В библиотеката е тихо и идват само хора, които обичат книгата, затова е отлично работно място, смята Маргарита
Според официалната статис тика европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението /във Великобритания 60% от британците имат читателски карти, в скандинавските страни – 80% , а конкретно във Финландия процентът стига 90%/, докато в България в библиотеката влиза само 10% от населението. В Благоевград процентът е още по-нисък. И макар че през последните 2-3 г. се забелязва ясна, макар и доста несмела тенденция за завръщане на любовта към четенето, по статистически данни на НСИ през 2016 г. в двете местни библиотеки – регионалната и читалищната, са регистрирани само 5549 читатели. При население от 100 000 души това е 5,5%. Всички те са посетили библиотеките 135 000 пъти, или са сменяли книгите си приблизително по веднъж на 2 седмици. Тези скромни цифри ни отдалечават на светлинни години от истински четящите. От хора например като американския бизнесмен и филантроп Уорън Бъфет, който на въпроса каква е тайната на успеха му отговаря: „Четете 500 страници всеки ден – така работи знанието“. Трудно бихме се приближили и до известния писател Орхан Памук, който чете по една книга всеки ден. И можем само да си мечтаем да достигнем страстта на индийците към книгата: в тази екзотична страна са най-запалените читатели в целия свят, които прекарват средно по 10 часа и половина седмично в четене. Как все пак изглежда благоевградският читател през погледа на една млада библиотекарка е въпросът, с който се обръщаме към Маргарита Бойчева. Тя работи в читалищната библиотека от 5 години – достатъчно време, за да опознае навиците на благоевградския читател и да пречупи наблюденията си през призмата на опита и младостта си.
– Маргарита, днес никой не работи това, за което е учил, ти какво си завършила?
– Е, аз съм от изключенията – завърших библиотекарски курс в университета по библиотекознание и бизнес администрация в ЮЗУ.
– Четат ли благоевградчани?
– Цифрите показват, че четат. От началото на годината в читалищната библиоктека, която има 5 филиала, са записани 1440 читатели. А като посещения са много повече – имаме 5328 посещения до момента и взети 13 369 книги.
– При 100 000 жители, колкото се водят грубо в общината, 1400 читатели не ми се струват много.
– Да, но има записани и в регионалната библиотека, библиотеки има и в двата университета, в училищата също. Освен това миналата година бяха по-малко записани при нас, значи интересът към четенето расте.
– Какъв е профилът на средния ви читател?
– Напоследък възрастта му рязко е спаднала, защото идват много деца и млади хора. Особено децата са голяма група, тъй като с тях имаме ежеседмични мероприятия, а в един от филиалите ни всеки ден им четат. Много вероятно е интересът на малките към книгата да е заради многото млади хора, които бяха назначени в последно време в библиотеката, и заради хъса им, с който идват на работа. Другото, с което се отличават наишите читатели, е това, че са суперкултурни хора. Тук всички поздравяват, никой не вика, говорят тихо, знаят конкретно за какво идват и къде да го намерят.
– Търсят ли конкретни автори и заглавия, или вземат каквото им попадне?
– В нашата библиотека вземат главно художествена литература, особено през лятото, когато е време за по-леки занимания. Много популярни този сезон са руската писателка Маринина и книгите на Нора Робъртс. Обикновено идват и искат нещо от конкретния автор.
– А български имена няма ли сред предпочитаните писатели?
– Има, разбира се, писателят е един и се казва Милен Русков. Неговата книга „Възвишение“ миналата година беше най-четена в България.Сега, преди 2 месеца, бе пусната в обращение друга негова книга – „Чамкория“, и имам чувствотио, че тази година тя ще заеме отново челното място в тази класация, защото непрекъснато ми я търсят. Аз лично съм чела само „Възвишение“ и смело мога да заявя, че много ми хареса – стилът му на писане е лек, модерен, не ти се ще да оставиш книгата.
– Преди няколко години твоя колежка ми се оплака, че библиотеките нямат никакви средства за нови книги. Как успявате да задържите читателския интерес със стари заглавия, че дори и да го увеличавате?
– Защо само стари книги, през последните години имаме средно по 2000 нови заглавия всяка година, а тази година вероятно ще са и повече, защото от началото на 2017 г. досега сме вкарали 1450 книги.
– При средна цена от около 20 лв. книгата, това означава ли, че можете да си позволите да инвестирате в книги по 40 000 лв. годишно?
– Е, не, купуваме значително по-малко и избираме издателства, които ни дават най-голяма отстъпка, но приемаме страшно много дарения. Буквално всеки ден идват хора и ни носят собствени книги – или току-що издадени, или от домашните си библиотеки. Андреа Кирлиева например ни подари цялата нейна лична библиотека. Борис Василев миналата година ни донесе 150 нови книги по случай 150-годишнината, която чествахме тогава на читалището. Всяка седмица правим тук представяне на нови книги и имаме уговорката с авторите да ни оставят по няколко екземпляра. Издателството на ЮЗУ например ни дарява по 2 книги от всичко, което издава, и само миналата година по тази линия при нас дойдоха повече от 40 заглавия. Преди време и Американският университет ни направи подарък – книги на английски, но беше еднократно.
– Кои са най-четящите благоевградчани?
– Ами например бившият първи секретар на БКП Ангел Роснев, който е от Якоруда, но живее в Благоевград, е сред най-активните ни читатели. При нас са записани някои от новите актьори в театъра, редовни читатели са ни Мария Спириева, Цветанка Коюмджиева, майката на председателя на КТ „Подкрепа“ Димитър Марчев – Свободка Марчева. От работещите в Общинската администрация най-върлият ни читател е домакинът на общината Кехайов, а от Областната администрация – заместник областният управител Иван Стоянов и съпругата му. Специално Стоянови не само идват почти всяка седмица, но и буквално четат всичко. А да не забравя и дизайнерката Сашка Ковачева, която непрекъснато ни поръчва конкретни книги, днес един читател върна едно от заглавията и веднага й го запазих.
– А ползва ли се често читалнята?
– Всеки ден – заради пресата, и не защото ти си от „Струма“, но вашият вестник най-много се чете. Тук даваме и старопечатните книги, към които напоследък също има засилен интерес. И то не само от студентите, които идват и ги снимат, за да пишат после по тях курсови и дипломни работи, идват и хора, на които просто им е любопитно да хванат в ръце някоя стара рядка книга. Тези книги ги съхраняваме тук и ги връчваме заедно с чифт ръкавици.
– От тази година вече не издават читателски карти, които по-рано струваха по 10 лв. за 1 година, тоест това приходно перо ви отпадна. А глоби налагате ли за повредена или забавена книга?
– Не, защото тук идват само хора, които ценят и обичат книгата, а такъв човек е невъзможно да я повреди нарочно. Но виж, сроковете за връщане действително не се спазват и по тази причина редовно закъсваме главно с учебната литература – децата я вземат през май и я връщат през септември, а през това време техните съученици идват да търсят съответното заглавие няколко пъти и на човек чак му става неудобно да каже, че пак я няма. Затова моля, ако някой от тях прочете това и се сети, че е взел учебна литература, нека да я допрочете набързо и да я върне, защото за нея чакат още няколко човека.
– А с кражбите как стои въпросът?
– Ами ето – имаме цяло сандъче с картони на хора, които са взели преди години книги и не са ги върнали. Обикновено това са студенти, които са ги прочели, но са забравили да ги донесат обратно, а после са напуснали Благоевград или заедно с книгите, или са ги зарязали някъде в общежитието. Звъним им по телефоните, но те и телефоните не са актуални вече. Няма какво повече да направим по въпроса и просто сме се примирили, че тези книги са загубени завинаги.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
