Илонка Белева е главен учител по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” – Благоевград и дългогодишен оценител на изпитните работи от матурата по БЕЛ. Миналата година утвърденият специалист направи обстоен анализ на държавен зрелостен изпит по БЕЛ, а интервюто предизвика голям обществен интерес, имаше хиляди прочитания. Затова репортер на „Струма” отнове се обърна към г-жа Белева с молба да коментира актуални въпроси като отпадането на лириката на Вапцаров, „Железният светилник“ на Талев и „Тютюн“ на Димов от матурата, ще има ли други промени във формата, скалата за оценяване, ще повлият ли мерките за безопасност на резултатността на зрелостниците…
– Госпожо Белева, с какво чувство завършвате първата учебна година под знака на Ковид-19?
– Нормално и обичайно, както в края на учебната година. Казвам края, защото тази година преподавах само на 12 клас и пряката ми работа по учебната дейност приключи. Като цяло за мен няма нищо по-различно. Всеки ден общувам с учениците, както от моя клас, така и от другите две паралелки, на които преподавах. Провеждаме консултации, понякога си говорим и за странични неща, които ги вълнуват. Единственото е, че не идвам до училището, не се срещам лично с колегите, учениците, но и с това донякъде посвикнахме, защото вече доста време мина.
–Като част от националната комисия за проверка и оценка на държавните зрелостни изпити по БЕЛ Вие сте супер оценител.
-Да го наречем арбитър-оценител, чиято отговорност е да прецени, когато има разминаване, каква е причината, кой е допуснал грешка, защото се допускат и технически грешки, и да помогне да се даде възможно най-точната и обективна оценка на съответната задача или работа.
–Министерството на образованието и науката обяви, че в тазгодишните матури няма да се включват въпроси, свързани с лириката на Вапцаров, „Железният светилник“ на Талев и „Тютюн“ на Димов. Какво мислите за това?
-Всички учители по български език и литература знаят, че в учебно-изпитните програми няма нито един автор и нито едно произведение, които да са случайни. Подбрани са с определена идея, като подредбата по стария Закон за образованието се извършва върху основата на историческия принцип. Това е и причината тези трима автори да се изучават последни, а не защото са с по-малко значение от другите.
-За Вапцаров сме наясно всички, че неговото творчество от времето на създаването му и до ден- днешен за съжаление е било обект на идеологически употреби и ако питаме хората като читатели, те вероятно ще бъдат на различни позиции. Погледнато от литературна гледна точка обаче, Вапцаров е на безспорното си място сред големите ни творци. Така че има за какво да се изучава.
-Романите „Тютюн” и „ Железният светилник” преди години, когато имаше класация за любим роман, заеха съответно трето и четвърто място, което означава, че българинът очевидно има нужда от тези творби. Те имат значение за неговото самоопределяне като част от общността, за формирането на чувството и на представата му за народностна и национална идентичност. Самите ученици харесват тези произведения, особено „Железният светилник”. Когато се разбра, че тримата автори ще бъдат изключени от изпитната програма, но не и от учебната, попитах учениците какво мислят по въпроса. Както можете да предположите, повечето са доволни, че ще се намали обемът на материла, който се проверява на държавния зрелостен изпит, защото знаем, че този материал се изучава в продължение на две години и самите литературни произведения са много на брой – 97. Фактът, че една част от тях няма да бъдат включени в самата проверка на ДЗИ за учениците, е повод за облекчение. От друга страна, имаше и такива, които изразиха съжаление, защото това са последните изучавани автори и прозведения и са най-пресни в съзнанието и паметта им. Учениците даже предположиха, че при това положение ще се наблегне на автори и произведения от 11 клас, за което е нужно преговаряне, припомняне, доучване…
Лично моето мнение е, че няма нищо фатално в това, че тези трима автори със своите призведения не са включени в изпитната програма. Всъщност ние разбрахме за това късно и през това време си водехме редовен учебен процес, макар и в електронна среда. Лично аз, а и колеги, преподаващи в 12 клас, с които съм говорила, не сме си позволили и не сме си помисляли напълно да ги игнорираме. Знам, че тези творби, най-вече „Тютюн” и „ Железният светилник”, винаги са провокирали интереса на читателите. Отделно от това, знам, че особено за „Тютюн” за някои хора е нужно да се върнат по-късно към това произведение, за да го разберат и осмислят добре. Мисля, че по-важното в случая е, ако сме успели наистина да заинтригуваме учениците, така че те да разберат, че това са важни творби.
Що се отнася до държавния зрелостен изпит, нали се сещате, че от 97 произведения в едни ограничен кръг въпроси влиза сравнително малка част от учебния материал. Тези автори може би нямаше да попаднат или щяха да присъстват в един-два въпроса от целия тест за ДЗИ. Така че за мен това не е решаващо и не е фатално. Мисля, че е справедливо, защото самото обучение в електронна среда със сигурност не е протекло по един и същи начин при всички ученици, във всички училища, населени места. Знам, че има места, където учениците са имали затруднения с технически средства, интернет…
–Тоест тези автори и произведения отпадат от гледна точка на равнопоставеността на учениците при дистанционното обучение.
-Именно. Това е и целта на самия държавен зрелостен изпит – да постави при равни условия всички ученици. Затова и учебният материал е само от задължителната подготовка.
–Но изключването от изпитната програма не означава ли, че учениците са един вид ощетени да не изучават и познават такива еблематични творби като „Тютюн”,
–„Железният светилник”…
-Категорично стоя на тази позиция. Още когато започна тази форма на обучение и министърът буквално подхвърли идеята, без да заяви като категорично решение, че учебният материал, изучаван по време на т.нар. дистанцинно обучение, няма да бъде включен в самите изпити, обсъждахме с колеги и решихме, че не е редно да лишаваме учениците от това да се докоснат поне до тези произведения. Да не пропускаме факта, че и при нормаления учебен процес, който се провеждаше до пандемията, си има ученици, проявяващи по-голям интерес и ангажираност. Тук става въпрос за два обемни романа, а както знаем голяма част от днешните ученици трудно се захващат с по-обемни текстове. „Тютюн” се чете трудно, защото има публицистични, есеистични елементи, самоанализи, анализи на героите, коментари. И една част от учениците започват, но не довършват четенето, остават го за по-късно. Така че няма нещо фатално, но аз съм убедена, че няма колега, който да си е позволил напълно да игнорира тези произведения. Може някъде нещата да са се случили малко по-набързо, без много задълбочаване, за да се използва времето за преговор на произведенията, изучавани отдавна – в началото на 11 клас, и да е полезно за учениците. Нашата работа е насочена към това учениците да покажат възможно най-добри резултати, защото това е важно и за самите тях, за бъдещето им, още повече че тази година държавният зрелостен изпит придобива много голяма тежест, по-голяма отколкото през изминалите години.
-Защото всички университети ще приемат студенти с оценките от матурите ли?
-Всички университети ще приемат с резултатите от държавния зрелостен изпит. Давам за пример Софийския университет, защото той си е нашата Алма матер, от 118 в 116 специалности ще се приема с резултатите от ДЗИ. Висшите училища действително разчитат на държавните зрелостни изпити, за да си правят подбор на студенти.
-Г-жо Белева, освен отпадането на Вапцаров, Талев и Димов има ли други промени в самия формат, изпитен вариант на матурата по БЕЛ?
-Абсолютно никакви други промени няма и знам, че Министерството на образованието няма да си позволи да прави каквито и да е изменения в последния момент. Самата подготовка за задължителния за всички държавен зрелостен изпит по български език и литература, ако ученикът цели да има висока оценка, не може да се осъществи в последните дни, месеци, а бих казала и в последната година. Задачите, проверяващи владеенето на книжовно-езиковите норми, включват материал, който се изучава до 8 клас, по стария Закон за образованието. В следващите години по български език се изучават различните комуникативни сфери и особеностите на текстовете, които се използват в тези сфери, а прилагането на книжовно-езиковите норми е въпрос на практика – на писане, редактиране на текстове… Но правопис, пунктуация, граматика на българския език се изучават от 1 клас. Така че трудно е да разчита да постигне високо ниво на езикова култура в рамките на няколко месеца в последната година. Да, ако има някакви единични пропуски, те могат да бъдат преодолени, но съществена промяна на нивото на езиковата култура няма как да се постигне.
Този формат на държавния зрелостен изпит е утвърден през 2012 г. Тестът е стандартизиран, задачите са абсолютно ясни като типове, като особености, съответно езикови или литературни, които проверяват, и даже ученик, ако сам решава тестове, ако се замисли над тях и ги разгледа внимателно, сам ще се ориентира с кои задачи какви знания и умения се проверяват. И оттук нататък въпросът е да бъде ориентиран къде има нужда от допълнителна работа.
Форматът няма да бъде променян, а и не се налага. Единствената промяна е отпадането на тримата автори, което донякъде облекчава зрелостниците.
–Това означава ли, че няма да има промяна и в скалата за оценяването?
-Това никой не може да го каже засега. Когато се въведе държавният зрелостен изпит по БЕЛ като задължителен, се зададе и тази скала и се каза, че тя е за съответната година и може би ще се променя в зависимост от постиженията на отделните випуски. Но всъщност се случи така, че от момента, в който бе зададена, скалата не е променяна. Сега в разговор с колеги някои изразиха предположения, че може би заради по-различната обстановка ще има изменения в тази посока. Моето лично предположение е, че скалата няма да се променя, защото нищо в самите условия, при които се провежда държавният зрелостен изпит, не се променя.
–Тоест нямате очаквания МОН да „сваля летвата още надолу”?
-Нямам такива очаквания, но това е моето лично мнение. Смятам, че нищо не се налага промяна в скалата, още повече че се прави този компромис, да го нарека, материалът, изучаван в електронна среда, за който не сме сигурни как е бил овладян от всички ученици, може би не са били равнопоставени, да не бъде включен.
Знаете ли, още в началото на 11 клас аз обяснявам на моите ученици, че започваме да изучаваме автори и произведения, включени в матурата. Добре е да ги учат така, както искат да ги знаят за матурата, за да може след това, в края на 12 клас, само да си припомнят, да актуализират знанията си, а не да разчита да ги учат като нови тепърва. Никой не е очаквал нито миналата година, нито до края на февруари месец, че ще се случи това. Така че всички ние – учители и ученици, сме работили с идеята, че това, което учим, ще се включи в матурата и трябва да се знае.
Да не забравяме и че за „Среден” /3/ ученик трябва от 100 точки да има 23. Освен това грешните отговори не се санкционират – зрелостникът се самонаказва, като не получава точка, но не му се отнемат. Няма нищо по-различно спрямо предходите години, затова и моето очакване е скалата да остане същата.
Факт е, че обучението в електронна среда има и положителни страни за зрелостниците. Предишни години, когато приключваха на 14 май, до самата матура те се готвеха сами вкъщи, въпреки че ние продължавахме да сме в училището, съвсем единици са тези, които по някаква причина имат нужда да дойдат и непременно да говорят с мен за подготовката си. Сега понеже са си вкъщи, просто трябва да станат и да си включат лаптопа или телефона, всеки ден провеждаме консултации по 3-4 часа. И от трите паралелки, в които преподавам, има ученици, които редовно присъстват. Никога в другите години в този период аз не съм вършила толкова работа по отношение на подготовката – предговор, упражнения със зрелостниците, колкото тази година.
–Миналата година се получиха до известна степен по-ниски резултати заради промяна в условието на една задача, ако не се лъжа.
-Да. Точно така, по-ниски резултати се получиха, като, разбира се, това не е единствената причина. Върху резултатите влияят различни фактори. Всеки випуск също си има облик – някои са по-силни, други по-слаби. Това на какво се дължи, вече не мога да кажа. От гледна точка на теста на самия държавен зрелостен изпит миналата година за първи път бе наложено ограничение по отношение обема на цитата, който трябва да се даде към 38 задача. Условието на самата задача е да се прочете текст, който е в учебно- изпитната програма, учениците го познават /не е непознат текст/, и се изисква да се дадат два примера с цитати за нещо определено – по някаква тема, проблем и т.н. До миналата година нямаше изисквания какъв да бъде обемът на цитата, но в националната комисия по оценяването е обсъждан въпросът доколко е коректно това най-вече за учениците, които много добре се справят. Така например зрелостник може да посочи в отговора си цяла строфа и тъй като там присъства конкретният стих, ние му давахме точка, макар че това може да се приеме и като налучкване в известна степен. Друг ученик пък да даде само съответния стих, тоест конкретен и точен цитат, и ние знаем, че той е наясно какво дава като отговор. Предишните години повечето ученици, работили по 38 задача, получаваха точки, а миналата година за първи път бе наложено ограничение на обема и имаше много, които не получиха точки, именно защото бяха дали по-дълги цитати. Трябва да кажа, че самата формулировка на задачата е коректна, защото в условието е подчертано какъв трябва да е обемът на цитата и то с ГОЛЕМИ БУКВИ.
–Може би самите зрелостници не са обърнали внимание на условието на тази 38 задача?!
-Именно. От мои разговори с ученици стигнах до извода, че една част от тях не са обърнали внимание точно на това. Понеже ние сме учители и знаем как работят мисълта, вниманието на учениците, самите съставители на теста са поставили в условието, пак казвам с ГОЛЕМИ БУКВИ, това допълнение. На първата сесия беше само с един стих, на втората поправителна сесия беше със словосъчетание. Но много от учениците изобщо не са обърнали внимание и са работили по техния си начин, дали са, за да се подсигурят, по-обемни цитати. И тъй като една част от стиховете не отговарят на условието, НЕ получават точка.
–А това условие на 38 задача ще важи ли и сега?
-Предполагам. Аз на моите дванадесетокласниците съм им обърнала специално внимание на това. В крайна сметка не се изискава кой знае какво. Просто трябва да се чете внимателно условието на задачата, само че днешните млади хора не четат много внимателно. При някои това се обяснява и с напрежение, защото вторият модул изисква писане. Той включва задачите с отворен отговор и там всички отговори се записват от самите ученици. И ако за първия модул времето е достатъчно и на всички им остават минути
/различен брой, но им остават/, във втория модул почти всички работят до последно. Тази напрегнатост понякога също се отразява върху възприемането на условието. Затова казвам на зрелостниците: Внимателно четете, знайте, че има такова допълнение към условието, ограничение на обема, съобразявайте се с него, защото в противен случай ще загубите точка или точки.
–Като казахте за продължителността от няколко години, сред колегите Ви има искане да се намали времетраенето на първия модул за сметка на втория, третия…
-Мисля, че ние, учителите, се отказахме вече да коментираме този въпрос. Първата година на първата сесия, когато държавният зрелостен изпит беше разделен на модули, ние видяхме какво се случва. Разбрахме, че времето за втория модул е буквално до минутки разчетено. Тогава ни попитаха, поискаха да чуят нашето мнение и ние в кръга на колегията изразихме позицията си, и то съвсем официално, че би било добре примерно 10-15 минути от първия модул, които така или иначе остават на учениците, да бъдат прехвърлени към втория. На следващата година също имаше брожения, но нищо не беше променено. Така след две години разбрахме, че няма да има промяна, и просто престанахме да обсъждаме този въпрос, защото видяхме, че няма смисъл. Всъщност остава още един випуск, който ще завърши по стария закон, и това са настоящите единадесетокласници. Едва ли за една година нещо ще се промени. Все пак да кажа, че това не е фатално, наистина напрегнато е за втория модул, някои колеги казват, че на учениците не им стига времето и за третия модул, но все пак, ако се работи повече от 4 часа, зрелостниците ще се уморят и не знам доколко ще е пълноценно, ефективно. Аз лично не мисля, че за третия модул е малко времето, защото ако пишат интерпретативно съчинение, на учениците се дава текст с малък обем, не е тема, която да обхваща цялото творчество на автора, за да се изисква опората да е много голяма откъм художествен материал. Що се касае до втория модул, повечето от учениците действително пишат буквално до последната минута, но се справят. И фактът, че има есета, съчинения, оценени с над 25 точки, означава, че който се е готвил, се справя. Влиза в рамките на времето.Тогава, когато няма подготовка и някой разчита в момента да измисли нещо, може и да не му стигне времето, но…
–Човек, ако не знае, колкото и време да има, няма да му стигне.
Така е.
–Г-жо Белева, ще посъветвате ли зрелостниците какво точно да си преговорят за предстоящата матура. Струва ми се, че на няколко пъти дадохте „жокер” с материала от 11 клас.
-Този „жокер” аз си го давам всяка година, не защото имам очаквания, че непременно ще се падне тема от 11 клас. По-скоро от материала, изучаван тогава, е минало доста време, а той е доста обемен и естествено ученото по-рано по-малко се помни. Има нужда непременно да бъде преговорено, припомнено. Иначе, както всяка година, учениците ме питат…
–Кой автор ще се падне?
-Да. Питат ме: „Вие какво мислите? Имате ли предчувствие?”. Разбира се, аз не знам кой автор ще се падне, понякога имам усещане, но в повечете случаи то не се оправдава. Затова не бих си позволила да кажа, да не подведа някого в грешна посока.
–Не мога да не Ви попитам: очаквате ли мерките за безопасност, които за пръв път се въвеждат на матура, да стресират зрелостниците?
-Не, не очаквам. Първо, една много голяма част гледат много разумно на ситуацията и това е хубаво, може би се дължи на младостта им. Не се поддават толкова много на паниката. Още докато бяхме в училище и започна да се разпространява епидемията, сме говорили с тях. Случи се така, че точно тогава изучавахме разказа на Йордан Йовков „През чумавото”, и аз даже им дадох като пример, за да разберат промяната, която настъпва в поведението на хората вследствие на страха. Правихме някаква съпоставка и от начина, по който учениците реагираха, видях, че те не се поддават толкова на страха, на притесненията, общите настроения и нагласи, които са по-присъщи на хората с повече житейски опит. Разбрах, че една част от учениците се опитват все пак да водят по-нормален живот, особено след като паднаха ограниченията. Ето видяхме и днес приятелки от класа, излезли са да свършват някаква обща работа.
-Мерките бяха ясно оповестени в нашето училище. Видях, че на чиновете вече са поставени листчета как да бъдат разположени учениците, за да се спазва разстоянието, което се изисква. Вместо по 15 зрелостници, сега в стаите ще има по 10, с един квестор.
-За мен по-скоро притеснението е за квесторите, ако трябва да са по един в стая. Аз си казвам, че ако трябва да съм квестор, ще имам притеснения, заради това че трябва да бъда сама. Работата на квесторите е много отговорна, и то не толкова да следи учениците дали преписват, а защото има задача да подпомага зрелостниците в ситуация, в която те трябва много да внимават при попълването, подаването на документите. И трябва квесторът сам да приема документите и сам носи отговорността. Аз съм била квестор на олимпиади и за себе си, тъй като по принцип имам притеснения относно документацията, и особено кагато става въпрос за нещо важно, винаги съм била благодарна, че има още един колега, с когото да се посъветвам и някак си да си споделим отговорността – да види нещо, което аз пропускам, да е по-нясно с нещо. Защото естеството на нашата работа иначе е съвсем различна.
-Най-малкото да се чувствате по-спокойна.
-Именно. И за мен лично в случая притеснението е по-скоро за квесторите, отколкото за зрелостниците. Убедена съм, че на зрелостниците ще им бъдат предоставени абсолютно гарантиращи спокойствието и сигурността им условия.
–А мислите ли, че бонусите от 80 лв. стимулират учителите да са квестори?
-Като хора ние сме различни. Ако кажа, че това няма значение за нито един учител, ще ми се смеят много читателите. Живеем в такова време, в което парите са незаобиколим фактор. При условие че самата ситуацията създава някаква идея, мисъл за риск, наистина всеки трябва да прецени дали е в състояние да си изпълни това задължение. Искам да отбележа, че в нашето училище въпросът бе поставен на педагогически съвет, който проведохме онлайн, разбира се, за това дали има учители с основателни притеснения за здравето си. Тук това е основният фактор.
-Според мен има и такива, за които тези 80 лв. не са за пренебрегване, при условие че иначе се прави, доколкото знам, за 10 лв. Аз като учител по БЕЛ и като оценител няма как да съм квестор, но съм била един-два пъти и моят спомен е, че при обичайните условия се плащаше 10 лв. Така че, съпоставено 80 към 10 лв., са различна сума, но е въпрос на субективна преценка.
–Смятате ли, че ще има проблем, недостиг на квестори?
-Не. Убедена съм в това, защото има достатъчно наистина ангажирани, отговорни учители, същото се отнася и за директорите.
–Като класен ръководите на 12 клас не мога да не Ви попитам – ще има ли абитуриентски бал?
-Въпросът много вълнува учениците и аз ги разбирам. Независимо как се коментират баловете години, години наред, това си е важен момент в живота на всеки човек, който е стигнал до завършване на средното образование. Поне за момента няма да има балове, най-малкото поради факта, че до 14 юни сме в извънредна обстановка. След 14 юни предполагам, че ще се разреши под някаква форма, точно как и дали баловете ще се проведат по обичайния начин ми е много трудно да предположа, защото ще е минало време, светът се отваря и учениците ще се разпръснат и трудно ще се съберат. Освен това според мен емоцията вече ще е по-различна. Но всичко това е в рамките на предположенията. Оттук нататък основно от абитуриентите зависи какво и как ще се случи, не толкова от нас.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Родители и ученици засвидетелстваха своето уважение и признателност към г-жа Белева, а на финала на празника на 24 май и изпращането на випуск 2019/2020 г. учителката се снима с учениците си от 12 „а” клас
