Благоевградския фестивал „Блус и джаз” завърши, но двата мартенски дни – 21 и 22, ще се запомнят от почитателите на джазовата музика в нашия град. Защото това жизнено изкуство въздейства магнетично със своята искреност, със съвременността на своите послания, с плътно наситената емоционалност и свободен полет на фантазията и таланта.
Реално погледнато, този фестивал не възниква от нищото, защото е предхождан от забележителни джазови прояви назад през годините. Да не забравяме и това, че от тук са тръгнали по световните сцени музиканти като Теодоси Стойков, Боян Воденичаров, Димитър Бодуров, Венцислав Благоев.
И така, началото е поставено от Биг Бенд Благоевград с диригент Борис Янев и солистите Михаил Йосифов – тромпет, и Велислав Стоянов, внук на композитора Йосиф Цанков – тромбон, които се представиха с една програма от композиции на доайена на българската популярна музика Йосиф Цанков, с почит към неговото музикално наследство. Започват с парчето „Керван“ и с изпълнението на тази творба стана ясно, че Йосиф Цанков е написал своя „Керван“ още преди едноименната много популярна пиеса на Хуан Тизол да се появи на бял свят.
По-нататък с много настроение и художествен вкус бяха изпълнени песенните произведения „Недей тъгува“, „Песен моя, обич моя“, „Под жълтите листа на старата липа“, „Лунни лъчи“, „Повей, ветре“, „Пеят сто китари“ и „Страшно обичам жените“ в инструментален вариант, с джазови аранжименти на Михаил Йосифов.
Темите се излагаха от Мишо и Вили Стоянов с реприза във финалната част. А Биг Бенд Благоевград умело градира оркестровата драматургия на изпълняваните произведения чрез изразителна динамика и отлично взаимодействие между отделните групи и ритмичната секция. Ансамбловото ударение пада ту върху медните инструменти, ту върху саксофонната група. Мелодиите и фигурите на аранжимента звучат едновременно и като ансамблови изложения, и като фон на солата. А импровизационните сола на Михаил Йосифов (тромпет) със сигурния съпровод на Бенда бързо затоплят атмосферата в залата и предизвикват одобрението на публиката. С вдъхващата респект тромпетна техника и неудържим напор от инвенции Мишо изгражда в своите сола много сложни импровизационни линии. Често по средата на фразата се извисява до най- високия регистър на тромпета, без да нарушава цялостта и логиката на мелодичната идея.
Другият солист – тромбонистът Вили Стоянов, буквално ни смая със своето невероятно сръчно свирене на цуг тромбон. Неговото музициране е изчистено от всякакви елементи на формално присъствие. Висок професионализъм, пълно себеотдаване и удоволствие от музицирането – това са най-характерните черти на изкуството на Вили Стоянов. Програмата на Бенда и неговите солисти завърши с изпълнението на творбата на Йосиф Цанков с откровеното заглавие „Страшно харесвам жените“.
Когато музикантите слязоха от сцената и оставиха публиката да си поеме дъх, от началото на тяхното участие бяха изминали час и половина. А Биг Бенд Благоевград и неговият диригент записаха още една престижна изява в творческата си биография.
Втори на фестивалната сцена в зала „Орфей“ се появи SAKIS DOVOLIS TRIO от Гърция. Тягостни бяха минутите, в които трябваше да изтърпим неврастеничните изпълнения на гръцкото трио. Според предварителната информация очаквахме да чуем блус изпълнения от това трио. Уви, тези хора нямат нищо общо с естетиката на истинския блус, с така характерната за хубавия блус комбинация от откровеност, топлота и пеене с емоционална дълбочина. Вместо това гърмящи барабани с ненужно шумно подчертаване на силните времена, ръмжащ бас и виеща китара с натрапчиво вибрато. Това си беше истински децибелен тормоз, а не художествен акт.
Първата фестивална вечер завърши с изпълнения на „Подуене Блус Бенд“ и Васко Кръпката. Блусът на Васко, и слава Богу, беше много по-различен от този на гръцкото трио: спокойно, уравновесено пеене, без никакво напрежение, създаващо атмосфера на близост между изпълнител и публика. А солата му на устна хармоника подсилват впечатлението за автентичност на неговите бусове.
Така Васко Кръпката утвърждава все по-успешно своето присъствие в блуса, облягайки се на традиционните ценностни характеристики на тази музика.
Вниманието ни през втората фестивална вечер бе привлечено от триото на Живко Петров с участието на певицата Белослава и тромпетиста Росен Захариев, който в случая свири на флюгелхорн. Триото на Живко Петров има свой собствен облик, който трудно може да се вмести в традиционните стилови класификации. С деликатно естетско музициране и финес бяха изпълнени композициите, включени в програмата на състава. И с една отлична съгласуваност между тримата, които „дишаха“ като един музикален организъм. Тези момчета има какво да кажат със своята музика и го казват много успешно. Към тях се присъединява и Белослава. В хода на програмата пролича, че при нея е очевидна липсата на по-широк спектър от вокални възможности, затова пеенето й се отличава с едно много лично тълкуване на изпълняваните творби, а това означава и оригинален подход към песенния материал. Гласът й с лекота докосва мелодията с нежна лиричност. Пеенето на Белослава излъчва задушевност и топлота. Нейните вокали са сдържани, но пропити с чувственост и тънка нюансировка. И отново ансамблов финес в акомпанимента на триото и неговия гост Росен Захариев. После Живко Петров подема шеметно соло и бързо става ясно, че и при соловите изпълнения, и при цялостното изграждане на пиесите се откроява творческата индивидуалност и музикалният талант на лидера Живко Петров. Раз- два-три. На ход е Росен Захариев. Неговото соло се отличава не толкова с интензивна, бляскава изразителност и желание за показ на „сензационни“ умения, а с емоционална наситеност на изказа и впечатляваща инструментална техника. Импровизациите му са смислени и логични, дори и когато свири много бързи поредици от тонове.
Ред е на контрабасиста Димитър Каранфилов. Звучи отчетливо соло със забележителна пицикатна техника. Митко се навежда към контрабаса, сякаш се вслушва в онова, което става вътре в него.
Барабанистът на свой ред подема многопластово соло, преминава бързо по всички барабани и барабанчета около себе си и разсипва порой от ритми. Той свири така, сякаш е цяла ударна секция, а не един-единствен музикант. Получи се едно вълнуващо съревнование между четирима майстори на импровизационното изкуство и един ярък, запомнящ се финал с нестихващи овации.
Фестивалът BLUES & JAZZ завърши, но е добре неговите послания да звучат и през годината като своеобразна естетическа бариера срещу чалгата, която вече години наред изпълва националното ни духовно пространство.
Накрая е редно да отбележим, че фестивалът BLUES & JAZZ бе израз и дело на културната политика на община Благоевград, политика модерна и европейска по дух.
СТЕФАН СИМЕОНОВ,
пенсиониран учител по български език от Благоевград и меломан
Mnogo e prav choveka ,bravo!