Тя е финансист по образование, майка по природа, скиор за забавление. Тя е Евелина Малинова. Една от 20-те жени доброволци в Планинската спасителна служба. Въпреки че живее и работи в София, Евелина помага на планинския спасителен отряд на Дупница – момчетата, които са известни като „Ангелите от планината“. Често оставя високите токчета, уюта на офиса и топлия обяд, и поема към планината в битка с природата, за да спасява.
Преди пет години Евелина среща момчетата от отряда на Планинската спасителна служба в Дупница високо в планината. Те са впечатлени от уменията й в карането на ски. Тя пък е привлечена от възможността да помага на хора, изпаднали в беда в планината.
„Известно време ходих с тях на планина и така се зароди идеята да стана част от отряда, беше през 2015 година. Никога не съм гледала на планинското спасяване като на хоби, защото това е един избор, който е доста отговорен. Това е нещо, което си избрах, в което избрах да участвам доброволно преди няколко години. Означава кауза, начин на живот, много неща“, разказва Евелина Малинова.
Младата жена вече има солиден опит в планинското спасяване. Участвала е в над 15 акции в Рила планина. Разказва, че за нея оказването на помощ в планината е призвание. „Ами едновременно ми е мъчно, че се е случило нещо лошо, но, от друга страна, човек изпитва удоволствие, ако е успял да помогне“, допълва Евелина Малинова.
Вече 5 години времето на Евелина е разделено между София и Рила планина. Пет дни в седмицата тя работи като финансов контрольор в столицата, а през почивните дни се посвещава изцяло на планината. След напрегнатата седмица в офиса Евелина слага на гръб 10-килограмова раница и се качва на 2100 метра надморска височина в хижа „Рилски езера“.
Присъединяването й към отряда на „Ангелите от планината”, както са познати спасителите от Дупница, отнема години. В началото тя просто придружава мъжете от отряда. Но постепенно желанието да помага превзема цялото й съзнание. След 5 години изпитания из склоновете, скатовете и върховете на снежна Рила младото момиче се превръща в истински планински боец.
„Изисква се добра физическа подготовка и добро познаване на собствените възможности, постоянно се тренира, излиза се на планина, тренира се в планината, прекарвам много време там”, разказва Евелина.
Днес наравно с мъжете от отряда Евелина спасява попаднали в беда туристи. Не я спира нищо – и през виелици, бури и студове преследва идеалите си, без капризи и дамска суета.
„Случвало се е да изпитвам повече страх, признавам си, може би не съм толкова смела, колкото са те, а това сигурно също е част от женската същност. Веднъж само ми се е случвало да видя да пада лавина пред очите ми. Имаше скиор, който я събори на един склон, ние седяхме от отсрещната страна и видяхме как склонът просто се свлече. Имало е много дълги, такива, които са продължавали по цяла нощ. Когато съм била с момчетата, може би най-тежки са не най-дългите акции, а тези, които са с най-тежки травми и когато от нас се изисква спешната помощ, всъщност тогава може би е най-трудно”, заявява Евелина.
В планината леки акции няма, защото винаги се касае за човешки живот. И за тежки решения кога спасителите могат да продължат напред и кога рискът и за тях става твърде голям.
„Досега никога не ни се е налагало да спрем. Ако трябва да съм честна, когато аз съм била заедно с тях, предполагам, че ще е много трудно, да, най-трудно е, когато знаеш, че не си могъл да помогнеш. То дори когато си помогнал, след това искаш да знаеш какво се е случило, поддържаш контакти, те ни казват какви са им били точно травмите, какво лечение им предстои, радваме се, когато ги видим отново в планината, най-голямата радост е това, че те са се преборили и са се върнали отново”, обяснява Евелина.
„Това е избор, който съм направила от сърце, и не мисля, че се лишавам от нещо, понякога съм по-изморена, понякога не ми остава достатъчно време вкъщи и за децата, но това е доброволен избор, често съм тук и с децата си“, каза още тя.
Децата си Евелина възпитава да бъдат отговорни, да вършат добрини и да следват мечтите си. „Много пъти не си спазвам обещанията към децата, че ще се прибера навреме, но хубавото е, че моите деца често са с мен, така че те знаят, че съм навън и са ме извикали. Те знаят, когато съм навън и нещо се е случило, или нещо са ме извикали момчетата, просто прибират се в хижата, изчакват ме там и после заедно се прибираме”, разказва Евелина.
