Керамика и дърворезба изложи в Регионалния исторически музей в Благоевград бившият военен комендант на града и известен колекционер Калин Грънчаров. Показаното е само малка част от сбирката му на старинни и съвременни предмети, и произведения на изкуството, събирана с години.
Страстта му се пробудила още в детството, когато започнал да събира пощенски марки. „После разбрах колко ценен е ръчният труд. Плени ме майсторлъкът на хората в работилниците и ателиетата, защото с новите технологии вече всичко може да се направи фабрично, но друго е майсторът да вкара душата си“, разкри Калин Грънчаров.
Сред изложените експонати обаче има и фабрични, които добавил в колекцията си, защото силно са го впечатлили.
„За един крондир 3-4 часа се пазарих в Турция. Това е най-трудният за изработка от грънчаря предмет и се използва за вино, а по-малките за ракия. Слага се на рамото и така се налива“, показва пъстър съд в една от витрините Калин Грънчаров. „Целият е рисуван ръчно, а отдолу художниците са си написали имената. Видях го на една екскурзия в Кападокия. Беше голям пазарлък, на няколко пъти си тръгвах, търговецът ме връщаше и накрая го спазарих за 100 лв. На връщане в автобуса на задната седалка не давах никой да припари, да не се счупи по невнимание, но като се прибрахме, веднага го пробвах у дома на сбирка с приятели“, разказа историята колекционерът.
Обяснява, че събира всичко, което му хареса по пазарите, дюкяните, битаците… Има над 1000 предмета, но в изложбата е наредил едва 140. Всеки от тях си има история, любопитна не по-малко от стойността му.
„Ето това например е нещо изключително интересно и оригинално“, показа К. Грънчаров висок глинен съд с множество дупчици под гърлото и обясни: „Това е печка, която работи на ток, вътре има реотани като на старите котлони, които нагряват студения въздух и той излиза през дупките в горната част като парно. Никъде не съм виждал подобна. Намерих я на битака в София, едно цигане я носеше, беше я счупил отдолу, та трябваше да я поправя. Смених реотаните и се изненадах колко бързо затопля и колко е ефективна“, продължава да се радва на придобивката си колекционерът, а приятелите му се пошегуваха, че с подобно устройство газовата криза няма да го засегне през зимата.
В експозицията признава, че най-ценна му е голяма, зелена стомна, дело на бусински керамици. Откупил я от приятел, който я имал от 15-20 г. преди него. „Тя е с долно пълнене, т.е. не се пълни отгоре. До нея е дяволската стомна, наричана още шейтанка, и тя е от Бусинската керамична школа, с 6 чучура, 5 от които са слепи и само от един може да се пие. Като не уцелиш правилния, оливаш се“, разкрива тайната на съда Калин Грънчаров.
Изложбата провокира интереса на много хора, залата бе пълна и се наложи директорът на РИМ и собственикът на предметите на няколко пъти да приканят публиката за внимание да открият експозицията.
„Това е човек, който винаги интригува интереса ни с онова, което притежава във фондовете си, и бидейки наша конкуренция, е и най-добър приятел“, с признание за постоянството му през годините представи колекционера шефът на музея Кирил Алексиев и припомни първата експозиция на сбирка от сребърни предмети преди няколко години, която бе в същата зала.
Калин Грънчаров отбеляза, че историята на грънчарството датира отпреди 12 000-15 000 г. и Европа и Азия имат своите тайни, цветове и технологии, а в България по-масово производство на керамика започва през 18 и 19 век, когато се и се оформят няколко известни школи – Троян, Бусинци, Търново, Чепинци, Банско, Самоков, като всяка може да се познае по характерните цветове, които се използват.
„Освен керамиката имам около 250 резби, повечето резбовани бъклици и шишета“, обърна собственикът внимание и на втората част от експозицията, най-голям дял в която имат творби на благоевградския художник Явор Ичков.
Калин Грънчаров специално благодари на Румяна Хаджиева за помощта при аранжиране на предметите в музея и разкри, че догодина замисля мащабна изложба, в която да покаже много по-голяма част от колекциите си, за които е отделил 4 стаи в къщата си: една за керамиката, другата за медните предмети, третата за медни, бронзови и дърворезби, и четвъртата е за сребърните предмети.
К. Грънчаров призна, че тайната съпругата му да не роптае срещу колекционерската му страст е, че никога от нищо не я е лишавал, а на въпроса на мнозина има ли връзка фамилията му със сбирката, той отговори мъдро с усмивка: „Нищо случайно няма в живота!“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Здравейте, аз също колекционирам стара керамика, ще се радвам да обемиме информоция и даже да допълваме нашите колекций.
Паздрави! Валентин 0878318196