Р. Илиев на работа в пчелина
Р. Илиев пред вносните лиродендрон от Краков, Полша, и зърнастец от Тераклия, Молдова
Р. Илиев пред къта с водни лилии в оазиса си
На премката Долните уши, разположена северно от град Кресна, между възвишенията Тъпано и Главище, се простира един зелен оазис. На площ от 3 дка педагогът, възпитаник на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и докторант по диалектология от СУ „Св. Климент Охридски“ Румен Илиев е създал градина-парк с всевъзможни дървесни, тревисти, диви и питомни растителни видове, цветя, овощна и зеленчукова градина. В тази своеобразна природна обител той е устроил и пчелин, за който се грижи само с природосъобразни методи, изцяло без химия и изкуствени добавки за подхранване.
– Румене, как реши да се занимаваш с пчеларство?
– Пчеларството не ми е по наследство, макар че в родовите ми корени по бащина и майчина линия сме имали пчелари. Това поне знам за дядовците ми Петър и Атанас. Връзката обаче е прекъсната. Родителите ми си изкарваха прехраната с други работи – тате бе миньор, а мама в земеделието към кооперативното стопанство, така че моето пчеларство го подхванах от първата буква. Това стана преди 5 години. Аз съм педагог по професия, бях учител в някои села в Родопите, но останах без работа.
– И липсата на работа ли се оказа главната причина?
– Ами почти. Привързан съм към природата, а пък и трябваше някак си да се издържам, а пчелите винаги могат да възнаградят стопанина си при добро гледане.
– Голям ли е пчелинът?
– Аз съм си още новобранец в занаята. Имам 14 кошера от типа Дадан-Блат. Не става лесно, че трябват и средства за устройване, но както е казал народът, лека-полека при упоритост всичко се постига.
– Ще увеличаваш ли кошерите?
– Със сигурност, ако не си намеря работа по специалността като педагог. Аз съм магистър от ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград по български език и литература и докторант от СУ „Св. Климент Охридски“ по фонология и морфология, специалности, които рядко имат места в училищата. Та на думата – ще увеличавам ли кошерите? Ще търся работа и ако не намеря, ще ги увеличавам. И тук, в Кресна, ще добавя още някое семейство, но имам план да устроя и втори пчелин край село Голям Цалим. Това село е на 15 км от Сандански в Пирин планина. Природата там е щедра и за пчеларство, а пък там имаме и наследствени имоти, та няма да е много трудно.
– Всички, които минават край владението ти, се учудват от приказния природен кът, който си създал около пчелина. Това заради пчелите ли е?
– И заради тях, а и заради себе си. Аз съм поклонник на природните творения. В този кът, както го казваш, имам най-вероятно над 100 различни растителни вида и поне още толкова билки, цветя и треви. В добавка имам и овошки, място за земеделие. Е, не много, но колкото за зеленчукова градина – за пипер, домати, салати. Да не се хваля, но като Божи рай е мястото ми. Представи си какво е през пролетта, когато всичко цъфне, но не е лошо и сезонът на прибиране на реколтата. Голямата част от този растителен свят обаче е създадена повече за пчелите, та по-лесно да събират прашец, нектар и мана.
– Какво най-много обичат пчелите?
– По моите разбирания каквото обичат, почти съм им го създал. Всичко едва ли бих изредил, но в къта ми има брекина, мъждрян, офика, къпина, драка, бреза, черен орех, лешник, върбиче, дива дюля, акация, дрен. От билковите и тревистите имам детелина, риган, чубрица и много други. Имам и вносни видове. Така се случи, че поработих в Полша и Молдова, от там взех фиданки и ги засадих в моето владение. От Молдова имам два вида кавак и още два вида дъб и дърво зърнастец. От Полша, от района на Краков, донесох лиродедрон и други видове. Засадил съм и питомни и диви дюли, сливи, райска ябълка, смокини, череши, всякакви ябълки.
– Добре си осигурил на пчелите място за пашуване.
– Осигурил съм паша за пчелите, и то наблизо. Ако тук не им стигне, прескачат до близките местности Тъпано и Главище, и към долината на р. Влахинска, като прелитат не повече от по 2-3 км на курс, което им позволява да правят и повече курсове.
– Това за пчелите. А за тебе?
– Има и за мен. Първо – винаги гледката пред очите ми е приятна, второ – въздухът ухае на билки и горска свежест. Има и друго. Нали споменах, че си имам и градинка за земеделие, та освен от пчелите и от нея изкарвам благинки, както е казал народът – „храни душа да те слуша“.
– Продаваш ли мед?
– Не. Всичко е за мои нужди, а и за дарявания. Смея обаче да твърдя, че медът на моите пчели е с най-високо качество.
– Ама ти го казваш?
– И аз, а и тези, които са го опитвали. Отглеждам пчелите изцяло природосъобразно. Аз не използвам никакви купешки защитни препарати за водене на борба с болести и вредители по пчелите. Всичко се опитвам да унищожавам и да предпазвам, като използвам не химия, а отвари от различни билки, тютюн, смрадлика.
– Приемаш ли съвети от други пчелари?
– Естествено е, когато говориш с пчелари, да поговориш и за пчеларство. Съветваме се с приятелите ми Петър Тасев, граничен полицай, Георги Петков, учител в кресненско училище. Често прелиствам и специализирана литература, но практиката учи най-добре.
– Слушал съм, че пчелите са социални живинки?
– Вярно е. За мен те са най-организираните общества. Всяко семейство е специализирало наличността си в различни функции. Има пчели за нектар, други за мана, трети за прашец. Има и пчели войници, които пазят майката, пчели чистачки, други се грижат за родилното и новите пчели.
– А търтеите?
– Думата търтей обикновено се приема като епитет за нещо, което не работи. На пчелния търтей това му е лепнато съвсем несправедливо. Търтеите в кошера освен за оплождането на царицата майка се грижат и за климата около нея, като при високи температури пърхат с крила, за да я разхлаждат.
– Отчитат ли се печалбите ти?
– Питаш за добива мед? Ами отичат се. Изкарвам вече средно от семейство по 10-15 кг мед. Мога и по повече, но не искам да ги натоварвам с много работа, оставям им по много мед за лична храна и никога не прибягвам до дохранване с разни сиропи и захар.
– Членуваш ли в някакво пчеларско сдружение?
– Не още. Знам, че в Кресна още през 1965 година е било учредено пчеларското дружество „Нектар“, но то в годините на прехода се е саморазтурило. През 2003 година дружеството е било възстановено с името „Синаница“, но поне от десетина години ни съм чул, нито пък видял да има някаква организирана дейност.
БОРИС САНДАНСКИ
