Басейнова дирекция – Благоевград отказа да продължи срока на разрешително за водовземане и ползване на воден обект на частна фирма за изграждане на МВЕЦ на река Речица за производство на ел. енергия в землището на с. Брежани, община Симитли. Дружеството на бизнесмените Димитрови „Речица“ ООД, носещо същото име като реката, на която планирали да изградят МВЕЦ, получили разрешително за водоползване през 2012 г., а през следващите 4 г. получили разрешение за строителство и откриване на строителна площадка. През 2017 г. срокът на разрешителното за водоползване бил продължен за още 3 години и когато през 2020 г. изтекъл, дружеството направило искане пред Басейнова дирекция – Благоевград за ново удължаване, но получило отказа от директора с мотива, че обектът попада в границите на защитена зона. Последвала жалба от страна на фирмата в Административен съд, по която е образувано дело, в хода на което е назначена съдебнотехническа експертиза. Вещото лице установило, че изградената сграда, която не е въведена в експлоатация, попада в защитена зона по Закона за водите. На база събраните доказателства съдия Ваня Вълкадинова счита, че решението за първото разрешително и последващото му продължаване са издадени въпреки законовата забрана, тъй като участъкът, предвиден за изграждане на МВЕЦ, попада в границите на зона за защита по Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Съдията счита жалбата на фирмата за неоснователна и я отхвърля. Решението подлежи на обжалване пред ВАС. Това е поредно дело на дружество от Пиринско, оспорващо отказ на Басейнова дирекция за удължаване на разрешително за водоползване на обекти, попадащи в защитени зони. Бизнесменът от Кресна Димитър Ристосков бе един от потърпевшите, който също бе порязан от Басейнова дирекция да довърши строителство на МВЕЦ-а на р. Мочуришка, с мотива обектът му попада в две защитени зони на „Натура 2000” – едната зона е „Пирин буфер” за опазване на диви птици, а другата „Кресна – Илинденци” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Парадоксът е, че тези защитени зони са били въведени от МОСВ по времето, когато бизнесменът вече стартирал инвестиционния си проект и срокът на разрешителното му за водовземане с цел производство на ел. енергия е удължаван от 2007 г. 3 пъти от РИОСВ. Последният срок на разрешителното, издадено на фирмата му „Ви Кей уотър”, бил до 5 декември 2018 г. и тъй като МВЕЦ-ът не бил завършен, Димитър Христосков направил поредно искане за удължаване. Но този път получил отказ от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” в Благоевград, като основанието било забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите – не се извършва водовземане с цел производство на ел. енергия в защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове.
Пред угрозата да бъдат спрени са десетки МВЕЦ-ове в цялата страна, тъй като попадат в защитени територии. Поради тази причина преди 2 г. депутатът и лидер на НФСБ Валери Симеонов предложи да бъде направена промяна в Закона за водите, според която въпросното ограничение да не важи за ВЕЦ-ове, чието първо разрешение за водоползване е издадено преди 9 август 2010 г. По този начин съществуващите сега обекти ще могат да продължат да работят, а нови няма да се изграждат. Текстът беше предложен между първо и второ четене на промените в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и засягаше прилагането на разпоредби от Закона за водите. Въпреки че предложението бе подкрепено от парламентарната комисия по енергетика, Валери Симеонов го оттегли след протести на природозащитници пред Народното събрание.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА