Лъчезар Сотиров е роден на 25 януари 1977 г. в Благоевград. Започва с футбола в школата на „Пирин“ като вратар. По-късно пази в мъжкия тим на орлетата. Кариерата му преминава още през „Македонска слава“, македонския „Брегалница“ /Делчево/ и гръцките „Траки“ /Александруполи/ и „Пиерикос“ /Катерини/. След края на състезателния си период завършва курс за треньор на вратари, а от 2014 г. живее и работи в Брюксел с жена си Юлия и двете им деца.
– Лъчо, как се случи заминаването за Белгия?
– Заслугата за нашето заминаване е изцяло на съпругата ми Юлия, която 4 години и половина преди да отпътуваме през 2014 г. се подготвяше, явяваше се на конкурси и тестове. Общо взето, дълъг период на подготовка. Естествено, всички се надявахме тя да успее и накрая сред 30 000 кандидати, след различни пресeвки и т.н. останаха само 50 човека с право на кандидатстване за работа в европейските институции. През пролетта на 2014 г. беше поканена на интервю в Брюксел и след 2 месеца получи одобрение за постоянен договор в Комитета на регионите.
– Планирано ли беше да се изтеглите цялото семейство, ако тя получи договора?
– Знаехме, че случат ли се нещата, заминаваме всички.
– Смятате ли да се връщате скоро?
– Не виждам смисъл да се връщаме, освен на ваканции, тъй като всички неща, свързани с нас, са урегулирани. Нямаме притеснения. Имаме вече доста приятели – и българи, и чужденци. Събираме се през уикендите, на рождени дни, ходим на разходки.
– Децата посещават ли училище?
– Учат в Европейско училище номер 4 в Лакен, където има българска секция и учат на български език. Заедно с това в програмата е заложено и доста интензивно изучаване на други езици. И двамата се справят с френски и английски. Каролина обаче е по-добре с френския, а Димитър – с английския. Но от това няма да избягат, ще трябва да говорят и пишат на поне още 2-3 езика.
Естествено, и аз не правя изключение. От 2,5 г. ходя всеки вторник и четвъртък сутрин по 3,5 ч. на курс по френски и в момента езикова бариера няма.
– Какво работиш там?
– Жената отговаря за 3 ресора в Комитета на регионите – „Риби и рибовъдство“, „Гражданска защита“ и „Червен кръст“. При запознанствата й с колеги споделила, че съм бивш футболен вратар, къде съм играл и че съм с диплома за треньор на вратари. Тази информация се оказала интересна за един от нейните директори, който заедно с това е избран и да ръководи футболен клуб от квартала, където живеем – Крайнем. Покани ме на среща, разговаряхме, запозна ме с директора на школата и ми възложиха за начало да започна работа с вратарите на двете най-малки възрасти – 8-9 и 10-11 г. Обучавах ги 6 месеца, след което поех вратарите във всички възрасти и станах помощник-треньор в първия отбор. И така вече 2 години.
– Разкажи нещо за тима?
– Той е в аматьорския футбол, но разполага с 2 стадиона, 6 съблекални, зала за видеонаблюдение на мачовете и разбори, зала за конференции и зала за тактическо обучение на отборите от школата, един синтетичен терен и един с естествена трева. Тренировките са вечер и на осветление. Всеки треньор получава по 20 топки в началото на всеки сезон, а един отбор разполага с 40. В школата водят занимания около 150 деца, женски отбор и ветерани. На всеки 12 подрастващи има по 1 треньор. В дадена възраст може да имаш и 3 отбора, всеки от тях играе в първенство отделно от другите. Примерно U12 /a/ и U12 /b/ – това са 2 тима в една възраст, но с различни треньори и участват в различни първенства.
– Как стоят нещата със заплащането на обучението?
– Таксата е 360 евро. Включва официален анцуг, тренировъчен анцуг, 2 фланелки, 2 броя къси панталонки, 2 чифта чорапи, сак и ветровка. Всички са задължени да тренират с дадената екипировка – от най-малките до мъжете. Има голяма масовост на деца, тъй като тези 360 евро при подаване на годишната декларация се връщат на около 90 процента на семействата. Всъщност това е подкрепата от държавата за насърчаване на спорта. Така не е само за футбола, а е за всички спортове. Интересно е и друго. Практика е всяка година в комуната при плащането на данъци да се заделя процент от тях за развитие на спорта. В Брюксел има 19 комуни, а нашата е Крайнем. Всяка си събира данъци за нея. Примерно през 2016 г. ни направиха нов стадион с изкуствена трева на стойност 180 000 евро. Сумата е изцяло от данъците на жителите от квартала. Правят допитване до всички предварително какви намерения имат, решават какво да построят или ремонтират, прави се план и се реализира. За целта е необходимо повечето от жителите да са съгласни.