На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.
Според народните вярвания празнуването на Антоновден е задължително, за да се предпазим от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече „лелята“ – чумата. Често наричат светците „бащи на чумата“, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна – защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива – да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „лелята“.
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите
