Със сълзи от радост в очите, в компанията на своите деца, внуци и правнук, бившият заместник партиен секретар в завод „Марек“ – Дупница и бивша хористка и спортистка Мариана Атанасова посрещна своя 80-годишен юбилей. Нейните приятелки, все дами от сой, я изненадаха с много подаръци, красиви букети и я обсипаха с пожелания.
„Аз не се чувствам на 80 години, защото съм с борчески дух, радвам се, че тук е моята прекрасна дъщеря Снежана, която работи от 20 години в Италия, както и моите внуци със семействата си Мариан, Екатерина и Михаела, а и моят правнук Никола. Тук са и приятелките ми, с които дълги години сме си помагали и си живеем с тях прекрасно”, обърна се прочувствено Мариана Атанасова към гостите си.
„Имах тежко и нерадостно детство. Бяхме три деца – две сестри и един брат, за нас се грижеше предимно майка ни, която беше тютюноработничка. На 18-годишна възраст започнах работа като шивачка в ДИП „Марек“ .Ставах за работа в 4 сутринта, а в 5 часа започвахме смяната. Тогава имаше режим на тока, налагаше се да караме нощни смени… През 1969 г, от комсомолския набор бях приета в редиците на БКП. Първите две години бях избрана за партиен отговорник, а през 1972 г. за партиен секретар на трети цех. За активната ми дейност бях предложена да вляза в ръководство на завод „Марек“ като заместник-секретар на заводския партиен комитет и председател на Контролната ревизионна комисия. Била съм и заместник- командир по политическата част по гражданска отбрана в завод „Марек“. Бях и в ръководството на партията в Дупница, когато председател на партията беше д-р Първан Дангов. Била съм и хористка към ТД „Рилски езера“ в Дупница”, изреди част от биографията си през изминалите 80 г. юбилярката.
Като човек с активна гражданска позиция, тя не пропусна да направи коментар и на злободневната тема за промяната на националния ни празник. „Трети март е свята дата в нашата история. От нея започна развитието на Третата българска държава. А на политиците, които днес ни управляват, ще кажа, че могат да променят датата на националния празник, но не могат да променят историята“, каза рожденичката.
Тя просълзи гостите със стихотворение:
„Човек се ражда на земята, расте живее и старее,
но тъжно става на душата, щом видиш как коса сивее.
Отсреща образа е странен, променя се в години тежки,
пропукват стави много рано, превиваме се от болежки.
Ала сърцето ти нехае, на колко е години вече.
То бръчки няма, нали знаеш, и вечно младо е, човече.
То приканва ни да си попеем с приятели, с другари стари.
В спомени душа да сгреем, преди слана да ни попари.
Животът кратък миг е на Земята. Единствен миг преди забрава.
Затуй живейте го богато, че втори никой Ви не дава”.
След като Мариана духна свещичката на тортата, събитието завърши с обща снимка за спомен и с пожелание да се срещнат всички отново на 100-годишния й юбилей.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
