и е раздало под формата на пенсии, на повишени заплати на държавни служители, субсидии и т.н. Това са пари, които влизат в джобовете на хората или бизнесите и се завъртат – това са инфлационни пари“, продължава проф. Петров.

Допълнителен фактор, подсилващ инфлационните процеси, са кредитите, раздавани от търговските банки. ЗА ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2022 Г. ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ СА „НАПОМПАЛИ БЕЗУМНИТЕ 4 МЛРД. ЛЕВА КРЕДИТИ – ТОВА Е МАСЛОТО В ОГЪНЯ НА ИНФЛАЦИЯТА“, каза Петров.

В БНБ обаче в това време бяха повече притеснени от скандалите около това кой ще е новият им шеф, а не какво се случва в банковия сектор.

„ПОВЕЧЕ ПОЛИТИЧЕСКИ, ОТКОЛКОТО ИКОНОМИЧЕСКИ СА ОБЯВЕНИТЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО АНТИКРИЗИНИ МЕРКИ“, е пък изводът на доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН. Не че е нещо ново, или пък голяма изненада, когато политици пренебрегват компетентни съвети, когато не им изнася. В конкретния случай обаче Кирил Петков, Асен Василев и партията им дойдоха на власт с обещанието за управление, подчинено на професионализъм, особено във финансовата сфера, където се предполагаше, че е тяхната основна сила. Разбираемо е, когато партията на Корнелия Нинова предлага и налага подобни популистки мерки – те са наследници на комунистическата партия и тяхното решение всякога и за всичко е само едно: „експроприация и преразпределение“, а не „създаване“.

Когато обаче властта е попаднала в ръцете на човек, изградил публичния си профил чрез образа на бизнесмен, млад и модерен икономист, учил в Харвардското бизнес училище – една от учебните институции, символ на успеха на западната либерална пазарна икономика, е нормално да очакваш нещо повече от популистки фрази и левичарска демагогия. Всички ние искаме нашите бащи и майки да живеят достойни старини, но в същото време зрелите хора и особено финансистите си дават ясна сметка, че не живеем в Страната на чудесата и трябва да се съобразяваме с икономическите реалности.

„За последните 12 месеца ПОВИШЕНИЕТО СЕ КАЧВА със 167 лв., или с 56%“, е всичко друго, но не и отражение на тези икономически реалности. Зрелите хора също така знаят, че всеки, който си затваря очите и се опитва да игнорира реалността, го прави на свой риск. Е, може би с изключение на политиците, които имат привилегията да правят грешки за чужда сметка – нашата.

Подобна да се „надхитри“ реалността е и другата обявена „антиинфлационна“ мярка: 0% ДДС за хляба!!! Звучи страхотно, нали? Но само в ушите на незапознатите, които автоматически пресмятат, че цената на хляба веднага ще падне с 20% (размера на ДДС).

„0% ДДС за хляба няма как да не се отрази на крайната цена. Хипотетично при 2 лв. цена в магазина той ще стане 1,60 лв. Не мисля, че ще има спекулации с цената на хляба. Това е една от мерките, която ще достигне до всеки български гражданин“, бодро обещава другарят Филип Попов – депутат от БСП (но дори той държи да се застрахова, хитро вметвайки „хипотетично“ и „не мисля“). Да, ама не, както обичаше да казва един чичко от зората на демокрацията.

Нека чуем какво мислят икономистите, на които не им се налага да дават кухи и лъжливи обещания, за да се харесат на масите. „РЕШЕНИЕТО ЗА НУЛЕВА СТАВКА НА ДДС ПРИ ХЛЯБА НЯМА ДА СЕ ОТРАЗИ ВЪРХУ ЦЕНАТА МУ, ЗАЩОТО ИМА ПОСКЪПВАНЕ НА ЗЪРНОТО, БРАШНОТО, ЕНЕРГИЯТА. Нулевата ставка е някакво облекчение за производителите на хляб, но големите“, уточни доц. Боюклиев от БАН.

Да не говорим, че играта с различни нива на ДДС, т.нар. диференциран ДДС, е спорна мярка, която според много икономисти в повечето случаи не постига заявения краен резултат. Това го знае дори вицепремиерът Асен Василев, или го е знаел поне до 19 април тази година, когато заявява: „По принцип съм срещу диференцирането на ДДС по две причини. Едната е, че заради споровете „едни стоки срещу други стоки“ винаги влизаме в разговор, а другата е, видяхме при ресторантьорите, че това не стига до крайния потребител“. Явно думата „принцип“ има по-различно значение в коридорите на властта. И разбираемо, защото там борбата е жестока. И безмилостна. Там…

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата, както казват, е епична.

Тоз падна. Друг ще го смени и… толкоз.

Какво тук значи НЯКАКЪВ СИ ПРИНЦИП?!?

Е, в оригинала поетът е имал предвид, че човек трябва да се жертва за принципа, а не обратното, но какво ти разбира Ботев от диференцирано ДДС и коалиционна политика.

Може би най-трагикомичната мярка са обаче прословутите 25 стотинки на литър (до 50 литра) отстъпка за бензин. Дори да ти дадат нарочна задача да формулираш най-идиотското предложение пак трудно ще измислиш нещо, което да бие номера със ст‘инките. Заради „колосалната“ сума от 12 лева и 50 стотинки на човек бензиностанциите ще бъдат натоварени с немалък обем допълнителна бумащина и разход на време и финанси. Нещо като „И ВЪЛКЪТ ГЛАДЕН, И АГНЕТО ГО НЯМА“?!?. Е, не съвсем, пред бензиновите колонки политиците ще могат да си направят ухилени селфита с „доволни клиенти“. А кой ще компенсира бизнеса за допълнителните разходи? Не е ясно. Дори все още не е ясно кога и дали въобще държавата ще върне прословутите 25 стотинки на бензиностанциите. Да не говорим за потенциала за злоупотреби, който се появява винаги, когато „загрижените за доброто на хората“ политици наложат специални изключения в общите правила. 

Помните ли фалшивите Зелени сертификати? Очаквайте вариант с фиктивни фактури за гориво. Но преди това политиците ще обявят „победата над инфлацията“, пък после да става каквото ще. А това „после“ изглежда никак няма да е розово. Поне според икономистите и хората, занимаващи се с обществени финанси.

„Това, което прави правителството в момента, е да изразходва допълнителни средства във всякакви насоки, като по този начин твърде вероятно е да увеличи бюджетния дефицит. Тези мерки са насочени към потреблението, което означава, че от гледна точка на съвкупното търсене нещата дори ще бъдат подсилени. И оттам нататък ефектът ще бъде, че цените ще продължат да се покачват. Хората ще запазят своето потребление, но това, което виждаме през последните месеци, е, че те са склонни да плащат повече. Така че С ТЕЗИ МЕРКИ ПРАВИТЕЛСТВОТО КАЗВА: „ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ХАРЧИТЕ, НЯМА НУЖДА ДА СЕ ОГРАНИЧАВАТЕ, ЗАЩОТО НИЕ ЩЕ СЕ ОПИТАМЕ ДА ВИ НАМЕРИМ ПАРИТЕ, ЗА ДА КОМПЕНСИРАМЕ ТЕЗИ ОГРАНИЧЕНИ ХАРЧОВЕ“, това е бъдещето според финансиста Димитър Чобанов.

Всеки здравомислещ човек би видял логиката в тези думи. Също така би се замислил дали само войната в Украйна и Ковид са единствените причини за галопиращата инфлация в страната. Би обърнал внимание и на факта, че докато в Европа като цяло инфлацията галопира през април със 7.4%, то у нас галопът й е двойно по-голям – 14.4%. И мислейки си така, в крайна сметка да се запита дали пък сбърканите мерки на правителството за справяне с проблема не са всъщност част от проблема?

Явно на това мнение е и проф. Красимир Петров, който казва: „Ние в момента трябва да водим рестриктивна фискална и монетарна политика, както пише във всеки учебник. Това първоначално ще удари икономиката, но бързо ще овладее инфлацията и в условия на ниска инфлация ще я стабилизира (икономиката). В противен случай догодина ще се молим за 5 лева дизел, може би няма и да го има, и ще се радваме на 5 лв. домати, но НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ ГОВОРИМ ЗА 10 ЛВ. БЕНЗИН И 10 ЛВ. ДОМАТИ, АКО ПОЛИТИКАТА ПРОДЪЛЖАВА ПО ТОЗИ НАЧИН… Да се свие рязко държавният дефицит и държавното харчене – да се затегнат коланите, това е икономическо решение, но е неприемливо политически“. 

Защо обаче политиците ни не слушат икономистите и финансистите? Ами сигурен съм, че имат повече от една подбуда, но според мен основната причина управниците ни да не слушат съветите на специалистите е, че И НИЕ, ХОРАТА, НЕ ИСКАМЕ ДА ЧУЕМ ТЕЗИ СЪВЕТИ. Тези мнения са достъпни в различни медии, но малко хора им обръщат внимание, а още по-малко са готови да последват съветите им. Напротив, в социалните мрежи и в анкетите с граждани по телевизиите основният рефрен е: малко е това увеличение, вижте какви са заплатите/пенсиите в Европа, къде е държавната подкрепа и подобни. Никой обаче, нито в социалните мрежи, нито по основните медии, не задава другия много по-важен въпрос, а именно: Къде в класацията на Европа се намираме по производителност на труда и брутен вътрешен продукт (ще ви подскажа – последни сме). Сколко сме увеличили в последните години производителността на труда си и с колко е нараснал нашият БВП? И как се съпоставят тези незначителни ръстове с невероятно бързия ръст на увеличение на заплати и пенсии? Ако едно семейство увеличи реалните си доходи с 20% и в същото време увеличи харчовете за ресторанти, екскурзии, мобилни телефони и прочие с 60%, какво ще стане? Ами на първо време ще взима бързи кредити да си покрие допълнителните разходи, после нови кредити, за да покрие предишните, и накрая… банкрут и обявяване на фалит. Това вече го преживяхме през 1990 г. Приликите? И тогава, и сега БКП/БСП са във властта.

Политиците, които зависят от нас, избирателите, съвсем естествено избират да ни говорят именно това, което искаме да чуем, а не истината. Те са на власт, защото ние сме ги сложили там и ние слагаме тези, които ни обещават нещата, които ни харесва да слушаме. И веднъж взели властта, те продължават да ни говорят това, което искаме да чуем. За да не ги сменим с по-сладкодумни. Получава се омагьосан кръг, в който е доста трудно да се прецени кой е по-виновен – политици или избиратели. Аз обаче съм убеден, че все пак основната вина е у нас, хората. Ние имаме властта да избираме политиците, а не те нас. Затова следващия път, когато се наложи да пускаме бюлетина, нека се замислим по-сериозно дали искаме да живеем в свят на красиви, но измамни илюзии, или сурова, но истинска реалност. Дали най-добрият избор е да гласуваме за тези, които най-хубаво обещават. И след като веднъж сме направили избора си, да престанем да мрънкаме, а да осъзнаем, че И ЗА ДОБРОТО, И ЗА ЛОШОТО ВИНОВНИТЕ СМЕ НИЕ.

ИВО СТАНОЕВ