Валентин с наетия автомобил „Тойота” в Центъра за подготовка на астронавти и за управление на космическите полети в град Хюстън
С черен контур е очертан маршрутът, изминат от автора и сина му с автомобил през САЩ , 2018 г.
Валентин Дрехарски в Монюмънт Вели (Monument Valley)
Пътешественикът е „арестуван от полицията“ в Лас Вегас
Синът му по време на разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата на Флорида
В хотел „Венецианецът” е пресъздадена атмосферата на Венеция с улици, канал и гондоли за туристите
Александър пише със спрей върху един от десетте забити в земята автомобили „Кадилак”
Дрехарски пред една от арките в националния парк със същото име (Arches National Park)
Характерна за Ню Орлиънс сграда във френски колониален стил
Най-известният пътешественик в Пернишко Валентин Дрехарски измина нови 11 350 км това лято. Този път той прелетя Океана и акостира в Страната на неограничените възможности. В САЩ обаче Дрехарски не ползвал стария си „Опел“, който вече е „пенсиониран“, а се доверил на кола под наем. В пътуването се включил и синът на Дрехарски, който преди няколко години обиколи заедно с баща си Италия. Двамата наели автомобил в Сан Франциско и пътували до Ню Йорк, така прекосили Щатите от единия до другия океан. Разгледали 50 града и множество туристически забележителности. Бащата пък изживя най-страшния си момент в Лас Вегас, където бил „арестуван“ от местната „полиция“. Маршрута, който двамата са изминали, Дрехарски е очертал на карта.
Професията на Дрехарски е икономист. По душа обаче е пътешественик и доскоро обикаляше света със стария си „Опел“. Работи като икономически директор на машиностроителен завод в Радомир. Пътешества с автомобила си и разглежда градове, музеи, туристически забележителности. По този начин е обиколил около 75 държави в Европа, Африка и Азия. Написал е десетки пътеписи от самотните си пътувания по света и срещите си с различни култури, забележителни и най-обикновени хора.
Ето разказа на Валентин Дрехарски за пътешествието им с„Тойота” през Съединените американски щати, поместен в pateris.com.
Пътешествието ми през 2018 година отново беше с автомобил, но по-различно от предишните. Първо: този път не бях сам, а заедно със сина ми Александър. Второ: оставих личния автомобил в България и с ван „Тойота” под наем (Rent-a-car) прекосихме Съединените американски щати. Тръгнахме от Сан Франциско на Тихия океан и завършихме пътуването в Ню Йорк на Атлантическия океан.
За двадесет и пет денонощия изминахме
11 350 КМ ПРЕЗ ЮЖНАТА ПОЛОВИНА НА САЩ
Обикаляхме на зиг-заг страната, като разгледахме петдесет града, природни и туристически забележителности. На следващата снимка е картата, върху която с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрутът, изминат с автомобила през Съединените американски щати.
Лично за мен пътуването през 2018 г. е завършек на сухоземното прекосяване на Северното полукълбо с автомобил. Имам предвид това, че през 2014 г. стигнах на изток до края на Азия (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург). Неколкократно съм достигал Атлантическия океан, като последния път беше през миналата година с пътуването ми до Западна Африка. Допълнително съм обиколил териториите между Арабско море на юг (Иран през 2012 г.) и Баренцово море на север (Норд Кап през 2006-а плюс Северна Русия и Норвегия през 2016-а), както и Средна Азия през 2015-а. И сега, след Европа, след значителна част от Азия и след Северозападна Африка, вече съм прекосил с автомобил и Северна Америка между двата океана.
КАКВО СА САЩ?
Всеки има някаква представа за тази държава, преди да я посети. Съединените щати са водеща световна сила в областта на науката, технологиите и икономиката. Те имат най-силната армия в света, което им позволява да доминират над по-голямата част от нашата планета. За туристите САЩ са държавата с много природни забележителности като Ниагарския водопад и Гранд каньон, космополитни градове като Ню Йорк и Лос Анджелис, Статуята на свободата и Белия дом. В сферата на развлекателната индустрия можем да започнем с холивудските филми и да завършим с музиката (блус, джаз, кънтри, рокендрол). В областта на храненето всеки се сеща за бургерите на „Макдоналдс” и „Кока-кола”. Негрите-роби и индианците от романите и филмите. Каубоите, златотърсачите, панталоните, тип джинси, и револверите „Колт” от 19-и век. Страната на свободата и неограничените възможности. И какво ли още не…
Какви са нашите впечатления от Съединените американски щати като автомобилни туристи?
ПРИРОДНИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
се оказаха много повече от очакваното. Още през втората половина на 19-и век Съединените щати започват създаването на национални паркове и днес те са почти шестдесет на брой.
Сред природните забележителности, които ни впечатлиха най-много, можем да посочим следните:
Завоят на река Колорадо при Копитото на коня (Horseshoe band) е гледка, която спира дъха.
Glenwood Canyon Hiking Biking Trail, Glenwood Springs, CO 81601, Съединени щати
Невероятно природно образувание е Каньонът на антилопата (Antelope Canyon),
представляващ дълбока просека сред ерозирала розова скала. Именно ерозията е създала изключителни извивки и фигури, каквито е трудно да си представи човек.
На следващо място може да се посочи Национален парк Арките (Arches National Park)
На голяма територия са разположени множество на брой арки, създадени от природата в продължение на милиони години ерозия на скалите.
И, разбира се, впечатляващият Гранд каньон (Grand Canyon). Дълъг над 400 км, той е най-голямото и забележително природно образувание в Съединените щати. Десетки са местата, от които се откриват величествени гледки към каньона и неговите разклонения.
ТЕРИТОРИЯТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
е 9,8 млн. кв. км, което е близко като площ до Канада и Китай. Природата на тази държава е изключително разнообразна.
Започнахме разглеждането от запад, където преобладават планини. Те са част от планинската верига на Кордилерите, пресичащи целия американски континент. До Тихия океан са Крайбрежните планини и Сиера Невада. Оказа се, че пустинните местности в щатите Аризона и Невада много наподобяват като гледки Сахара в Африка и Гоби в Монголия. Гледайки огромните площи от голи хълмове и скали, неплодородните земи и почти безлюдните райони на Средния запад, имах почти същото усещане като в Централна Азия. На изток следват огромните по площ Скалисти планини, които преминават в хълмистите Големи равнини. Към река Мисисипи теренът става вече равнинен. Почвите тук са плодородни и на тях се отглеждат разнообразни земеделски култури. На изток е планинската верига на Апалачите, след която са равнинните терени на Атлантическото крайбрежие. Най-южната част от щата Флорида се характеризира с големи блатисти райони, където се возихме на плоскодънна аеролодка и гледахме крокодили.
Освен споменатата по-горе Мисисипи, други големи реки пресичащи САЩ са Колорадо, Мисури, Савана, Колумбия. Доста на брой са езерата, като най-големите пет се намират в североизточната част, край границата с Канада. Именно с тази държава граничат Щатите на север. Мексико е южният им съсед, а разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра. Най-високият връх е в Аляска и се издига почти на 6200 метра над морското равнище. Най-ниската точка се намира в Долината на смъртта, на 85,5 метра под морското равнище.
Най-вълнуваща за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Там разгледахме няколко природни образувания без каквато и да било растителност (причудливи скали, каменни мостове, игрището за голф на дявола), преди да достигнем най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под морското равнище. Трудно се издържаше потискащата горещина, достигаща 50 градуса по Целзий, и липсата на вятър, който да ни разхлажда.
От градовете, които посетихме, със свой „собствен дух“ се открояват два – Лас Вегас и Ню Орлиънс. Атмосферата в тях е неповторима, различаваща се от което и да било друго населено място в Щатите.
ЛАС ВЕГАС Е „СВЕТОВНАТА СТОЛИЦА“ НА ХАЗАРТА.
И на забавленията. И на разврата. Това е един особено атрактивен свят, създаден сред пустинята Невада. Огромни хотели за по няколко хиляди посетители. Просторни игрални зали за залагания, игрални автомати, рулетки и всевъзможни игри на късмета. Луксозни магазини, продаващи стоките на най-известни марки производители. Кафета, ресторанти и барове. Плувни басейни и атракциони за забавления. Малки параклиси, в които може да се сключи граждански брак. И всичко това се предлага във всеки един от големите хотели. В допълнение, минаващи по улиците камиони-фургони със снимки на проститутки и телефони, на които може да се поръча доставка на момиче в хотелската стая.
Казината тук са десетки и всяко от тях разполага със стотици, дори хиляди места за хазартни игри. В добавка – музика, светлини и танцуващи полуголи момичета по масите.
Лас Вегас е нещо, което не може да се опише. То трябва да се преживее. Някои от най-известните хотели са оформени тематично. В хотел „Цезарс пелъс” са направени улици, фонтани и площади, пресъздаващи атмосферата на античен Рим. Може бе най-впечатляващ е хотел „Венецианецът”, който отвън имитира площад „Сан Марко”. Интериорът пък представлява стотици метри с улици, площад, канал с гондоли и фасади на венециански сгради. Хотел „Париж” се разпознава по умаления модел на Айфеловата кула пред него. А пък вътре човек се разхожда по средновековна парижка улица с малки площадчета.
Фасадата на хотел „Ню Йорк” – Ню Йорк имитира небостъргачите на Манхатън. В хотел „Беладжио” са направени прекрасни градини с цветя и фонтани. Пред хотел „Мираж” вечер се имитира избухването на вулкан. И така нататък, и така нататък… Тук е популярен изразът: „Всичко, което се е случило в Лас Вегас, си остава във Вегас“.
Ню Орлиънс е характерен с френската колониална архитектура и звучащата навсякъде музика. Градът е основан от французите в началото на 18-и век на брега на река Мисисипи. Едно столетие по-късно тук е центърът на търговията с роби в южната част на Съединените щати. Днес преобладаващата част от населението е цветнокожо с африкански произход, наследници на някогашните роби.
