Археологът проф. д-р Людмил Вагалински: Статуята в Хераклея Синтика е на висш държавник, реален човек

Частни терени в района на разкопките възпрепятстват вече 7 г. работата ни

Проф. д-р Людмил Вагалински е роден на 8 ноември
1958 г. в София. През 1985 г. завършва история в
СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в Мюнхен и Берлин, води курсове по археология в СУ и в НБУ. От 2003 г. е ръководител на проучванията в римската колония Деултум, Бургаско. От 2007 г. е ръководител на проучванията в античния град Хераклея Синтика край село Рупите, Петричко. От 2011 до 2018 г. е директор на Националния археологически институт с музей при БАН. В биографията му влизат разкопки на дунавските римски кастели Ятрус в Русенско и Трансмариска в Силистренско.

loading...


  • Проф. Вагалински, премина ли еуфорията около статуята на Хермес и в музея в Петрич ли ще остане тя, или ще получи софийско жителство?
  • Права сте, еуфорията премина, но за „софийско жителство“ никога не сме мислили – всичко, което откриваме от 2007 г. насам в Хераклея Синтика, оставяме в музея в Петрич.
  • Има ли планове тази, а и други находки от Хераклея Синтика да направят околосветско пътешествие в различни музеи?
  • Находките са много разнообразни и в случая едно такова решение зависи най-вече от работещите в общинския Исторически музей в Петрич.
  • Не трябва ли нещо да се предприеме на национално ниво, за да може тези уникални неща да се видят от колкото се може повече хора?
  • Има такава възможност на национално ниво, когато се правят изложби в чужбина и често музеите в страната, не само софийските, работят заедно, като екип. Но в момента лично аз не участвам в такъв проект.
  • Разкопките ви са с национално значение, но в същото време се налага да се извършват включително и в частни терени. Има ли пречки от страна на собствениците?
  • Има проблем заради частни парцели, и то на територията на централния площад (форума) на Хераклея Синтика, който проучваме най-задълбочено и от най-дълго време. Липсва добронамереност от страна на притежателите на тези парцели, съответно няма как да има ползотворно сътрудничество между тях и община Петрич. Два от терените са особено важни, те са в централната и в източната част на форума. В единия от тях работихме преди години с разрешението на собственика, но след това взаимоотношенията ни не се развиха добре. Общината отдавна се старае да разреши този проблем, но не се получава, а в резултат страдат римските градежи, архитектурата, която ние сме разкрили. В Закона за археологическото наследство ясно е разписано какви са възможните изходи от ситуацията, но трябва да има воля на стопанин от страна на държавата, респективно на нейния представител – Министерството на културата. За съжаление вече седма година чакаме адекватно решение.
  • Това не блокира ли работата ви?
  • Да, създава се напрежение, работата се спира, накъсва се. Но най-неприятното е, че се влошава състоянието на античните градежи. Става дума за тези, които са разкрити отдавна, но са обект само на аварийна консервация от наша страна – именно поради факта, че са в частни парцели. Дори не сме длъжни да го правим, просто сме загрижени за обекта. И тъкмо докато проверявахме какво е състоянието на Големия канал на Хераклея Синтика, открихме най-добре запазената статуя, за която всички говорят в последния месец… Иначе планираните разкопки тази година са в западната част от територията на форума, която е общинска собственост. В източната обаче, където има и частни парцели, може да се прилагат само палиативни мерки. Общината не може да придвижи проект за трайно реставриране и туристическа инфраструктура на този участък, защото не го притежава. В същото време собственикът не полага адекватни грижи и единственото, което прави, е да създава пречки за проучването му.
  • Какво точно означава “аварийна консервация”?
    – Суха зидария на стени, които да подпират античните, стигнали до критично състояние. Покриваме част от римските градежи с чували с пясък, за да се запазят. За пореден път изграждаме защитни покрития от дървени конструкции с платна, които прегарят и трябва да се подновяват ежегодно. Проверяваме всяка проблемна зона – затова и влязохме в Големия канал, който сме разкрили още през 2018-2019 г. Затворихме го веднага със специално изработена решетка, за да не пострадат любопитни туристи, особено деца. Този път, оглеждайки отвътре стените и дебелия насип, забелязахме две неща – че се влошава състоянието на градежа и че се белее мраморно парче на необичайно място. Внимателно започнахме да проучваме и за наша изненада разкрихме цяла статуя. Много се изписа и изговори за нея, програмата ни се промени, напрежението нарасна. Надявам се, че покрай това откритие държавният апарат ще се раздвижи и най-после ще предприеме адекватни мерки. Защото общината има желание да стопанисва, да управлява, но по закон археологическите обекти/ценности са публична държавна собственост. А ние просто искаме спокойно да си вършим работата, без да се чувстваме между чука и наковалнята. Не е лесно дори само да проучваш, да попълваш белите петна в историята. Но ние се грижим и за популяризирането на Хераклея Синтика, защото създаването на туристически продукт е важно за икономиката. Добавете към това аварийната консервация и ще добиете представа защо сме пред пълно изтощение.
  • Да разбирам ли правилно – има си собственик на парцела и във всеки един момент той може да отиде и да се разходи с маратонки върху нещо безкрайно ценно, което вие сте консервирали аварийно? Защото земята си е негова и той си е в правото, така ли?
  • Разбира се, че може и го прави редовно. Но не е въпросът дали влиза. Трябва да се даде ясен знак, че законите в нашата страна се спазват, че има държава и тя се грижи за своето културно-историческо наследство. Но, както сигурно и вие сте забелязали, на хартия имаме добри закони, прилагането им куца.
  • Да поговорим отново за статуята на Хермес, която последно беше открита. Има ли вече някаква яснота дали е с лика на конкретен владетел, или това предстои да се уточнява?
  • Този въпрос ми го задават всички журналисти от момента, в който се разбра, че белеещият се мрамор е статуя – започнахме работа по нея на 1 юли, на 3-и я разкрихме, докъдето беше възможно, преди да измислим план как да бъде повдигната и пренесена. Тогава още не можехме да видим лицето изяло и затова първоначалната хипотеза беше бог Хермес. Към днешна дата статуята вече е в Петричкия музей и чака реставрация, после ще бъде изправена и поставена на мястото, където ще може да я разглеждат посетителите. Но всяко преместване крие риск – скулптурата е тежка, а в същото време има фини детайли, изработена е грижливо и качествено. Затова първо поканихме специалист с преносим рентген, да изследва за критични точки мрамора, преди да започне процесът на реставрацията. А когато почистването и консервацията приключат, ще можем да видим всички детайли от лицето, за което отсега знаем, че има портретни черти. Но кой би могъл да е човекът, изобразен като бог? Трябва да е някой важен римски държавник, обожествен след смъртта му. Ще добавя и че е живял около новата ера. Да, имам някакви идеи кой може да е той, но ми трябва още време. Още малко търпение!
  • Казахте, че статуята е била погребана, а не просто затрупана в канала. Практика ли е да се погребват скулптури? С какъв култ е свързано това?
  • „Погребана“ е малко двусмислен термин…
  • …Значи не става въпрос за някакъв култ?
  • Статуята е била скрита в канала от хераклейците след мощно земетресение, ударило града им малко след 388 г. от н.е. Няколко години преди това Теодосий I налага християнството като официална религия в империята с Едикта за вселенската вяра, известен и като Солунския едикт. От това следва, че на останалите вярвания вече не се гледа с добро око, а мерките срещу езичниците и техните ритуали стават все по-строги. Затова предполагам, че хераклейци са се погрижили с голямо уважение да скрият или „погребат“ статуята в един вече нефункциониращ канал. Доста усилия им е струвало. Очевидно са изпитвали голямо уважение към личността, изобразена като божество, след като четири века са я държали на централния площад и са продължили да я тачат достатъчно, за да се погрижат да не пострада. Знаели са кой е човекът, пазели са паметта за (вероятно) добрите дела и подкрепата, която този държавник е оказвал на града.
  • Тогава е имало отношение към историята. Днес май не е точно така.
  • Впечатляващо е, да – това са четири века… Повечето българи днес проследяват назад до 100-тина, максимум 200 години своето родословие.
  • Къде другаде има статуи на Хермес и къде се нарежда намерената от вас като степен на съхранение, качество? Има ли нещо необичайно в нея?
