Законът за движение по пътищата предвижда отнемане на книжката, дерегистрация на автомобила, до три години затвор и глоба до 1500 лв. за шофиране след употреба на наркотици.
Както е известно, депутатите от „Обединени патриоти“ внесоха предложение за промени в него, за да се пресече възможността шофьорите, употребили наркотици, да се измъкнат от наказателна отговорност. Предложенията целяха водачите, за които е доказано, че шофират след употреба на алкохол или наркотици, да получат безкомпромисно наказание.
За да се случи това, Патриотите пренаписаха няколко спорни текста в ЗДвП и в Наказателния кодекс. В Закона за движение по пътищата например съществуваше терминът „под въздействие“, докато в НК наложеният термин беше „след употреба“. Липсата на синхрон в текстовете и различните термини създаваха възможност шофьорите, приели наркотици, да се измъкнат от наказателна отговорност.
Вносителите на предложенията се мотивираха с това, че терминът „след употреба“ е въведен в повечето законодателства на европейските държави и правното налагане на този израз дава много добри резултати. Въвеждането му предполага нулев толеранс в българското законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или алкохол, беше позицията на Патриотите.
Промяната беше приета единодушно от всички депутати и така бе установена забрана да се управлява автомобил след употреба на наркотици. Според народните избраници след приемането на текста вече няма да е нужно пътната полиция да доказва, че провинилият се шофьор е управлявал под въздействие на дрога, а само че е употребявал наркотик.
Така ЗДвП беше променен за 69-и път и отново бе подложен на критика. Тя основно се насочи към абсурдната ситуация да се търси наказателна отговорност от хора, които са употребявали подобни вещества дни преди да се качат в автомобила. Следи от тези вещества могат да се открият, въпреки че те отдавна са спрели да въздействат на съзнанието и да се отразяват на способността за шофиране.
Критиците на закона посочват, че новите текстове не казват нищо за лекарствата, съдържащи наркотични вещества. Като добавим и факта, че липсва и категоричен регламент кои лица имат право да извършват токсикологичен анализ за целите на съдебната експертиза (според Министерство на здравеопазването например това са дипломирани магистър-фармацевти), кашата става пълна, твърдят от Параграф 22.
