Банскалията Костадиин Везьов, който от 25 г. живее в САЩ и е първият българин – световен шампион по нумизматика от 2020 г., нареди изложба на български монети и банкноти в Новото българско училище в Нейпървил, Чикаго. Пред chicago.bg той сподели за поредната си патриотична инициатива.
– Направи поредна изложба на български монети и банкноти. Къде се проведе този път?
– Направих поредната си изложба, този път в Новото българско училище в Нейпървил, квартал на Чикаго, по време на техния Ден на таланта. Децата пяха, танцуваха, а накрая получиха грамоти и награди за участия във фестивали и конкурси за рисунки, свързани с българските традиции. Аз представих около 200 български монети от личната си колекция. Исках учениците, родителите и гостите да видят не само познатите теми – национални герои, манастири и природни забележителности, но и монети на спортна тематика, както и цветните юбилейни емисии като „Детство мое“, „Сурвакари“ и „Баба Марта“, които особено привличат вниманието на децата.
– Коя монета или монети предизвикаха най-голям интерес според теб?
– Сред представените монети имаше няколко изключително редки и ценни екземпляра – например пет монети от времето на цар Иван Александър (около 1371 г.) с висока цифрова оценка MS64, както и пет монети 1 лев от 1979 г., които са трудни за откриване, тъй като голяма част от тиража им е изнесен извън България.
Въпреки това най-голям интерес предизвикаха т.нар. „прословути две стотинки и половина“ от 1888 г. – уникални монети с любопитна история. Някои смятат, че са били отсечени, за да съответстват на пет пари – най-популярната дребна монета по онова време; други пък казват, че кибритът тогава струвал точно две и половина стотинки и така се избягвало връщането на ресто. Каквато и да е истината, това са едни от най-запомнящите се български монети.
– Това с тези стотинки е интересно… А има ли други необичайни номинали в българските монети?
– В българската нумизматика има и други необичайни номинали. Преди въвеждането на валутния борд у нас съществуваха монети с изключително висок номинал – например златните 20 000 лева (1999 г.). По-късно се появиха и емисии с номинал 1,95583 лв.
За мен обаче след „две стотинки и половина“ от 1888 г. най-интересни са монетите от три стотинки (1951 г.), които доскоро се продаваха свободно в касите на БНБ. На изложбата подарих по една такава монета на всички ученици, родители и гости.
– Имаш големи колекции – български, щатски, македонски, и дори издаде каталог. Какво още търсиш в монетите?
– Винаги търся ново предизвикателство в нумизматиката. След като през 2020 г. спечелих световната награда за „Най-добър сет“ сред над 23 000 участници, продължих да надграждам колекцията си с още по-високо оценени български монети. Днес нумизматиката е и състезание – всеки колекционер се стреми да притежава най-редките и най-високо оценените екземпляри. В последно време се концентрирам върху монети с фабрични дефекти (Mint Error) и досега съм успял да открия и сертифицирам около 30 такива.
– Какво точно представлява “Mint Error” при една монета?
– “Mint Error” монетите са с фабрични грешки при отсичането – дефекти, които се виждат с просто око или под лупа. Примерите включват двойни удари на матрицата, изместване на центъра, „бразди“ от спукана матрица, вдлъбнатини или недооформени кантове. Аз лично преглеждам по 200-300 нови монети и внимателно търся такива особености. Много рядко се намират, но когато открия дори една сгрешена монета, удоволствието е голямо.
Топ 10 на най-редките българки монети според К. Везьов
Според родния нумизмат на десето място той поставя златния 1 лев с изображение на св. Иван Рилски, за което самата църква се противопоставя остро – името и лицето на светеца да не се свързват с материални неща, но въпреки това БНБ го отпечатват на възможно най-малките номинали, за да е възможно най-малко материален ликът му.
На 9-о място той поставя небезизвестния 1 лев от 1916 г. Сребърна монета, проба 835/1000, тежаща 5 грама, с диаметър 23 мм на гурта, с надпис „Боже, пази България“, тираж 4 568 696, художник на проекта Рудолф Маршал. Поради незнайни причини, достигнали до наши дни, са само няколко десетки. Говори се, че емисията е била претопена и затова броят им е малък. Засега в нумизматичните среди цената на тази монета според българския каталог на Софийското нумизматично дружество варира от 1200 до 4000 лева и правят уточнение – по договаряне, което означава, че цената й може да нарасне драстично, такива се предлагат и за по 15 000 лв. в момента.
