Баня защитава тезата, че Неофит Рилски е техен, с цитат на банскалията Д. Молеров към учениците си: „Вие, баненето, се не траете с един Неофит Рилски, че е от Бане!”

Кое е родното място на Неофит Рилски – село Баня или град Банско? Този въпрос разбуни духовете между двете населени места след откриването на бюст-паметник на просветителя в разложкото село завчера. Безпредметен ли е спорът? – това питат историците.

И двете общини си имат своите истини и се базират на документи. Община Разлог е категорична, че има неоспорими данни за това, че родното място на Неофит е именно Баня, а мнението на кмета Красимир Герчев е, че историците имат основание да поработят доста сериозно върху темата и да анализират всички налични документи в тази посока. За община Банско историческата истина вече е изяснена и в случая според тях се касае за изопачаването й. Двете страни не искат да влизат в спор, но явно той вече е неизбежен.

Кметът на Разлог инж. Красимир Герчев е категоричен, че позицията му е фактологична и има достатъчно основания да се смята, че Неофит е от с. Баня.

„Моята позиция е фактологична. Аз не съм историк, няколко пъти го споменавам, че това, което пише в сведенията на съвременници на отец Неофит Рилски като Енциклопедията на братя Данчови и други публикации, се вижда, че има неоспорими факти и ние сме прави. Не отричаме обучението и развитието на отец Неофит в Банско. Тук нямаме спор, но за родното му място имаме основателни претенции, че то е село Баня. И тъй като се коментира, че сме се сетили едва наскоро, разполагаме с писмо, което е от 1980 година, подписано от секретаря на Националната първична организация, председателя на БЗНС, кмета на Баня, председателя на читалището в Баня, председателя на ДКМС и е адресирано до председателя на БАН, Института по история и с копие до ЦК на БКП, до Окръжния комитет на БКП и т.н., в което са извадени 21 точки с фактология и доказателства, че родното място е в с. Баня. Още тогава е имало претенции за това. Отговор, естествено, няма, защото знаем тогава как се пишеше партийно историята. Много важно е, че в първата българска енциклопедия – тази на братя Данчови от 1936 година, което време е много близко до времето, в което е живял Неофит Рилски, много ясно пише къде е роден – с. Баня, Разлога. Негов съвременник – Виктор Григорович, който е контактувал лично с отец Неофит в Рилския манастир, пише: „Родом из Бани, что бъил Разложки окръги“. Това е много важно, защото той издава този пътепис 1877 година, т.е. във времето, в което Неофит е бил жив. Ако е имало нещо, за което е трябвало да се реагира, ще е направено. Това са фактите, които хората от село Баня от толкова години излагат и се борят да излезе истината. Не ми е приятно, че се отива в тази насока на конфронтация, но истината трябва да излезе наяве и смятам, че имаме неоспорими факти, че първите години и раждането на Неофит Рилски са в с. Баня. Смятам, че с реализирането на този монумент ние отговаряме на духовните потребности на жителите на селото и на община Разлог. Това е все пак и повод за историците да си свършат работата и да изследват този процес, защото е важно в учебниците какво ще пише. Ние говорим за материали на негови съвременници. На какви документи са се позовавали братя Данчови, не мога да твърдя, но предполагам, че те са изследвали всички материали, описани в тяхната енциклопедия. Това е една хубава тема за историците и би следвало някой да се заеме с нея и да работи реално върху нея, да се видят фактите и ако трябва, да се излезе с някакво становище, но за мен нещата са сравнително ясни”, каза кметът на Разлог Красимир Герчев.

Има още няколко документа, в които е упоменато, че Н. Рилски е от Баня, те се съхраняват в местния музей и местната библиотека. Ликът на Неофит Рилски стои и най-отгоре на таблото с видни личности от Баня в музея. Особено голям обаче е личният архив на покойния вече краевед Атанас Ячков, който в продължение на повече от десетилетие е събирал материали, обикаляйки библиотеки и архиви за своите книги за Баня. Съхранени са прилежно от него в папка и са оставени като наследство на дъщерите му. Една от тях – Румяна Ячкова, която също е историк, предостави целия архив, в който се съдържат не само отпечатани книги, но и спомени от видни личности от Баня и региона. В книгата на баща й Атанас Ячков – „Баня – сърце и огън от България”, в 19 точки са описани източниците, които подкрепят тезата за родното място на Н. Рилски, сред тях има и трудове на негови съвременници. От документите е видно, че сведения, че Баня е родното място на Н. Рилски, има отдавна, а видни банялии са предприели инициативата да докажат това.

В архива на Ат. Ячков има лична кореспонденция на Др. Дулев с Димитър Гребенаров от 1963 година. Тя е била именно за родното място на Неофит Рилски. В едно от писмата Гребенаров пише, че в биография на Неофит е упоменато, че родното място е село Голиева баня. Източникът на биографията е Г. Кепов, автор на учебници по история. В друга негова кореспонденция от 1959 година с Георги Иванов Павлов от село Осойца пише, че за първото училище в Габрово В. Априлов и Палаузов са поканили за учител „отца Неофита, Рилски калугер, който бил родом от село Баня, Разложка околия“.

Баня като родно място на Неофит е споменато още в редица документи. Особено интересни са спомените за Неофит, описани от свещеник Костадин Кюркчиев от ученическите му години, в които цитира думите на своите учители. Като ученик в Мехомия, днешен Разлог, през 1913-1914 година неговият учител Симеон Попкостадинов, който е родом от Годлево, казвал: „Вие, банялиите, гордейте се, защото Неофит Рилски е роден в Баня“. Подобни думи са изричани и от устата на друг учител – Димитър Молеров от Банско, който в час по литература казвал на децата от Баня: „Вие, баненето, се не траете с един Неофит Рилски, че е от Бане“. Това е през учебната 1918-1919 година, когато свещеник Георги Кюркчиев е бил ученик в Банско. В неговите спомени се описва още, че учителите Петър Попкостадинов и Георги Николов Пенин посетили Рилския манастир, където се срещнали с отец Харитон, йеромонах в манастира, който също е от Баня и е бил ученик на Н. Рилски. Той им разказал, че са били съселяни 10 години и са живели заедно с отец Неофит в Баня. Спомените му съдържат данни за още няколко срещи на видни хора от региона с отец Харитон в Рилската обител.

Много са документите, събрани в личния архив на покойния Атанас Ячков. Неговата дъщеря – историчката Румяна Ячкова, споделя, че покойният й баща е смятал, че родната къща на Неофит е била не при старата Римска баня, а при църквата „Свети Георги“. Категоричното й мнение е, че спорът в тази посока е безпредметен. Тя споделя още, че допреди няколко години като родно място на Неофит Рилски в учебниците по „История и цивилизация” за шести клас на издателство „Просвета“ именно Баня фигурира като такова. Ячкова също е категорична, че спора трябва да решат историците. Въпреки нежеланието й да се намесва, по наша молба тя изложи тезата си, подкрепена с някои доказателства.

„Ще си позволя да цитирам покойния вече професор Божидар Димитров, който казва: „Има документ, има история“, въпреки че той нямаше никакви намерения да го спазва, ако това пречеше на тезите му.

Независимо че има официална версия за РОДНОТО МЯСТО НА НЕОФИТ РИЛСКИ, според която той е роден в гр. Банско, считам за правилно тук да изложа някои контрааргументи и да посоча документи и факти, даващи основание да считаме за негово родно гнездо – СЕЛО БАНЯ.

С цялото ми уважение към кмета на гр. Банско г-н Иван Кадев и цялата общественост в аванс ще кажа, че за мен и покойния ми баща Атанас Ячков не беше на живот и смърт да докажем, че Неофит е роден непременно в село Баня, а че неговият принос е от огромно значение за българското образование. За мен този спор е безпочвен и безполезен, тъй като винаги ще стои нашата дума /на баненето/ срещу тази на банскалии. Оставям думата на историците и въпреки това излагам някои аргументи в подкрепа на тезата ми.

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според научните и академични трудове на професори към БАН това става през 1790 година в село Баня (Гулийна баня), Разложко, с майка Екатерина Катошова. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни търговци на лен и ленени тъкани от село Баня /Уикипедия/.
Руският професор от Казанския университет Виктор Григорович, посетил Рилския манастир и говорил лично с него /отец Неофит/. В книгата ,,Православен манастир“, год. 1946, кн. II, стр. 255, пише: ,,Все ети предмети преподавает отчетливо и ясно опитний наставник отец Неофит – родом из Бани, что в Разложком округе“.
По сведение на архимандрит Климент Рилец – списание „Духовна култура“, кн. 5-а и 6-а, 1957 г., стр. 51, цитираният Виктор Григорович е престоял в манастира от 12 до 16 юни 1845 г., като през това време се запознал отблизо с Неофит Рилски, което е гаранция за верността на казаното по-горе за Неофит Рилски.
В книгата си „Въоръжената борба в Пиринския край“, С., 1966, стр. 6, историкът Георги Т. Мадолев пише: „Пред Виктор Григорович, при посещението му в Рилския манастир, Неофит Рилски се изявява, че по произход е от Баня – Разложко“ и под линия отбелязва: /Виж Григорович, очерк ученого путешествия по Европейской Турции, 1848 г., стр. 152/. Трудно, да не кажем невъзможно, е някой да обори твърденията на човек, получил сведения ,,тет-а-тет“ от друго лице, и то от човек безпристрастен. Още по-невъзможно е личност от ранга на Виктор Григорович да не е разбрал какво му е казано и след като е бил в близост до района, да не знае, че освен Баня съществува и Банско, и да ги сбърка.
Българските писатели Г. Константинов, Цветан Минков, Ст. Велев в книгата ,,Български писатели“ – биография и библиография от 1961 г. на стр. 82 пишат: „Неофит Рилски – роден в с. Баня, бивша Разложка околия”.
В списание ,,Духовна култура“ – кн. 9 от 1964 г. на стр. 7 тогавашният Неврокопски митрополит Пимен пише: „Видният български историк Константин Иречек /чех по народност – б.а/ го нарича /Неофит Рилски – б.а/ Патриарх на българските учители и книжовници – роден в село Баня, Разложко.
В кн. 2-а, стр. 132 на периодичното списание от 1882 г. между другото Константин Иречек пише: „Отец Неофит Рилски е роден в 1793 г. в Баня – Разложко.
В списание ,,Библиотекар“, бр. 1/1961 г. е записано: „Неофит Рилски е роден в Баня – Банско“.

Това не е соломоновски запис, в смисъл с него авторът да се измъкне с поемане на конкретен ангажимент за родното място на Н. Рилски. Записано е така навярно заради обстоятелството, че редица автори по това време неправилно именуват Разложко като Банско-Разложки или Разложко-Бански район. От всичко написано дотук се разбира, че този район винаги се е наричал Разложки /от Разлога/. Затова записаното следва да се чете като Баня, Разложко.

В кн. 9, изд. на библиотека „Българска книжнина“ на МНП – фонд „Иван Вазов”, Неофит Рилски, избрани съчинения, биографът Марко Григоров пише: „Отец Неофит Рилски – родом от село Баня – Разложко – Македония в 1793 г.“.
В книгата „Първи стихотворци“, с подзаглавие „Български възрожденски стихове“ от поредицата „Библиотека за ученика“ на стр. 36 четем следното за Неофит Рилски: „Роден е в 1793 г. в с. Баня, Разложко, със светско име Никола Петров…“.
В ,,Българска енциклопедия“ на Н.Г. Данчов и И.Г. Данчов, Книгоиздателство Ст. Атанасов, С. 1936 г., на стр. 1075 освен снимката му е поместен и следният текст: „Неофит Рилски, монах от Рилския манастир, педагог от първа величина през време на Българското възраждане, учителствувал близо 20 г. /1793-1881/. Род. в с. Баня /Разлога/.
Според спомените на свещ. Георги Кюркчиев през учебната 1913/1914 г., когато той и още две момчета от Баня – Тодор Г. Кехайов и Костадин Г. Маляков – са ученици в Разлог /тогава още от Мехомия/, учителят им по български език Симеон Попконстантинов от с. Годлево им казва: „Вие, банялиите, гордейте се, защото Неофит Рилски е роден в село Баня. /Виж Г. Кюркчиев, „Записки…“, раздел „Спомени“, стр. 1/.
През учебната 1918/ 1919 г. бъдещият свещеник е ученик в Банско, където учителят му по литература Димитър Молеров /кореняк банскалия/ се обръща към Георги Кюркчиев с думите: „Вие, баненето /банялии – б.а/, /популярното име на Баня в цяло Разложко е Бане и оттук жителите му се назовават от всички „банене“/ се не траете /не се търпите/ с един Неофит Рилски, че е от Бане. И свещ. Кюркчиев продължава: „Така се преподаваше във всички учебници тогава“ / Цит. съч., стр.1/

Уважаеми банене, банскалии и разложене!

Нека веднъж се обединим и да престанем с враждата между трите населени места. Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа – казва историчката Румяна Ячкова и допълва: Мисля, че в случая най-важно е, че той е от Разложко, без значение кое е родното му място. Ние трябва да се гордеем с личности като Неофит Рилски.

Община Банско, която се опълчи срещу надписа на паметната плоча и сигнализира институциите с молба за становище и взимане на отношение, също си има своите аргументи. За тях историческата истина за родното място на Неофит вече е доказана и е една – той е от Банско и спор по въпроса не трябва да има. От администрацията отложиха за днес насрочената за вчера пресконференция, но темата коментира Светла Барякова, временно изпълняващ длъжността директор на Музеен комплекс – Банско.

„Не виждам смисъл въобще да представяме тепърва доказателства за родното място на Неофит, то отдавна вече е доказано. Те са представени вече от хора, които цял живот са се занимавали с живота и делото на Неофит Рилски и са доказали своя принос в историческата, филоложката, етнографската наука и т.н. Ние в момента се обявяваме против това да се изкривява науката, обявяваме се против изкривяване на истината. Ние не спорим, защото този спор е решен отдавна. Ние не сме против паметника, а против невярната информация, която трайно е посочена на паметната плоча – казва Св. Барякова и уточнява: Ситуацията е предизвикана от едно, меко казано, своеволие. Самото откриване на бюст-паметника е похвално дело. Паметници на Н. Рилски трябва да има навсякъде в България, но надписът, който е увековечен върху паметната плоча, е неверен. Те са му сложили дори и фамилия Катошов. Това е абсолютна неистина, подмяна на историческите факти и историческата истина. Ако някой го беше казал в публичното пространство или написал, щях да го подмина донякъде, но това е паметна плоча. На нея е изписано, че на това място е била родната къща на Неофит Рилски със светското име Никола Поппетров Катошов. Те са му сложили фамилия даже, за която никъде в историческата наука не се споменава. Баня е известна с минералните си извори, посещава се от много туристи и хората, които отиват там, ще черпят знания от тази плоча, което според мен е най-малкото нередно. Паметните знаци трябва да са под контрола на Министерството на културата и на съответните научни среди – БАН. Историческите документи категорично говорят, че Неофит Рилски е роден в Банско. Има едни публикации – много ранни, от средата на 19 век, на един руски пътешественик, който се среща с Н. Рилски и който споменава, че е роден в Баня. Няма да коментирам неговия научен доклад, който пише, но мисълта ми е, че за един руснак разликата между Баня и Банско е много тънка. След това Константин Иречек незнайно откъде взима тези сведения, може би от Виктор Григорович, когато пише за Неофит Рилски, от когото той е безкрайно впечатлен. В първите си публикации пише, че е роден в село Баня, но няколко години по-късно, през 1883 година, след лична среща на К. Иречек с Н. Рилски се коригира и пише, че е роден в Банско. Един от изследователите на Неофит Рилски е един от доайените в нашата историческа мисъл – проф. Шишманов, който изследва целия архив на Н. Рилски, неговия дневник, прави една обзорна студия, в която ясно и точно определя датата на рождение – 1793 година, и родното място като Банско.

Самият Неофит Рилски, когато се замонашва в Рилския манастир, се прекръства и се представя със светското име Никола Поппетров. Той не се завръща в Банско, но поддържа много редовна кореспонденция с бански първенци, учители, изпраща учебници, помага всячески за развитието на Банско, което по онова време е било едно от най-могъщите в икономическо отношение и едно от най-издигнатите духовно селище в Югозападните български земи. Той поддържа отношения със свои братовчеди – така ги нарича от рода Герман и съродственици от рода Пенини. Не са известни всичките му братя и сестри. Самият той в завещанието си от 1875 година дава един списък с имена, които трябва да се четат при помен. Там той споменава баща си Петър, майка си Екатерина, за която е известно, че е от рода Герман – виден бански род, своя брат Георги, посочен е и негов наставник, разказа Барякова. Тя изтъкна и съвпадението на имената на съпрузите на майката на Неофит, като определи като малко вероятни и анализира с много въпросителни историческите данни, представени при откриването на паметника в Баня.

„Каква е вероятността да има поп Петър в Баня, защото той категорично се представя с фамилия Поппетров, който да е бил свещеник, да е баща на Н. Рилски и който след т.нар. кърджалийско нападение, което може да е съществувало, защото Разлог е бил плод на много нападения тогава, и след това майката да дойде в Банско и пак да се омъжи в рода Бенини за поп Петър. Поп Петър е исторически засвидетелствана личност в Банско. Има и друг факт, който определя надписа като измислица. В онези времена, дори в Банско, до началото на първите десетилетия на 20 век, а това е за целия Разлог като котловина, когато жена овдовее и има деца, тя е свободна да се омъжи, но децата задължително остават и се отглеждат в бащиния род. Това е характерно и примери има безкрайно много. Това е породено от съзнанието за продължаване и възпроизводство на рода, а майката е свободна да отиде в друг род, например да подпомогне отглеждането на невръстните деца, поясни още Барякова. Тя сподели, че не е обидена, но е възмутена от случващото се.

„Не съм обидена, възмутена съм за това, че се прави опит за директна подмяна на вече установени исторически факти, за подмяна на историческата истина. Историята, противно на общоприетото мнение, е точна наука – тя борави с факти, с документи, с веществени материали, с културни ценности, на базата на които прави своите заключения и едно заключение не би трябвало да се прави на базата на един документ, защото и документите са разнопосочни. Това е един дълъг процес и там, където историците не са сигурни, те казват вероятно, възможно е. Там, където фактът е установен, той е вече установен”, уточнява Барякова.

Днес кметът на Банско Иван Кадев ще даде и пресконференция по темата. Какви ще бъдат реакциите и стъпките на двете общини занапред и дали ще се стигне до намесата на историците, тепърва ще стане ясно.

ЯНА ЙОРДАНОВА