Напук на всички схващания, че в полето не се отглежда и не става картоф, семейство Низамови от Огняново са много доволни от реколтата си. Започнали пробно с 4-5 декара през 2016 година, днес стопанисват 85 декара. Година след това изградили и цехче за рязане на картофи – заготовка за кухни.
Семейство Низамови дълги години са били на гурбет в Испания, но решили да се върнат при децата си в България. Две лета изкарали в Гърция, където работили в подобен цех за преработка на картофи. Оттам се зародила идеята да имат свой.
„Затова решихме да си произвеждаме наша продукция, да си я преработваме. Така се затваря цикълът и картофите стигат директно в кухните“, разказва пред bgfermer.bg Атидже Низамова.
По този начин продуктът им не се оскъпява от прекупвачи, а готвачите знаят какво точно купуват и какво точно готвят. Прекупвачите един ден могат да им предложат един сорт, утре друг. Или пък картофите са смесени, какъвто е честият случай с вносните.
„Даже в началото мислихме да изкупуваме картофи от региона, пробвахме, но едните са жълти, другите – бели, едните са за пържене, другите не са, готвачите не са доволни. И така се роди идеята да отглеждаме повече декари, да знаем семената, за да бъдат доволни клиентите и ние“, допълва тя.
Така, надграждайки година след година, Исуф и Атидже наемат земя и вече произвеждат над 100 тона картофи, в зависимост от годината. Така или иначе, ако решиш да се занимаваш със земеделие, една малка площ не ти е достатъчна. Регистрираш се, започваш да плащаш осигуровки, да закупуваш техника. Няма смисъл с малко. Не можеш да си покриеш годината с 4-5 декара. Или сееш повече и се занимаваш професионално, или се отказваш, разсъждава стопанката.
„Но е нужен голям хъс и любов към земята, защото да пробиеш е трудно. Тръгваш от нулата и под нулата, с пари назаем, докато си закупиш техника. Трябват ти едни 5-6 години, докато изплуваш. И все се надяваме, че следващата година ще бъде по-благосклонна към нас“, казва Атидже.
Сем. Низамови се оказват от онези малки стопани, които нямат какво да гарантират пред банката. Консултантите директно ги съветват да не се захващат с европроекти. Това го съобщиха и на зам. министър Тодор Джиков, представляващ и картофопроизводителите у нас, по време на „Земеделски форум“ в Гоце Делчев. Тази среща бе полезна за тях, тъй като на срещата с Джиков те получиха съвети какво да правят в такъв случай. Относно подпомагането в сектора от догодина по първи стълб знаем, че Брюксел спира обвързаната подкрепа за трапезните картофи, Джиков ги увери, че в първите две години ще компенсират липсата на субсидиране с „де минимис“. Допълнително ще се търсят варианти за след 2025 г., когато се разглежда ефектът на стратегическите национални планове и могат да се правят промени.
„Догодина ще засеем и да се надяваме, че държавата ще измисли нещо, което да замести обвързаната подкрепа. Защото ако производството не се субсидира, е губещо. Няма стимул. Няма свръхпроизводство на картофи в България“, обясни Атидже. „Губещо производство е, защото семената се сменят на всеки 2 години. Ако не ги подмениш със сертифицирано семе, добивът спада, а се влагат много средства”, добави тя.
Семената са над 2 лева, зависи от сорта колко над. С 300 кг покриват един декар. А от един декар изкарват около 3 тона картофи, такива са условията при тях.
„Торовете надхвърлиха 1600 лева – 2100 лв. е карбамидът, горивата са много скъпи, препаратите за растителна защита са с двойни цени. И ако себестойността на продукта е двойна, не можем да продаваме на двойна цена. Ако миналата година продавахме на 60-65 ст. на едро, тази е на 80 ст., не можем да продаваме по 1,50 лева“, казва стопанката.
Исуф и Атидже Низамови са се спрели на два сорта, избрани според нуждите на хотелите и заради това, че не всеки сорт е податлив на преработка. Единият, Марабел, достига зрялост по-рано през лятото – юни-юли, и се съхранява до края на януари. А късният – Джили, дава време за работа до по-късно, с него могат да търгуват до края на юни. Издръжлив е и има голяма съхраняемост с терморегулация на по-ниски температура. Другият им критерий е сортът да е универсален за печене, готвене, пържене, чипсове.
Всеки ден или през ден картофите се транспортират до хотелите и заведенията в Банско. Готвачите са много доволни не само от качеството и вкуса, но и от работата на семейството.
„Тръгваш с едни мостри по хотелите, предлагаш визитки и ако някой прояви интерес, поръчват. И ако са доволни, започваме да работим. Има вериги заведения в Банско. Работим коректно, от днес за утре се правят поръчки. В точно определен час продукцията е в кухнята“, разкрива Атидже.
В цеха работят само тя и съпругът й, както и в търговията, и логистиката. По време на кампания по прибиране на реколтата, за около десетина дни наемат група от 4-5 души.
Семейство Низамови са от ярките примери за подема на целия Югозападен район, който наблюдаваме. Благодарение на трудолюбието на хората е, отговори ни стопанката. „Първата година, когато се върнахме, с голям ентусиазъм и желание драпахме да успеем. Ще продължим да отглеждаме картофи с голяма любов и търпение, и да се надяваме, че нещата ще отиват на добро“.
Жалко обаче за такива като тях – реални производители, че ще отпадне субсидирането. Други са подяли субсидията, смята Атидже. Тя даде пример с техни „колеги“, които им искали торбичка семена, за да има какво да представят пред проверяващите. Затова тя смята, че в това отношение контролът от страна на властите трябва да се засили. Надява се, че държавата няма да е мащеха, а ще се погрижи подобаващо за фермерите, за да има на българската трапеза български продукти, от българското поле.
От една страна, липсата на обвързана подкрепа за трапезния картоф обрича малки производители на фалит. Сортове за нишесте не се отглеждат, тъй като у нас няма такава фабрика. Ако се сеят такива сортове, къде ще се продават и преработват? Отговор някой дава ли?
От друга страна, трябва да се ограничи вносът, тук влиза стока от Турция и от самия ЕС. „Защо не ни се помогне да се реализира нашата продукция и след това което не достига, да се внася“, задава риторичен въпрос Низамова.
Стопаните не използват много торове и химикали, хубавото при тях е, че са запазени старите канали и те поливат гравитачно от река Места. Не са инвестирали в поливането, плащат на поливка на „Напоителни системи”.
„Миналото лято на единия сорт направихме 8 поливки, на другия – 10. От началото до края на вегетативния период на картофите нямаше грам дъжд. А тази година средноранния сорт го отгледахме без нито една поливка, а късния – само с две. Благодарим на дъжда“, разказва Атидже.
Преди години на тези полета се е отглеждал тютюн, но традиционно в Огняновското поле се гледат царевица за силаж и зърно. И тъй като са единствените картофопроизводители, това от една страна ги предпазва от развитие на болести по културата. Единственият нашественик тук е картофеният молец. В началото трудно се справяли с него, но намерили начини. Какви са обаче, остава тайна на производителя.
