Две украински бежанки започнаха пробно работа в благоевградска пицария. Вчера беше първият ден от обучението за 50-годишната Юлия Балякина и 46-годишната Ирина Чьорновол. Двете жени са с опит в този бизнес, тъй като имали собствен ресторант в град Запорожие. Намерили убежище в Благоевград на 10 март след успешна евакуация, продължила 5 денонощия. Пристигнали със собствен превоз, като по време на дългото пътуване се сменяли на волана. Двете бизнес дами се съгласиха да разкажат за одисеята си пред репортер на „Струма“.
„От Запорожие тръгнахме с моя автомобил заедно с 22-годишната ми дъщеря, снахата с двете внучета и съдружничката ми Ирина. Съпругът ми, 30-годишният ми син и възрастните ми родители останаха в Украйна. Баща ми е бивш военен, воюваше в Афганистан, а майка ми работеше като коректор във вестник. Когато пристигнахме тук, с помощта на благоевградчанката Савина си наехме квартира, която плащаме със собствени средства. Аз съм богата, имах голям ресторант „Изюм“, който работеше 15 години. Сега е затворен, а 15-те служители от персонала се разбягаха в различни европейски държави. Веднага след като се устроихме в Благоевград, започнах да помагам като доброволец на други украински бежанци. Ходех до София да ги посрещам, превеждах документите, които им бяха необходими за получаване на статут за временна закрила, поддържам активен контакт със сънародници във Фейсбук. Войната, която започна Русия в Украйна, е ужасна и абсурдна. Криехме се в подвали, мазета, когато хвърляха бомби. Дори и в момента, когато говорим, се провежда мащабна военна инвазия в Запорожие. Украинската армия е силна, успява да удържи руската атака по земя. Украйна се нуждае от военна техника за въздушна отбрана. Всички украинци искахме да бъде затворено небето, но подкрепящите държави не се съгласиха, защото Путин ги заплаши от разрастване на конфликта. Мисля, че тази война ще бъде продължителна, може би 1 година. Аз искам да спре още утре и тогава веднага ще се върна в родината си. Реших да си потърся работа, за да не стоя по цял ден затворена и да съм потисната. Искам да съм сред хора, в колектив, което ще ми помогне и чисто психологически да продължа да живея.
Ирина /вдясно/ се учи да прави пици в благоевградска пицария
В Благоевград се чувствам много добре, защото отвсякъде се стараят да ни помагат – хората, общината. Украинците, които сме тук, са от различни градове – Одеса, Харков, Запорожие, но сме сплотени и се държим. Ходихме да почистваме парк Бачиново, за да се отблагодарим на хората тук за гостоприемството и подадената ръка в тези тежки за нас моменти”, споделя Юлия.
Юлия разказа одисеята си на бежанец
Адаптацията за нейната съдружничка в бизнеса Ирина е била още по-лесна, тъй като е бесарабска българка, а дъщеря й била студентка в Югозападния университет. „Моята дъщеря завърши публична администрация в благоевградския университет и сега записа магистратура. Имаме български паспорти. Голямата ми дъщеря е омъжена и имаха планове с нейния съпруг да се установят да живеят в Благоевград. Двамата пристигнаха в България на 22 февруари, за да си оправят документите за виза „Д“, а на 24 февруари започна войната и останаха тук. Така въпросът за гражданството на моя зет остана нерешен, тъй като заради войната българското посолство в Киев бе затворено. Сега живеем всички тук на квартира, заедно с трите кучета и котката, които взех със себе си от Запорожие. Там остана като доброволец съпругът ми, който е военен инвалид. Още като млад е воювал в Нагорни Карабах”, разказва Юлия и очите й се пълнят със сълзи.
Двете украинки се надяват бързо да навлязат в работата в пицарията, която е малко по-специфична, тъй като в техния ресторант са приготвяли ястия от украинската национална кухня.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Браво, сега да развъртят и дупета и всичко ще е бомба!