Благоевградският историк Н. Стоянов за заплахата „Тръмп“, или как неолиберални псевдодемократи воюват срещу християнските и национал-консервативни ценности

          На 20 юли, след атентата срещу Доналд Тръмп (13 юли),  един приятел, дипломат от кариерата, писа: „Байдън се обърна към нацията след опита за убийство на Тръмп, молейки американците да „свалят температурата“ и да разрешат разликите чрез изборните урни, а не чрез куршуми. „Ние няма да позволим нормализиране на насилието“, каза той. ФБР пък обяви, че мотивът на заподозрения стрелец, 20-годишният Томас Метю Крукс, остава неясен, поради което стрелбата се квалифицира като „потенциален домашен тероризъм“.

     Какво, аджеба, става с Америка?! Събитията, случайни или не, са необясним „пълнеж“ на ставащото. Кои са онези дълбинни причини на плашещи тенденции, почнали през 90-те години след рухването на СССР и комунизма!

Това, което става от двадесетина и кусур години в Съединените щати засяга ако не целия свят, то поне европейската християнска цивилизация. От тридесетина години аморфен обект на перфидно направляван процес с цел деградация и разложение на нациите, бавно и неумолимо превръщани в историко-безпаметно (зомбирано) население, подгрявано от безумни страсти, страхове и омрази…

Най-прясно събитие бе повдигащият много въпроси атентат срещу Доналд Тръмп, скоропостижно последван от доброзорлем отказалия се от президентската надпревара Джо Байдън.

     Доналд Тръмп е първият американски президент, открито деклариращ, че САЩ няма да се намесват във вътрешната политика на други страни, ще уважават традициите и културата на всички нации и страни. Обяви го на 25 септември 2019 г. на 73-а сесия на Общото събрание на ООН: „Днес всички тук присъстващи се явяват посланици на различни култури, богата история, народи, свързани в едно с паметта, традициите и ценностите, които правят за нас родните страни единствени на Земята. Затова Америка винаги избира независимостта и сътрудничеството вместо глобалного управление, контрола и доминацията. Аз уважавам правото на всяка представена в тази зала нация да следва своите обичаи, ценности и традиции. Съединените щати няма да ви говорят как да живеете, да работите и да се молите. Ние само ви молим да уважавате нашия суверенитет“.

Едва ли обаче има в историята на САЩ по-оплюван президент от Доналд Тръмп. Срещу когото службите за сигурност (ФБР и ЦРУ) системно работеха преди, по време и след неговото президентство (2017-2021).

     През  1990 г. Никола Николов от Видин, емигрант в САЩ, под № 90-91468 на библиотеката на Конгреса на САЩ издава книгата „Световната конспирация“.  Отзивите за книгата в САЩ, Канада и Европа са отлични, фактите – неопровержими. Преведена е на френски, немски, италиански, испански, чехски, унгарски, сърбохърватски, гръцки и български.

Там цитира мисъл на американския президент-републиканец Роналд Рейгън (1981-1989): „Аз мисля, че в тази страна съществува едно елитно общество и тъкмо то ръководи едно елитно правителство, което налага управление чрез шепа свои управници, тъй като не се доверява на други хора да движат неговото съществуване“. Тези еретични думи и неприемливи действия му костваха атентат през 1981 година.

     Н. Николов специално анализира ролята на тайно общество (Билдербергски клуб), по името на хотел „Билдерберг“ в Остербег, Холандия. Там на 29-30 май 1954 г. се провежда учредителното свръхсекретно събрание на елитен „Интернационал“ под шефството на основателя принц Бернард, съпруг на холандската кралица Юлиана, наследила една от най-богатите фамилии в Европа. Това са пристигащи с хеликоптери видни личности от сферата на политиката, бизнеса, правото, науката, медиите и пр. Които на ежегодни срещи вземат тайно от обществото ключови решения, касаещи всички сфери на живота. Които правителствата трябва да изпълняват, за да си нямат проблеми. Тям подхожда мисъл (1987 г.) на полския философ Лешек Колаковски: „В мига, когато политическите добродетели придобиват автономност и стават самоцел, те се  поставят в служба на дявола“.

На риторичен въпрос, защо големите американски вестници, като „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“ и др. не информират читателите за конференциите на Билдербергите, авторът отговаря: „Защото те им принадлежат и са тяхна собственост. Светът не получава никаква информация, никакви снимки…“. Бившият редактор на вестник „Ню Йорк нюз“ Джон Свинтон: „Ние сме оръдията на васалите на  богатите, действащи зад кулисите. Ние сме марионетките, интелектуалните проститутки“.

Днес 90 % от медиите в САЩ се контролират от Демократическата партия, послушно следвани от европейските медии, бълващи нелепици срещу Тръмп и Републиканската партия. Единствена, която отстоява националните традиции и ценности.

Днес в Америка и в Европа 

БИТКАТА НЕ Е МЕЖДУ ЛЯВО И ДЯСНО,

щото нито лявото е ляво (отдавна скъсало с марксизма), нито дясното е дясно, тихомълком погазило консервативните ценности. Днес псевдолеви (неотроцкисти) и лъжедесни са смегма в „безидейната кал“ на неолибералното блато. Вместо да защитават своите народи, се оказват продажни адвокати и спонсори на мигрантските тълпи в ислямизираща се Европа.

Още по-лошо е положението в Америка, където де факто от десетина години се води необявена гражданска война между консервативно и неолиберално (неотроцкистко), т.е. рушително виждане на обществото. Най-ярък пример е Демократическата партия, грубо толерираща черния расизъм. Партия с икономическа политика, деиндустриализираща Америка, обективно превръщайки Китай в „световна фабрика“.

Битката между глобализма и националния консерватизъм, респ. олицетворявани от Демократическата и Републиканската партия, се ожесточава още повече. В този смисъл изходът от личностния сблъсък между кандидата на републиканците Доналд Тръмп и Камала Харис ще бъде съдбовен за по-нататъшния развой на Америка и Европа.

Никак не е случайна стартиралата през 90-те години на ХХ век в САЩ и Европа дирижирана из-зад кулисите кампания срещу патриотизма и национализма. Тогава се ражда ядната мисъл на Збигнев Бжежински: „Национализмът е последното убежище на комунизма“. А откакто избухна войната между Русия и Украйна, националистите мигом бяха обявени за „агенти за влияние“ на Путин.

Никола М. Николов в „Светът под микроскоп“ (1997): „Напоследък в САЩ и в цял свят се провежда и чувства една неофициална кампания срещу патриоти и  националисти. Защо  е всичко това? Затова, защото международният финансов елит се страхува най-много от национални неподчинения и бунтове. От много столетия светът е показал, че най-кръвопролитните въстания и бунтове са ставали на национална основа. Не са малко примерите, когато патриоти са умирали за родина и семейства. Интернационалистите [днес: глобалисти] знаят много добре: техният най-голям враг е патриотизмът и национализмът“.

Трансформацията на света: от комунистическа диада (комунизъм vs империализъм) към глобалистическа (неолиберализъм vs национализъм) се забави зарад серията кървави граждански войни на етно-религиозна почва през 90-те години на ХХ до нач. на ХХІ век в разпадналите се СССР и Югославия.

Това обстоятелство забави, но не отмени сбъдващо се пророчество. Никола Николов: „Според Алистър Кроули, 33°-степен масон и велик майстор на сатанинска ложа, „трансформирането на човечеството“ ще бъде завършено през последната десетилетка на ХХ столетие. Според тях [банкстъри & олигарси] до това време човечеството трябва да бъде прочистено и пречистено от опасни елементи, като християни, патриоти и други неприятели, които възпрепятстват „чистата раса“ и просветените хора да изпълнят своята роля на божествени [разбирай сатанообладани] господари на човечеството“.

Купените медии подценяват, а държавите нехаят относно пулсиращите процеси на масово преселение на арабо-негроиди и азиати към икономически богата Европа.  За попечител на фалит на бяла Европа Световното Задкулисие е назначило Джордж Сорос. Чийто  лозунг е: „I Want Unlimited Migration to Germany“ (Аз искам неограничена миграция към Германия).

Същият продължи делото на  Бжежински като ментор на Демократическата партия, превърната (от Обама до Байдън) в неотроцкистка (рушителна) структура. Мултимилиардерът Илон  Мъск: „Сорос, знаете, е най-големият донор на Демократическата партия. Според мен, той истински мрази човечеството. Прави неща, подкопаващи структурата на цивилизацията“.

Мъск визира серията „цветни революции“ в света, дестабилизиращи цели региони: Северна Африка („Арабска пролет“), Украйна (Майдана) и др. Идеята на Фридрих фон Хайек, изложена в книгата му „Пътят към робството“ (The road to the slavery) е реализирана чрез октопода от НПО-та „Open Society“ (Отворено общество) на Сорос. Светът се сблъска с мега-социопат, параноидно обладан от фикс идея: налагане на световно правителство, което да определя съдбините на хората и държавите им вместо законните им правителства.

Румен Воденичаров (виж: „Демокрация или соросокрация“, в. „Нова Зора“, 24.03.2020): „Преди 100 години същата идея [за Световна пролетарска революция] беше популяризирана от руския революционер от еврейски произход Лейба Бронщайнн, по-известен като Лео Троцки и неговите последователи. Сблъсъкът му с другия комунистически лидер Йосиф Сталин завърши с неговото пълно фиаско и в подготвения от него преврат изгоряха последователите му в пожарите на големия терор 1937-1938 г. Ако условно приемем, че соросоидите (неоконите) в САЩ са съвременните троцкисти, то логично бе и те да попаднат на своя Сталин. И те изглежда го намериха в лицето на президента Тръмп в САЩ. Образно казано „Самолетоносачът“, замислен и построен от Сорос, се натъкна на небостъргача Trump Tower.

Разбира се приликата между Сорос и Троцки е само външна. Троцки, привързан към банките, основали Федералната Резервна Система, е разчитал и получавал финансиране от Ротшилдите, докато Сорос е борсов спекулант и печели милионите си с условно казано „собствени ходове“. Четири са големите кризи, по време на които борсовият „гуру“ натрупа огромния капитал от 25 млрд. долара…Не може да му се отрече ловкост и прозорливост… Тясно обвързан с ръководството на Демократическата партия на САЩ, Сорос започна да надскача образа на аполитичен филантроп и пряко да работи с парите и структурите си срещу  избрани след демократични избори правителства по света“.

Днес в Америка истинското, реално противостоене не е между Тръмп и Байдън (+ матрьошка Камала Харис), а между Тръмп и Сорос. Последният е изпълнителен директор в Световното правителство (Council of 13), дирижирано от Ротшилд-Рокфелер. Той е определен за попечител на фалита на Евро-Америка, по Джордж Оруел – Океания.

Главното послание на предизборната кампания на Тръмп вбеси глобалистите: САЩ трябва да се заемат на първво място с решаване на вътрешните проблеми и да се откажат от интервенционистката политика. Заложено още при първия му мандат (2017-2021), това е най-сериозното изменение на геополитическата  стратегия на САЩ от времената на Удроу Уилсън (1917-1921), последният обозначил поврата на Америки от изолационизма към глобализма й.

По време на третата си реч на ежегодния дебат в Общото събрание на ООН като президент Доналд Тръмп казва: „Мъдрите лидери първо мислят за доброто на народа и страната си. Бъдещето не принадлежи на глобалистите. Бъдещето принадлежи на патриотите. Бъдещето принадлежи на суверенните и независими държави, които защитават гражданите си, уважават съседите си и приемат различията, които правят всяка страна специална и уникална“.

Още в кампанията за президентски избори 2016 година се усети наличието на  

ЙЕЗУИТСКИ РЕЖИСИРАН ЗАГОВОР СРЕЩУ ТРЪМП,

сподирен с клевети. Първата: че бил „агент на Путин“, че Кремъл „има пръст“ в победата на Тръмп (2016  г.). Ключова фигура в организацията на кампанията Anti Trump бе менторът на демократите Джордж Сорос: „Доналд Трамп е самозванец и мошеник, потенциален диктатор! Лично аз съм убеден, че той ще се провали». В играта против Тръмп Сорос бе подкрепен от „Уолстрийските вълци», финансови магнати, представляващи глобалния капитал.

Три години по-късно клеветата за „агента за влияние“ на Русия Тръмп бе опровергана. През 2019 г. специалният прокурор Робърт Мълър отсече: „Няма сговор между президента на САЩ Доналд Тръмп и руснаците по време на предизборната кампания през 2016 г. Сега ние знаем, че руските агенти, които извършиха тази хакерска намеса, не са били подпомагани“ от Тръмп или предизборната му кампания“.

Ключът на заговора срещу Доналд Тръмп се крие в неговата икономическа политика, насочена в защита националната икономика. Още 2016 г. я формулира в предизборно обещание: да върне обратно в САЩ американските фирми, изнесли производството в Азия и главно в Китай.

Едва ли случайно в последната година от управлението на Доналд Тръмп избухна пандемията „Ковид-19“. Тя срина икономиката на Щатите и на редица страни, давайки повод за критики от страна на Демократическата  партия.

Днес глобалистите тръпнат: ами ако Тръмп победи. Затова ще правят всичко възможно, за да осуетят втори мандат.

Векове наред в света убиват висши политици, военни, дейци на изкуството и културата, бизнесмени. Сред тях необикновени личности, не желаещи „да маршируват“ по волята на силните. Не силните на деня, а на… нощта. Задкулисни играчи, изтъмно „дърпащи конците“ на свои кукли: президенти, премиери, генерали, съдии…

Заговорът за отстраняване често приключва с убийство. Като това на президента-демократ Джон Кенеди.

„Историческите събития – отбелязва френският философ и социолог Реймон Арон – притежават всичко необходимо, за да бъдат превърнати в митология. Те са близко до нас, те са човешки: ние сме принудени да ги припишем на ясното и твърдо желание на някои личности, индивиди или групи, които се превръщат в ангели или чудовища, в зависимост от доброто или злото, което разпространяват около себе си“.

Мисъл, казана още в края на 50-те години на ХХ век, преди постинформационната ера да ни залее с компютъра, интернета и социалните мрежи. А те манипулативно мултиплицират все по-съмнителна откъм истина информация. И тъй като, сочи още в 1919 г. немският социолог Макс Вебер, „политиката е по същество конфликт между нациите, партиите и индивидите“, това предопределя интереса към изкривена информация (fake news). 

Класически случаи на атентати и убийства на държавници (А. Линкълн, Джон Кенеди, Шарл дьо Гол, папа Йоан Павел І и папа Йоан Павел ІІ, Роналд Рейган, Доналд Тръмп.

Ако Тръмп спечели, твърде вероятно ще го постигне съдбата на 35-я президент на САЩ Джон Фицджерълд Кенеди (1961-1963). Загадъчно убийство (22.11.1963), разтърсило целия свят. Престъпление, неразкрито до ден-днешен, на 27 април 1961 г.

Дали пък не се дължи и на произнесени към пресата и народа на Съединените щати думи: „Дами и господа! Самото понятие “секретност” противоречи на свободното и открито общество. И нашият народ исторически винаги е противостоял на тайните общества и техните последователи… По целия свят нам противостои монолитен, безжалостен заговор, който, разчитащ на тайни средства, разширява сферата на своето влияние: проникване вместо нахлуване, сваляне от власт вместо избори, заплашване вместо свобода на избора, „партизани нощем, а не армия денем”.

ЗАГАДЪЧНОТО УБИЙСТВО НА ПРЕЗИДЕНТА КЕНЕДИ

     Дата 22 ноември 1963. Когато проехтява първият изстрел по кортежа в Далас, Тексас, американският президент Джон Ф. Кенеди се хваща за гърлото. Секунди по-късно главата му пада назад, след като е улучен от втория и фатален изстрел.

Бруталното убийство на Кенеди е заснето от Ейбрахам Запрудер, който е оператор аматьор. Неговите кадри служат като отправна точка за редица книги, документални и игрални филми за убийството.

Сам ли е действал извършителят? Кадрите на Запрудер сочат: предполагаемият убиец Лий Харви Осуалд, който по това време е 24-годишен бивш морски пехотинец, не е действал сам. И въпреки това комисията „Уорън“, която разследва обстоятелствата около смъртта на Кенеди, стига до извода, че Осуалд е изстрелял сам двата куршума по Кенеди от близкото училищно книгохранилище“.

За какви „грехове е наказан Джон  Кенеди?

     Конспирологът Никола Николов сочи: прегрешенията на Кенеди са към Комитета на 300-те, кадрови легион на Задкулисието.  Но решението за формата и начина на наказание се взема от  9-ата илюминати (посветени), чиято стратегия е Ordo ab Chaos (лат.) [Ред в хаоса]. Техническото изпълнение е дело на свръхсекретна структура за  политически убийства на значими личности. Това е „Permindex“ (Dr. John Coleman. Conspirator’s Hierarchy: The Story of the Committee of 300, p. 156). „Бюрото за политически убийства наистина съществува, има го в САЩ, има го и в Европа. Задачата на това бюро е ликвидиране на личности, стоящи на високи постове, на които комитетът на 300-те не е успял да наложи своите лекарства. Бюрото „Permindex“ бе това, което подготви убийството на Кенеди под ръководството на сър Уйлям Стефънсън, един от приближените на Английския кралскки двор и завеждащ отдела  „Контрол на напастта“.

Един друг, Клей Шоу – отбелязва Dr John Coleman – е управлявал Permindex в Ню Орлеан по това време, и според бившия прокурор Южим Гарисън, Шоу е взел активно участие в убийството на Кенеди. Независимо от явните улики, Клей Шоу бе оправдан.  Малко по-късно обаче Клей Шоу бе ликвидиран по същия начин, както  и един друг агент на ЦРУ –  Джак Руби, убиецът на убиеца на Кенеди – Лий Харви Осуълд. Това говори съвсем ясно, че обвиненията на прокурора са били правилни“.

Никола Николов споменава за аналогично на това в САЩ Бюро за политически убийства в Европа, което се намира в Швейцария. „Това бюро се поддържа и финансира от Odier Bank of Geneva – управлявана от комитета. Според архивите на Американското армейско разузнаване G2 това бюро е направило не по-малко от тридесет опита да убие генерал Де Гол. Нито един от тези опити не успя, защото френското разузнаване смени всички свои стари служители с умни, млади, добре образовани агенти. Те винаги успяваха да открият предварително заговора и да ликвидират неприятеля.

Убийството на Джон Кенеди бе проведено много брутално и с голяма публичност, както казах и преди, то бе едно предупреждение към световните лидери да не се отклоняват от предначертаната им линия. Папа Йоан Павел І бе ликвидиран тихомълком, защото бе разбрал извънредно много  за този комитет чрез Фримасонската йерархия във Ватикана. Папа Йоан Павел ІІ бе публично унизен (атентат от 13 май 1981 г., приписан на България) с предупреждение да спре да се занимава с техните работи – и той ги разбра много добре и действително спря… Най-секретните служби  почти във всички държави са креатура на този елитен комитет. В САЩ  например Националният разузнавателен отдел (NRO) се познава само от няколко души извън комитета.

Минаха 30 години от убийството на Кенеди, а интересът към подбудите и истинските убийци още не престава. Излезлият наскоро филм “JFK” (абревиатура на Кенеди) на Оливър Стоун тласна една вълна на недоволство  срещу установената от комисията версия, че Кенеди е убит само от един човек Осуалд по лично негови съображения. Прокурорът Джим Гарисън, водещ следствието, отхвърля становището на комисията, че Осуалд е действувал самостоятелно. Той открива присъствието на един международен  пръст. Едни общи действия на американската, британската и други разузнавателни служби, работещи поотделно за една организация, наречена Перминдекс. Според известния политик и бивш кандидат за президент  на САЩ Линдън Ларуш, тази организация е била замесена в много атентати срещу френския президент Шарл Де Гол“.

Авторът посочва два основни мотива да бъде взето решение за физическото отстраняване на Кенеди.

Първият мотив: „Военноиндустриалният комплекс, недоволен от решението на Кенеди да спре войната във Виетнам, чрез убийството му прави преврат и спира водената от него политика от едно конституционно избрано управление. Фактът, че Кенеди издава заповед да започне изтеглянето на американските войски от Виетнам и веднага след неговата  смърт Джонсън анулира тази заповед и разпалва още повече войната, говори недвусмислено: зад убийството стоят дясното крило военни, мафията или петролните компании“.

Вторият мотив е още по-силен: „Друго едно предположение на известния писател  Текс Марс открива борбата между Кенеди и Федералния резерв по отношение на американската монетна система. Тук Марс открива силни икономически и финансови мотиви на англо-американската върхушка  да премахне Кенеди от президентството. По всичко личало, че Кенеди беше решил да ликвидира 50-годишния контрол на намиращия се в частни ръце Федерален резерв над американската монетарна и кредитна политика.

При тогавашния 3-милиарден бюджетен дефицит Кенеди отказва да плаща повече на Федералния резерв лихва на парите, които те печатат за САЩ. Кенеди нарежда на американската хазна да напечати и издаде  над 4 милиарда долара.. Същите е трябвало да бъдат със златно покритие.  Парите се напечатват и издават, но след смъртта на Кенеди тихомълком се изтеглят от обращение – заповедта, с която тези пари са пуснати в обращение, е: EO-ІІ-ІІO и е в сила  и до днес, но нито един американски президдент не смее да я използва. И представете си и при днешния огромен, около 4,5 трилиона бюджетен дефицит, американците продължават да плащат лихва на частните така наречени федерални банки само това, че те им печатат парите. След убийството на Кенеди всеки политик в Америка, който се е опитал да състави някаква политическа група, която да иска икономически и финансови промени, е бивал убит, както Мак Фаден, Робърт Кенеди, Мартин Лутър Кинг, Джордж Уолас (опит за  убийство, който не успял, но го направил инвалид за цял живот), бе стреляно и по Рейган по същите съображения. Линдън Ларуш бе унищожен чрез тяхната могъща преса и вкаран в затвора. Според Линдън Ларуш: „Кенеди заплашваше архитектурата на стратегическата политика на тези световни сили, които най-често се квалифицират като лоши и сатанински сили“. 

ЗАГАДКИ ТЕГНАТ ВРЪЗ ПОКУШЕНИЕТО НА ТРЪМП

     „След като не успял да уцели Тръмп – куршумът засегнал ухото му – стрелецът изстрелял няколко куршума в тълпата, убивайки един човек и ранявайки тежко други двама. Той е застрелян от служителите на Сикрет сървис, които охраняват Тръмп като бивш президент и като официален кандидат за президент…

     Както стана ясно от американската преса, младият мъж, който се опитал да убие кандидата на републиканците Тръмп, сам е бил официално регистриран като привърженик на Републиканската партия. Преди три години обаче той е дарил пари – макар и само 15 долара – на организацията ActBlue, която подкрепя Демократическата партия!

     „Политическите възгледи на стрелеца също не са ясни. Той дарил 15 долара на демократите в деня на инаугурацията на Байдън, въпреки че е бил регистриран като републиканец в Пенсилвания.

Заслужава си да приведем експертно мнение за атентата на неслучаен човек: „Стрелецът, който се опита да отнеме живота на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, е бил „подпомогнат“, твърди военният офицер Далас Александер, снайперист от канадската армия, в миналото осигурявал личната охрана на световни лидери, включително министър-председателя на страната“, съобщава британският вестник Daily Mail.

Екипът на Александър държи световния рекорд по брой потвърдени снайперски убийства, отбелязва изданието. Самият военен, след като проучил видеоматериали от съботния митинг, е уверен, че някой е помогнал на 20-годишния стрелец да извърши покушението. „Много съм запознат с това как работят тези неща и как трябва да бъде работата и след това, което се случи; нямам съмнение, че стрелецът е бил подпомогнат от някъде в рамките на агенция, организация или правителство“…

Както припомня Daily Mail, властите все още разследват случилото се. ФБР обаче вече заяви, че стрелецът Томас Матю Крукс най-вероятно е действал сам. Отбелязва се, че той е заел позиция само на 118 метра ярда от подиума, пред очите на зрителите.

Според канадския снайперист това е просто невъзможно; стрелецът не е трябвало да се приближава толкова близо до бившия президент на САЩ: „Веднага щом видях снимка от въздуха, всичко, което казаха, че се е случило, изгуби смисъл. Не можете да се качите на покрив посред бял ден, очевидно на няколкостотин ярда от президента. Не можете да заемете тази позиция с оръжие в ръце, когато президентът държи реч. Това просто е невъзможно“, обяснява канадският военен.

„Например, дори не е нужно да си снайперист – това е най-очевидното нещо, най-очевидното място в целия свят. Може да попитате като седмокласник: „Какво трябва да направим, за да сме в безопасност?“ Е, нека погледнем тези покриви, които са в обсега на пушка“, добави той. „Но нещо се е случило и аз не соча с пръст никого. Но е твърде очевидно, че на този човек му е помогнато да стигне до там. Независимо дали някой си е затварял очите за това, или е било стратегически планирано на определено ниво, защото това място е твърде очевидно“.

Той също така намира за много странно, че стрелецът е успял да се доближи толкова близо до бившия лидер на Белия дом, въпреки многобройната му охрана, но не уцели целта си. „Ако имате необходимите умения, за да стигнете до там, да заобиколите всички тези мерки за сигурност, всички различни слоеве на защита, тогава ще имате необходимите умения, за да преминете през първия кръг. Така че моето мнение е, независимо дали ще излезе сега или много по-късно, че този човек е получавал помощ отнякъде и това със сигурност е повод за безпокойство“.

ГРОЗНО МЪЛЧАНИЕ НА ШОКИРАЩО РАЗКРИТИЕ

     Водещ американски вестник публикува шокиращо разкритие: „Екип снайперисти от местната полиция е бил разположен вътре в сградата, от чийто покрив атентаторът Томас Матю Крукс е стрелял, ранявайки по време на предизборен митинг бившия президент на САЩ и настоящ кандидат-президент Доналд Тръмп“, съобщи вестник „Ню Йорк Пост“, позовавайки се на източници от силите на реда.

Сградата в град Бътлър (щата Пенсилвания), където се е помещавала фабрика за стъклени и пластмасови опаковки, е била използвана от местната полиция като „наблюдателница“ за нейните снайперисти, откъдето да следят за заплахи, докато бившият президент изнася реч само на около 110-120 метра разстояние, твърдят източниците. Според тях в момента на стрелбата полицаите са се намирали вътре в сградата, но не и на покрива.

Крукс е успял да се изкачи необезпокояван на сградата, преди да стреля осем пъти, ранявайки Тръмп в ухото, убивайки един от присъстващите на митинга и ранявайки други двама.

Разкритието идва, след като местна медия съобщи, че Крукс е бил забелязан в сградата около половин час преди да открие огън – като един от полицаите на окръг Бийвър дори го снимал преди стрелбата.

Източници от правоприлагащите органи казаха, че не е ясно дали някой от местните служители – които са имали задачата да обезопасят периметъра около митинга – е успял да предупреди агентите на Сикрет Сървис на САЩ за стрелеца.

Вестникът добавя, че един от полицаите се е опитал да претърси покрива няколко минути преди началото на стрелбата, но се е оттеглил, когато Крукс е насочил пушка към него.

Според говорителя на Сикрет Сървис на САЩ Антъни Гулиеми местната полиция е отговаряла за сигурността на района, от който е стреляно. Според източниците полицията е проверила мястото и помещенията преди началото на митинга на Тръмп, но нейните служители не са се качили ​​на покрива по време на събитието от страх да не се намесят в работата на снайперистите на Сикрет Сървис.

Нито полицията на град Бътлър, нито щатската полиция на Пенсилвания, нито спешните служби на окръг Бийвър не са отговорили на искането за коментар на изнесеното от „Ню Йорк Пост“.

„МАЛКИЯТ ДЯВОЛ“ ИЛИ ГОСПОД СПАСИ ТРЪМП?! –

риторично пита руският дисидент Гари Каспаров.

     „В интервю за немския BILD Гари Каспаров коментира покушението срещу бившия държавен глава на САЩ Доналд Тръмп, като предупреди, че „не всичко е свършило… Все пак бих предупредил тези, които вярват, че всичко вече е свършило, че ситуацията не е напълно решена. Това събитие се случи през юли, има още време до ноември. Имайки предвид темпото на днешните събития, начина, по който се развиват нещата, не бих правил преждевременни заключения“ отбелязва световноизвестният шахматист. „Тръмп, разбира се, имаше невероятен късмет. Когато погледнете траекторията на този куршум и обърнатата му глава, куршумът вероятно не е бил дори на сантиметри, а на милиметри. Както мнозина казват, провидението и някои висши сили са имали свой собствен план за Тръмп, Америка, свободния свят и цялото човечество като цяло“, допълни Каспаров. По думите му „чудотворното спасение“ на Тръмп е притъпило усещането за опасност“.

НИКОЛА СТОЯНОВ