Най-атрактивен за туристите е Френският квартал с характерните си сгради във френски колониален стил от 18-и и началото на 19-и век.
Ню Орлиънс е люлката на джаза. Тук е роден Луис Армстронг, най-добрият джаз музикант на 20-и век. В града ежегодно се провеждат няколко музикални фестивала и карнавал. Многобройни са джаз клубовете, които са една от основните атракции. По баровете свиреха оркестри, многобройни бяха и музикалните изпълнители по улиците. Дори малките негърчета тропаха с пръчки по дъното на обърнати кофи, опитвайки се да правят музика и чакайки някой да им подхвърли дребни монети. Неслучайно наричат Ню Орлиънс „Безгрижния град“.
Градът, който ни очарова със своята старинна европейска архитектура, беше Сейнт Аугустин. Разположен е в североизточната част на Флорида. Основан е от испанските колонизатори в средата на 16-и век. Това обяснява сходството му със средновековните испански градове.
Преобладаващата част от американските градове са претрупани със сгради, между които „трудно се диша“.
Най-просторна се оказа столицата Вашингтон. Там няма небостъргачи, булевардите са широки, а площадите и парковите зони са разположени върху големи площи.
Александър и Валентин пред Капитолия в столицата Вашингтон
Най-космополитният град в Щатите е Ню Йорк
Десетки на брой са туристическите забележителности. Наричат площад „Таймс Скуеър” (Times Square) „Центъра на света“. Той е изпълнен с туристи през цялото денонощие, поради което за него казват, че „никога не спи“. Заобиколен е с небостъргачи и огромни светещи рекламни билбордове.
Населението на Съединените американски щати е 330 милиона. По този показател страната е на трето място в света, след Китай и Индия. Прекосявайки с автомобил територията от запад на изток и изминавайки над 11 хил. километра, се убедих в две неща. Първото е, че САЩ са многонационална държава. Освен наследниците на заселниците от Европа, на първо място жители на Великобритания, там живеят много негри, мексиканци, китайци и десетки други националности. Второто е, че населението е разпределено изключително неравномерно. Най-гъсто населени са крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан, както и североизточният район около петте големи езера. По-слабо населени са областите около Мексиканския залив и големите реки. Може да се каже, че преобладаващата част от американците живеят край вода. Средната част и особено средният запад са изключително слабо населени. Една от причините са неплодородните земи, както и обширните пустинни и полупустинни области. Забелязах, че в такива неплодородни райони са разположени голяма част от индианските резервати, в които живеят наследниците на коренното население.
Тъй като значителна част от маршрута ни минаваше по крайбрежието, няма как да пропусна
АМЕРИКАНСКИТЕ ПЛАЖОВЕ.
По принцип със сина ми отивахме на плаж привечер, около залез слънце. Използвахме светлото време през деня, за да разглеждаме забележителностите. Вечер изморени и потни отивахме на плаж, за да поплуваме.
Хубавите плажове по Тихоокеанското крайбрежие
са в южната част на Калифорния, района на Лос Анджелис и Сан Диего. По на север, около Сан Франциско, също има хубави пясъчни плажове, но там водата беше студена за къпане.
Най-приятни бяха плажовете покрай Мексиканския залив. Някои от тях се простират на десетки километри. Край брега морето е плитко, поради което е подходящо за неумеещи да плуват, както и за малки деца. Водата беше топла и позволяваше дълъг престой без опасност от измръзване.
По бреговете на Атлантическия океан най-много ни харесаха плажовете в южната част на Флорида, започвайки от Маями бийч (Miami Beach). Междувпрочем този плаж беше отворен до 22 часа вечерта. Ходенето по пясъка и къпането по-късно вечерта, както и през нощта, се смяташе за нарушение и се наказваше с глоба. Направи ни впечатление, че отивайки на север, водата в океана бързо застудяваше. Например на Кокоа бийч (Cocoa Beach) в северната част на Флорида океанската вода беше доста по-студена, отколкото в Маями. А пък на Южния плаж (South Beach) в Ню Йорк никой не се къпеше във водата.
НАЙ-ПРИЯТНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО
ни през Съединените щати беше разходката с плоскодънна аеролодка (airboat) из блатата в южната част на Флорида. Тези лодки потъват само десетина сантиметра във водата и се задвижват от самолетен двигател и перка в задната част. По този начин могат да плуват в плитката вода и да преминават през мочурищата. Освен невероятното усещане при движение със 60 км/ч, можахме да видим крокодили, водни костенурки, птици и други животни, обитаващи блатата.
НАЙ-ЩУРОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ
по време на американското ни пътешествие беше рисуването и писането със спрей по автомобилите в Кадилак ранчо (Cadillac Ranch). Това е нестандартно произведение на изкуството. През 1974 година екип от трима арт творци заравя предните части на десет леки автомобила „Кадилак” в земята сред царевична нива. Сега стотици хора рисуват и пишат със спрейове върху тях. Не пропуснахме и ние да направим същото с надписи на български език.