На 8-о място експертът поставя 10 лева от 1984 г. (23-ти олимпийски игри, Лос Анжелис), пробна монета с надпис Speciment. Странно защо тази монета не са счели за важно да я отразят в нито един от каталозите за нумизмати в България.
На 7-о място се подрежда 10 лева от 1984 г., Сараево, пробна монета и надпис Speciment. Тази пробна монета също не е отразена в каталозите, издадени през 2021 година. Би трябвало да е сребърна с проба 925/1000, с тегло 23,33 и диаметър 38,61, за тираж не се споменава.
6-о място се отива при монета с лика на дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, 20 лева, 1982 г. Тази монета се предлага на пазара с мат гланц и лъскава, варира от 2450 до 10 000 лв. Людмила Живкова с емблемите на международна асамблея „Знаме на мира” и UNICEF си остава една от впечатляващите монети. Колко ли от нея са подарени на посланиците на мира тогава, можем само да гадаем.
5-о място си запазва малката монета от 2 стотинки от 1981 г. с надпис „Народна Република България“. По случай хиляда и триста години България по инициатива на Людмила Живкова от монетния двор решават да пуснат емисии от една и две стотинки, но някой забравя да смени реверса и така от 2 стотинки има отсечени 20 монети, а от една стотинка 137 бр. Истината е, че в момента има доста повече екземпляри по колекционери, което означава, че тя е доста фалшифицирана, но какво да се прави, според не една публикация цената на тази малка и жълта стотинка може да достигне 15 000 лв., стига да намерите кой да ги плати.
4-о място заема монета 2 лева от 1976 г. с надписи на гурта /ръбът на монетата, това е страничната й повърхност, тази, която я обгражда по периферията/ ,,БАТАК, КОПРИВЩИЦА, ПАНАГЮРИЩЕ, КЛИСУРА, ПЕРУЩИЦА“. Внимавайте, защото такава монета с назъбен гурт струва няколко лева. Тя спада към серия „Исторически годишнини”, с тегло 11 грама, диаметър 30 мм. Автори са Георги Чапкънов и Стефан Ненов. За съжаление и тя не попада в каталозите и няма как колекционери и нумизмати да са запознати с този факт.
На трето място обаче са златните 100 лева от 1912 г. Все пак тези монети от царския период не са били за широка употреба в магазинната мрежа, направени са от чисто злато, с проба 900/1000, тегло 32,26 г и диаметър 35 мм. Художник е небезизвестният Рудолф Маршал, а тиражът им е бил 5000 бр., но колко ли са останали до наши дни? В каталозите цената им варира от 5800 до 12 000 лв., но запознати твърдят, че за елитен екземпляр има хора, които биха броили и 35 бона.
На второ място обаче експертът поставя друга златна монета от 100 лева от 1894 г., която се числи към монетите от времето на Княжество България. Изработена е от злато с чистота 900/1000 проба и тежи 32,26 г, с диаметър 35 мм. На гурта си има надпис „Боже, пази България“ и е в тираж 2500 бр. Художникът, изваял образа на княз Фердинанд на монетата, се казва Антон Шарф и цената й започва от 10 000 до 20 000 лв., но има хора, платили за идеална такава и 40-50 хиляди, стига да е сертифицирана, където трябва.
На заветния хълм обаче си остава монета номер едно за всички нумизмати и това са 2 лева от 1916 г. За тях се е писало много и неслучайно монетата е изработена от сребро, проба 835/1000, с тегло 10 г и диаметър 27 мм. На гурта има вдлъбнат надпис, специфичен за княжеския период, който гласи „Боже, пази България“. Художникът е Рудолф Маршал и според емисията е в тираж 2 286 008 екземпляра, което всъщност не е така. В употреба са влезли няколко бройки, а другите са претопени, именно заради това в каталозите цената й започва от 15 000 лв. и достига 30 000 лв.
Част от експонатите /сн. 3, 4, 5, 6/
