Футболистът с най-голяма заслуга орлетата да запазят елитния си статут в настоящата кампания Станислав Манолев призна в навечерието на бенефиса си, че е бил на крачка от трансфер в гранда „Милан“ в силните си години, когато блестеше с екипа на „ПСВ Айндховен“. Благоевградският Рапаич, който през декември навършва 37 г., окачва бутонките на пирона след последния мач за сезона утре срещу „Ботев“ /Вр/.
„Решението да спра с футбола не е отсега, а от пет-шест месеца. Радвам се, че така се случи да вкарам решаващи голове и да помогна на „Пирин“ да се спаси. Всичко си има своя край. 20 години съм професионален футболист и съм лишавал себе си и семейството си, смятам, че сега е точният момент да се оттегля. Надявам се да получа предложение да остана в клуба и да помогна с каквото мога на младите играчи. Познавам се добре с всички, дано да ми предложат длъжност. Ако стана треньор, предпочитам да работя с деца, тъй като те са бъдещето. Бях в Холандия пет години и знам как се работи в тяхната школа. С това мога да бъда полезен, но всичко с времето си. Сега искам един-два месеца да се отдам на семейството си, преди да кроя планове занапред“, анонсира намерението си да остане на стадион „Христо Ботев“ кадърът на „Македонска слава“.
„Най-много се гордея, че сам си постигнах успехите с много труд, разбира се, с помощта на треньори и шефове. Но без моя труд и амбиции това нямаше да стане. Щастлив съм, че направих една много добра кариера. При младите за съжаление не се вижда често тази амбиция, но се надявам, ако остана в клуба, да им предам това нещо и да се развиват. От тукашната школа са излезли много футболисти и дано продължи така, но трябва много работа. Винаги е имало изкушения, но може би преди бяха по-бедни времена, по-недостъпни. Нямахме толкова обувки и телефони и всеки се стараеше да играе, за да си позволи всичко. Сега имат по 10 чифта обувки, два инстаграма, пет фейсбука. Това е поправимо, ако се работи правилно. В целия свят ги има тези неща, но излизат футболисти. Най-силния си футбол играх в „ПСВ Айндховен“. Тогава бях млад, амбициран да се покажа в Европа и смело мога да твърдя, че бях един от най-добрите в Холандия. Първата година бях в идеалния отбор. Футболът там е на съвсем различно ниво. Може би заради това успяват хората, тъй като мислиш само за спорта. Можех да отида да играя в по-голям отбор, но така се стекоха обстоятелствата заради мениджърите и пари. Съжалявам за това, но не мога да върна времето назад. Най-сериозен интерес имаше от страна на „Милан“. Беше след един мач на националите срещу Англия на „Уембли“, в който играх добре, въпреки че паднахме. Начело на трите лъва беше Фабио Капело и ме препоръчал на росонерите. Там обаче тогава играеше Абате и трансферът не стана. Това щеше да бъде върхът на сладоледа в моята кариера“, разкри Манолев, след което коментира загубения финал за купата от бившия му тим ЦСКА.
„Левски” надделя с много силна игра в защита и себераздаване. Имаха повече положения, но в отбрана бяха много по-добри и това им донесе успеха. Искаха повече победата. Трябваше на всяка цена да спечелят купата и да играят в Европа. Работил съм със Станимир Стоилов, който е много добър треньор. Нямам представа какво се обърка в ЦСКА. Далеч съм от клуба и не знам за какво става въпрос. За да са конкуренция двата столични гранда на „Лудогорец“, се нуждаят от по-дълга резервна скамейка, а в момента разполагат с 12-13 души. Виждаме базата на разградчани на какво ниво е и колко професионално се работи. Взимат много чужденци, които са скъпоплатени и има конкуренция. Работи се здраво. Имат два отбора на едни и същи високи заплати и с много добри качества. Когото и да пуснеш, няма да сбъркаш. Побеждават си у нас и не губят точки“, обобщи ситуацията в родния футбол опитният полузащитник, който вдигна две шампионски купи на „Хювефарма Арена“ в периода 2019-2020 г.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
