Ценителите на поезията в община Дупница останаха възхитени от вълнуващата среща с възпитаничката на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, финансистката и поетеса Светла Радкова от Кюстендил. Срещата бе открита от Валентина Алексиева, главен библиотекар при НЧ „Зора 1858“ – гр. Дупница, което беше и домакин на събитието. Директорът на Регионална библиотека – Кюстендил София Пейчева представи поетесата.
Светла Радкова прочете свои стихове и сподели пред аудиторията: „Миналото лято пътувах до южната част на Италия, там успях да се запозная с много интересни и стойностни хора. С един италиански професор, който от 12 години е бил личен съветник по културните въпроси на министъра на културата в Италия, сега пенсионер, си разменихме стихове, думи и мисли. След време той ми предложи за своя сметка да издаде моята книга в Италия. На всичко отгоре е предложил книгата ми за участие в третия международен конкурс за поезия и спечелих награда за авторска новаторска поезия, придружена с една огромна грамота и още по-огромен медал. Трогната съм“.
Поезията на Светла Радкова беше посрещната с много вдъхновение от учениците от 8 клас в хуманитарна паралелка на гимназия „Христо Ботев“ – гр. Дупница с ръководител Татяна Кръстовчева, от читалищните секретари от община Дупница, общественичките Мила Конярова и литературния критик Милка Павлова… На събитието присъстваха и колеги на поетесата, която е банкер.
Ето какво тя разказа пред репортер на вестник „Струма“: „Дядо ми по бащина линия е родом от Македония. Твърде млад е бил мобилизиран за фронта, но не искал да воюва и с двама от приятелите си успял да избяга. Установил се в гр. Кюстендил. Гордея се, че съм листче от дървото му… Много са хората, които за мен са били и си остават учители – най-вече моят татко, първата ми учителка в началния клас, приятелките ми от детството, които и днес ме прегръщат… наистина са много“, сподели Светла Радкова.
На въпрос по какво си приличат и по какво се различават финансите и поезията, тя призна: „И днес нямам категоричен отговор. Работя в банкова институция и професията ми от години налага срещи с много хора, които очакват от мен и професионален съвет, и честно човешко отношение. Но в планината на проблема трябва да откриеш най-кратката и точна пътека, да я извървиш, за да стигнеш върха, където те очаква решението. Но тя е и най-стръмната. Така е и с поезията – мислите и енергията ти са насочени пак към тях, хората, и е нужно за тях „да намериш път от думи, ключ от написано, хляб от стихове“, заяви Св. Радкова.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА