Водени от него туристи строят хижите „Славей“ и „Орлите“ в Перник и Радомир, през 1934 г. изграждат първия каменен заслон „Мальовица“
Тази година се навършиха 120 г. от рождението на инж. Хелмут Франц Брокс, историческа фигура в българското минно дело и родното туристическо движение. Той е роден в Русе, в австрийско семейство, свързало живота си с възхода на освободена България. Баща му, геолог по професия, е един от създателите на първите артезиански кладенци и проектирането на пътища в Добруджа и Варненско. В Русе основава фабрика за железарски изделия и дъскорезница. Хелмут расте сред български деца, в игри на брега на река Дунав създава приятелства, които го съпътстват през целия му живот. Затова, когато трябва да постъпи в гимназия, избира да учи в Мъжката гимназия „Княз Борис“, където се събира цялата младежка компания, пише 360mag.bg.
През 1908 г. Брокс с група приятели – Константин Мазнев, Васил Кулев, Арман Адолф Пришак и Борис Корабов, син на индустриалеца Стефан Корабов, създават ученическото туристическо дружество „Геолог“ (първооснова на Юношеския туристически съюз в България).
Две години по-късно организират първите катерачни упражнения в околностите на село Кула, близо до пещерата „Света Петка“. Те намират една скала, висока 10-15 метра, и започват тренировки. Хелмут Брокс си спомня: „Искахме да направим катерачни упражнения, за каквито бяхме чували и чели, че се практикуват на Запад, но въжето повече ни пречеше и скоро го захвърлихме“.
Тези русенски младежи стават пионери в катерачната техника у нас, а скалата Дикили Таш – първият катерачен обект в историята на българския алпинизъм.
Приемайки горното за историческа достоверност, през 1979 г., когато българските алпинисти отбелязаха своя 50-годишен юбилей по инициатива на БФА, на скалата Дикили Таш бе поставена паметна плоча с надпис: „През 1910 година под ръководството на Хелмут Брокс по поречието на Русенски Лом са правени първите опити в България за катерене по скали с използване на въже” /БФА/.
Хелмут притежава организаторски талант и харизма на лидер, който може да работи в екип, качество, което носи генетично. В следващите няколко години той е душата на разпространението на алпийския дух сред младежите от цялата страна.
Борис Максимов, ученик от Варненската мъжка гимназия, участва в конференция за бъдещето на Юношеския туристически съюз, проведена на 13.08.1911 г. в дома на Брокс в Русе. След завръщането си в морската столица Максимов с помощта на Карел Шкорпил и училищния лекар, русенеца д-р Парашкев Стоянов, учредява варненския клон на организацията, наречен „Галата“. Организации се създават в големи и малки градове. Туристическото движение придобива масов характер.
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ ЗАПАЛИ ИСКРАТА, А ХЕЛМУТ БРОКС РАЗГОРЯ ОГЪНЯ
През м. юли 1914 година Брокс е един от организаторите на Първия редовен събор на ЮТС в Самоков, а през 1915 на втория – в Габрово.
Хелмут Брокс не продължава увлечението си към алпинизма, но въпреки това през 1916 г., когато е студент в гр. Фрайберг, Германия, осъществява първото българско изкачване на австрийския първенeц Гросглокнер /3798 м/. Освен него той има изкачвания на още няколко известни върхове в Алпите, между които Голям Вацман, Цугшпитце, Юнгфрау, Вилдшпитце и Хохкьоген.
По време на Първата световна война той се записва доброволец и служи в 6-а Бдинска и 8-а пехотна дивизия. За проявен героизъм е награден с два ордена за храброст. След войната заминава във Фрайберг – Саксония, за да следва минно инженерство. По време на студентските си години той покорява върховете Глосглокнер, Брокен, Гросвенедигер, Цукор хютел, Петра Марс в Ризенгебирген, Хонщайн-Ердебирге, Туренген велд. Той е първият българин, покорил втория по височина връх в Алпите, Глосглокнер.
След завръщането си в България започва работа в мина „Орел“ – с. Мъглиш, Старозагорско, рудник „Бобов дол“ и в рудниците „Христо Ботев“, „Бели брег“, „Гладно поле“, „Хумни дол“ на „Мини Перник” от началник-смяна до началник на рудника.
През 1928 година
СТАВА ИНИЦИАТОР И ИЗПЪЛНИТЕЛ ПО ОРГАНИЗИРАНЕТО НА МИННАТА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА,
която от следващата година става Национална спасителна минна служба. По негова идея пред сградата на Минно-спасителна служба в Перник е поставено вкаменено дърво – една геологическа старина на България, намерена в галериите на рудник „Бели брег“.
След като е избран за председател на клон от БТС „Голо бърдо“ – Перник, инж. Хелмут Брокс пренася сред запалените туристи идеи за строителството на туристически бази в планината.
Под негово ръководство се строи хижа „Селимица“ в дъното на каменната река под връх Селим и над с. Кладница, която се открива на 17 май 1930 година. Като основател на пернишкия клон на ЮТС и председател на туристическо дружество „Голо бърдо“ освен своя организационен принос за развитието на Перник като клон на БТС инж. Брокс активно участва и увлича туристите в строителството на хижа „Острица“, наречена по-късно на негово име хижа „Брокс“. Водени от него туристи участват в строителството на хижа „Кумата“ на Витоша, хижите „Славей“ и „Орлите“ в Перник и Радомир, хижа „Студенец” в Родопите, хижа „Юмрук чал“ в Стара планина. През 1934 г. инж. Брокс заедно с туристи от Перник и Самоков построяват първия каменен заслон „Мальовица“, основа на сегашната хижа. Хелмут Брокс създава физкултурни и туристически секции, групи и клубове в предприятията след 1944 г.
Хората го помнят с алпийско облекло, шапка с перо, хармоника или акордеон, казват, че още звучните алпийски песни огласят като ехо българските планини. Изключително музикален, прекрасен тенор, той владее виртуозно акордеона. Като малко момче взема уроци по пиано при русенската клавирна педагожка Вера Карамихайлова.
Веднага след Втората световна война неговата организация ЮТС, както и БТС на възрастните туристи, са обявени за фашистки и забранени. Сменено и изключено от редовете на алпинизма е и цялото ръководство на БАК. Независимо от това, далеч от България, на територията на безлюдния континент Антарктида, един скалист и остър 2300-метров връх е назован с името на големия организатор и деятел на туризма – вр. Брокс, на 78°01’32.7″ ю.ш. и 86°18’34.0″ з.д. Той е остър скалист връх в планината Елсуърт в Антарктида и е с надморска височина 2300 м в края на страничния хребет с дължина 6.5 км, спускащ се на запад от вр. Ахрида на главното било на северно-централния дял на хребет Сентинел. Разположен 4.58 км западно от вр. Ахрида, 7.7 км северно от вр. Страхил, 5.55 км източно от Силянов връх, 11.73 км южно от вр. Мурсалица и 10 км югозападно от вр. Далримпъл, според американското картографиране от 1961 година.
СТРОИТЕЛ НА ХИЖИ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ, ТОЙ Е В ОСНОВАТА И НА ТУРИСТИЧЕСКАТА МАРКИРОВКА
на маршрутите Черни връх – вр. Селим – х. „Селимица“ и хижа „Селимица“ – х. „Фонфон“ – х. „Еделвайс“ – х. „Алеко“, парк „Витоша“.
Инж. Брокс се пенсионира в „Мини Перник” през 1950 година и става преподавател по спасителна дейност и съоръжения в минния техникум, без да се откъсва от туризма и особено от ученическото туристическо движение като учител.
ТОЙ Е ЕДИН ОТ ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ТУРИСТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В УЧИЛИЩАТА,
както и на половинвековния юбилей на ЮТС в София през 1958 г. Пише книга за Трещеник и Добринище в Рила и Пирин. Издава брошура, посветена на Юношеския туристически съюз, и като добър автор и непосредствен организатор разказва за основаването и развитието на уникалната за Европа и света ученическа организация.
Хелмут Брокс се пенсионира през 1958 г., като малко преди това посещава Швейцария, където се среща с някои от ветераните на предвоенното време, между които Стефан Попов (създателят на организирания алпинизъм у нас) със съпругата му Тина Маркович и с Добромир Цонев /синът на проф. Беню Цонев/, все хора, с които по това време не е желателно, ако не и опасно, да се срещаш. По време на тази визита те посещават лобното място и гроба на първия българин, загинал в Алпите, Крум Новаков-Кумата, където поставят и паметен знак. Това им посещение обаче не остава незабелязано от нашето разузнаване, за което Брокс заплаща скъпо…
На българските туристи, алпинисти и спелеолози Хелмут Брокс е оставил множество свои, както и редица преводни статии за постижения на чуждестранни планинари или статии, отнасящи се за теорията и практиката на планинарството. Особено ценни са били и материалите му, които той е писал по въпросите на спасителната служба.
Независимо че съдбата му е била свързана най-вече с ЮТС, неговите материали са отпечатвани на страниците на всички печатни издания по негово време – „Млад турист”, „Български турист”, „Организатор на ЮТС”, както и на по-късните издания на БТС – вестник „Ехо” и списание „Турист”.
Умира на 15 юни 1969 година в София.
