Срещата ни е в с. Бел камен, община Якоруда, във фермата на Ахмед Уручов, в която той отглежда чистопороден „Симентал”. Много неща правят впечатление при всяка наша среща с Ахмед и семейството му – топлият прием, широката усмивка и колко сплотени са сем. Уручови помежду си. Въпреки тежкия труд, който всички ежедневно полагат, те винаги намират какво хубаво да кажат. Заредихме се с много положителна енергия и се поучихме от лекотата, с която тези хора приемат трудностите и предизвикателствата на бизнеса, който развиват. Надяваме се, че разговорът ни с Ахмед ще бъде толкова позитивен и за Вас.
– Здравейте, Ахмед! Представете се за аудиторията.
– Казвам се Ахмед Уручов и съм на 40 години. От с. Бел камен съм родом и тук отглеждаме нашите животни. Първите закупихме през 2010 г. В семейството ми винаги са се отглеждали животни, но само по 2 -3 за нуждите на домакинството. След завършването на училище работих основно в сферата на строителството, но в един момент реших, че вече не искам да работя за други хора. Всичко започна като на шега. Първите 10 крави бяха кръстоски и ги отглеждахме в един обор на наш роднина близо до гр. Белово за около 2 години. След това построихме нашия обор, в който и досега се помещаваме. Изградихме го от гола поляна. Спомням си, че нямаше дори път и в началото беше истинско приключение през зимата да стигнем до него!
– Вие до този момент не сте имали опит в отглеждането на по-голям брой животни. Как компенсирахте липсата на опит?
– Разчитахме изцяло на опита на родителите ми и на ветеринарния специалист в нашия регион д-р Небие Кунгьова, която много ни помагаше. Ако не бяха те, едва ли изобщо щях да посмея да се захвана.
– Така сте започнали – със старите практики за отглеждане. Запазихте ли ги във времето, или се наложи да ги промените?
– С времето променихме начина на отглеждане почти изцяло и оборът се пригоди така, че максимално да се улеснят нещата. Някога хората всичко са правили с двете си ръце, но в момента има много технологии, някои съвсем прости, които спестяват много време и усилия, а в същото време носят комфорт на животните. Такъв пример са поилките, които закупихме и монтирахме. Стараем се да черпим опит от колегите, когато посещаваме техните стопанства. Но при нас нещата се случват малко по-бавно, защото разчитаме само на собствените си сили и се съобразяваме с това, което ни е възможно.
– Как ги отглеждате?
– Основно оборно и вързани през повечето време. Пускаме ги за няколко часа в двора и на пасищата наоколо, но те изобщо не са достатъчни. Стигат ни само за месец-два. През останалото време ги храним на ясла с храна, която купуваме от различни места.
– Вие се справяте сами, не ползвате финансиране от държавата, нямате достатъчно пасища и всичко купувате… Как издържате? Какво Ви мотивира да отглеждате именно порода „Симентал”?
– Едва ли ще Ви изненадам, но това са страхотни животни и нямат база за сравнение с останалите породи. Красиви, здрави, с качествена продукция, а и мъжките телета се търсят много. Всеки, който гледа животни, ще ме разбере! Благодарение на д-р Кунгьова и с помощта на председателя на НАРМС г-н Атанасов преди 2 години закупихме 20 броя „Симентал” от село Лобош и оттогава сме членове на асоциацията и стадото е под селекция.
– И за тези 2 години убедихте ли се, че това е било правилно решение?
– Безспорно! Животните са страхотни и много здрави! Дават повече и по-хубаво мляко. Не че това е от значение за мандрите, но за мен има значение, защото произвеждам нещо истинско и трудът ми не е напразно.
– Явно и Вие сте се заразили като други фермери, които искат да виждат в стопанството си само белите глави на „Симентал”?
– Да, има нещо такова. Хубаво ми е, като ги погледна – като част от семейството ми са. Не съм си давал сметка за това, когато се захванах, защото целта ни беше да се прехранваме с близките ми. С времето обаче човек започва да иска по-хубави животни и по-добри условия в стопанството си.
– Как ги доите в момента и колко е средният млеконадой на крава?
– Все още на гюм. Млякото е средно по около 22-23 литра. В летните месеци количеството малко намалява.
– Не сте ли се опитвали да кандидатствате за подпомагане по някоя програма, за да се модернизирате по-бързо?
– Аз кандидатствах навремето по програма „Млад фермер“ за отглеждане на картофи още преди да имам фермата. Стартираше се с някакви декари и се получаваха 50 000 лв. за 2 години. Тогава разходите за данъци и осигуровки бяха по-малко от сега и все пак всичко беше измислено така, че лека-полека парите да си ги вземат обратно. Един път човек като се опари, после не търси пак такава „помощ“!
Иска ми се да направя една по-сериозна модернизация и търсим варианти, за да облекча и животните, и семейството си. Ние всички в момента сме денонощно ангажирани във фермата и не е никак лесно. Аз, съпругата ми, майка ми и двете ми деца – син на 13 години и дъщеря на 12, сме на разположение постоянно.
– А Вие искате ли децата Ви да поемат по Вашия път и да наследят грижите по стопанството?
– Искам да работят това, което те искат! Имат възможност в момента да се учат и едновременно с това да се грижат за животни. Така ще направят своя личен избор. Аз искам само да са здрави и щастливи! Мисля, че за децата е особено полезно още от малки да имат допир до животните. Гордея се, че моите ги обичат от сърце, и не само кравите – в стопанството има кучета, котки и други. Децата много им се радват и с желание ни помагат! Човек, който обича животните, няма как да порасне лош!
– Колко симентала има в момента в стопанството?
– Дойните са 25 в момента. Тази зима имахме късмет с 10 женски теленца, които се родиха, и с читирите юници от миналата година животните са общо около 40. Ние нямаме капацитет и не смятаме да увеличаваме броя им повече от 40, максимум 50. Така стопанството ще е рентабилно. Особено ако успеем да го модернизираме и да разширим двора. Искам да механизирам разтоварването на балите и още много неща си имам наум.
– Желая Ви по-бързо това да се случи! Какво Ви свари неподготвен за тези 12 години опит като животновъд?
– Ако става въпрос за финансовите изненади и непредвидените разходи – те са ежедневие и всеки колега като мен е свикнал да оцелява. Това не ме шокира толкова, колкото всеки път загубата на някое животно. С това никога няма да свикна и да го приема спокойно! Всеки път за мен е ужасно и го преживявам, особено ако е болезнено за тях. Както казах – кравите са ми част от семейството и полагам всички усилия да са добре.
– Характерно е за свестните хора да изживяват болката на животните. Може би е трябвало да изберете друг път, който няма да Ви среща с такива лоши и тежки моменти. Ако върнете времето назад, пак ли щяхте да сте животновъд?
– Мисля, че да. Обичам ги много! И цялото ми семейство ги обича. Покрай тях се чувствам спокоен, а и съм самостоятелен. Правя нещо смислено и порядъчно. Спя спокойно и с чиста съвест. За мен това е много важно.
– Вашата съпруга много Ви помага, както и останалите членове на семейството. Късметлия сте…
– Да, действително е така и използвам повода да им благодаря! Родителите ми доскоро основно полагаха грижи за животните. За съжаление баща ми напоследък има здравословни проблеми, но се надявам скоро пак да е на крак и да е пълен с енергия. И майка ми, и съпругата ми помагат много, децата също! Наистина съм късметлия със семейството, което имам. Аз не им го натрапвам – не искам да съм диктатор. Те сами желаят да сме заедно като семейство и да се справяме с нещата тук!
Обсъждаме всичко. Например сега, с настъпването на кризата и поскъпването на фуражите, сме сядали и сме говорили дали не трябва да се разделим с част от животните. Не бих ги подложил на нещо, с което не са съгласни! Благодарен съм им за всичко.
– Дано сте винаги така задружни! Не са типични за днешното съвремие тези морални ценности, в които си личи, че вярвате искрено. Това не Ви ли пречи в отношенията с хората?
– Аз нямам конфликти с никого. Имам си един кръг от роднини, приятели и колеги. Не са много на брой, но вече от десет и повече години си общуваме и се подкрепяме. Човек трябва да се събира със себеподобни, за да се чувства добре.
– Помагате ли си, или просто не си пречите?
– Който е поискал услуга, съм се отзовавал винаги. Същото важи и за тях. За да помагаш, първо трябва да можеш сам да се оправяш!
– Успявате ли да се справяте в сегашната икономическа криза и да сте на печалба?
– Ситуацията е такава, каквато е за всички. Нямаме намерение да се отказваме. Когато вали сняг, човек си слага топли дрехи, а не се оплаква.
– Какво Ви се иска занапред да се случи?
– Вече съм на 40 години и целите много се променят. Моите вече са свързани основно с децата ми. Искам да се запазят като хора, каквито са в момента, с техните разсъждения и морал. Искам да им дам възможност да се развиват и някой ден да работят това, което искат. Да бъдат щастливи и да са в безопасност. Това, което иска всеки родител. Но на първо място искам да са свестни хора! Искам също здраве и сплотено семейство, и животните да са ни добре. Дано успеем да подобрим условията скоро!
– Няма да Ви питам за държавата и нейната подкрепа, тъй като вече казахте, че се справяте сам с това, което Ви ‚дойде на главата“, като много Ваши колеги. Все пак смятате ли, че е възможно някой ден да се обедините и да поискате за продукцията, която произвеждате, да се заплаща адекватно на усилията и труда Ви?
– Няма нищо невъзможно, а и ако искаме нещо да се промени, е задължително да защитим сами интересите си. Трябва да го направим! Действително в България не можем много да вдигнем глава от работа и да мислим за обединения, но това не е оправдание. Аз бих подкрепил всяка подобна инициатива с чисти и ясни мотиви и бих застанал зад колегите си!
– На младите, които сега правят първи стъпки в говедовъдството, какъв съвет ще дадете?
– Трябва много да се чете! Животновъдството е една цяла наука, която цял живот не стига да се научи. Аз не го направих навремето и се надцених. Това беше грешка – има много какво да се учи! Че работата е трудна и ангажираща, е ясно!
Автор: NARMS