  • Такива статуи, толкова добре запазени, са рядкост. Знам за една подобна в Лувъра, и в Атина имат Хермес – от същия иконографски тип като нашата скулптура. Затова в началото, докато виждах само гърба, предположих че и хераклейската изобразява този бог. Вече знаем, че е на реален човек. Има подобни примери с обожествени видни държавници, при това не става дума само за императори. Много се радвам, че за пръв път в Хераклея Синтика се натъкнахме на толкова запазена статуя, заради земетресението досега откривахме предимно торсове без глави, имаме и глава без тяло. Този път липсват само лявата китка и част от дясната ръка, тя е пострадала още в древността и внимателно е била „ампутирана“ малко под рамото. Но това не променя факта, че става дума за изключително произведение на античното изкуство, което носи в себе си много история. Чест е не само за Петрич, но и за цялата ни страна, че ще стои в български музей. И преди да открием тази статуя, в Хераклея се стичаха туристи, но сега потокът буквално е неспирен – в делник и в празник, в горещини и в дъжд. Хората се снимат до решетките, защото искат да са възможно най-близо до мястото, където е била открита статуята. Това е добър начин за популяризиране на археологическото ни наследство.
  • Много държави превръщат такива места в атракция, слагат реплики, създават легенди. Умеем ли да привличаме туристи, които тачат историята?
  • Хераклея Синтика се превръща във все по-добър пример как трябва да се привличат туристи. Има няколко фактора за това – на първо място, приоритетното държавно финансиране на разкопките и доброто ни сътрудничество с община Петрич, особено след 2015 г. и избора на сегашния кмет, който разбира значимостта на обекта и ни подкрепя. Споменах вече, че ние тук не сме само археолози, а понякога и гидове на туристите, които се стичат от близо и далеч. През 2021 г. бях шокиран да науча, че са дошли посетители чак от Фолклендските острови! Питах ги как са научили за Петрич и Хераклея Синтика, а те отговориха, че в интернет може да се намери много информация. Зарадвах се, защото именно с такава цел през 2018-а с журналистката Ирина Вагалинска превърнахме малкия ни сайт Archaeologia Bulgarica в медийна платформа (само във Фейсбук редовно ни следят над 25 000 души) под мотото „Виж откритията, докато се случват!“. Започнахме да качваме снимки и видеа, кратки коментари от специалисти на достъпен за широка аудитория език. Ние работим за тази община с убеждението, че доброто за хората в Петрич е добро и за всички останали българи. И не става дума само за това, че тук се отварят нови и нови къщи за гости. Всяка интересна находка от Хераклея Синтика се превръща в новина, която обикаля света. Ето, тази година на обекта дойдоха да се трудят и доброволци – деветима студенти по археология и архитектура от Испания, Турция, Италия, Гърция, има дори един от Колумбия. А разкопките в Хераклея Синтика за четвърти път получиха целево финансиране от Министерския съвет.
  • Последният транш не е ли информация буквално на няколко дни?
  • Решението за това финансиране е от декември миналата година. Но докато се завърти държавната машина, при всички политически турбуленции, мина доста време. От 1 юли работим на обекта, но едва вчера ми се обадиха, че най-после парите ще бъдат преведени. Да, не всичко върви гладко, но ние нямаме друг избор – ако просто стоим и чакаме, подходящият за работа сезон ще отмине и няма да можем да си свършим работата.
  • Всичко това амбицира ли ви да продължите разкопките поне още 17-20 години, или ще потърсите някое ново предизвикателство?
  • Вижте (смее се), това звучи малко като „Господ се забавлява, докато ние долу си правим планове“. Чак толкова далеч напред не мога да мисля. По-скоро се старая това, което сме проучили от 2007 г. насам, да бъде добре съхранено и публично достъпно. Още в края на 2022 г. публикувах два тома с цялата историческа информация, разкрита досега за Хераклея Синтика. Книгата е издадена на хартия, но я има и на сайта Archaeologia Bulgarica, достъпна безплатно за всеки. Чувствам го като изпълнен ангажимент, защото знам колко държавни пари са похарчени, колко много хора са положили усилия за този обект. За мен е важно в екипа, с който работя, да има добри и отдадени на работата специалисти на различна възраст. Така знам, че ще има кой да поеме щафетата, защото по Хераклея Синтика има работа за няколко поколения.

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *