Втора година живея в къщата на майка ми в с. Долно Лешко. Често ходя на пазар до с. Падеш, като минавам през баирите, защото разстоянието е по-кратко. Пътят минава край къщите на братовчедите ми Иван и Евтимиян Хвърколачки и по-рано често спирах там – да пия вода или да си поговорим. Преди време обаче по-малкият брат ми забрани да се отбивам, понеже не му било приятно, и аз спрях да ходя у тях.
Преди няколко дни отново минах оттам, без да спирам, но и двете семейства излязоха и ме обвиниха в кражба на документи и пари от къщата на Иван. Същата се охранява от 2 кучета и там никой не може да припари. Когато реших да продължа след тези несправедливи обвинения, жената на Иван насъска кучетата след мен, а мъжът й ми пожела да отида в гроба. Брат му пък добави, че симулирам за проблемите с краката си, въпреки че от 20 г. съм ІІ група инвалид заради тях.
Същите приказки, че съм крадла, чух и в селото.
Човешката алчност и простотия, злоба и завист край нямат. Не знам коя точно от тези черти надделя в братовчедите за несправедливите им обвинения към мен. Болно ми е, защото не съм крадла и не съм припарвала до къщата им, но в крайна сметка Господ ще прецени кой е крив и кой прав. Единственото, което искам, е да ме оставят на мира.
АНКА СПИРОВА КАТОНЧЕВА
