Бившият вътрешен министър проф. Веселин Вучков пред „Струма“: В МВР има около 6200 пенсионери, на които данъкоплатците плащаме 74% осигуровки, което е пълен абсурд

Веселин Вучков разпределя времето си между родното с. Стоб, община Кочериново, и гр. София. В столицата преподава в Нов български университет и в Академията на МВР, а в Благоевград чете лекции на студенти в Правно-историческия факултет на ЮЗУ, където преди години съдейства и за разкриване на специалността „Национална сигурност“. Той е бивш зам. министър в МВР (2009- 2013 г.), бил е депутат в два парламента и министър от м. ноември 2014 г. до м. март 2015 г. Тогава подаде оставка в знак на несъгласие с премиера по въпросите на МВР и кадровата политика. Преди дни навърши 56 г., а празненството бе в родното му село. Потърсихме професора за интервю за читателите на в-к „Струма“.

– Проф. Вучков, България вече е пълноправен член на Шенген след 14 г. чакане. Защо толкова време останахме в чакалнята и чак сега ли покрихме критериите за приемане?

– Всички критерии бяха окончателно изпълнени през 2011 г., тогава бях част от екипа на МВР. И попаднахме години наред в някои вътрешнополитически полемики в страните от шенгенското пространство, в които през няколко месеца като въртележка се провеждаха избори. А темата за бежанците е първостепенна и така ще бъде и занапред. Бяхме несправедлива жертва на политически сметки на някои национални лидери, които много внимателно си „разпределяха“ вината и си подхвърляха топката, за да ни блокират за Шенген и да има поне един вътрешен министър против. През годините подобно поведение демонстрираха Франция, Дания, Нидерландия, Австрия и пр. Но това е вече минало – по-добре късно, отколкото никога! Така че по темата Шенген: браво на днешните управляващи, а и на всички предходни от последния четвърт век!

– Граничните бариери паднаха, но какви проблеми останаха за решаване пред МВР?

 – Пак да кажа: приемането в Шенген е най-големият външнополитически успех след падането на визите за Европа в началото на 2001 г. и приемането ни в ЕС след това! Така че цялото МВР заслужава поздравления. Ала проблемите в министерството не са преодолени, поне от мое гледище, и те са на всички равнища.
– Кои са най-големите проблеми според Вас?

– Преди десет месеца бе направена промяна в Закона за МВР, която влиза в сила тези дни, и обвързва възнагражденията на служителите със средната заплата в страната от второто тримесечие на предходната година по данни на НСИ. Това е революционна промяна, която ще има много благоприятни последици, а най-важните са две. Първо, служителите от всички категории ще бъдат добре финансово осигурени и няма да се позволява на всеки министър да спекулира с тази тема за заплатите, а те автоматично ще нарастват, тъй като не се очаква средната заплата в страната да намалява. Второ, ще се позатвори поне малко ножицата във възнагражденията между съдебната система и МВР. На практика възнагражденията в съдебната система са изпуснати от контрол и въобще не се съобразяват с други подсистеми, които органично са свързани с работата на съдебната власт. Ще дам пример: разследващите полицаи в МВР са натоварени поне три пъти повече от следователите и прокурорите, а възнагражденията им и след промяната ще са три пъти по-ниски. А работят заедно и по едни и същи дела. Да казвам ли, че за Коледа съдии, прокурори и следователи си получиха по двадесетина хиляди лева бонуси, а в МВР – по 600 лв. Обаче тази промяна в Закона за МВР отново не бе направена както трябва. Какво имам предвид? Първо, досега не бях виждал промяна в законодателство, изискващо допълнителни милиарди левове разходи, без финансова обосновка. Иде реч не само за МВР, но и за Министерство на отбраната, ДАТО, ДАНС, Министерство на правосъдието със звеното за охрана на свидетели, звеното за изпълнение на наказания и звеното за съдебна охрана, и др. И дойде краят на годината и сега правителство и парламент са изправени пред огромен проблем с грамаден бюджетен дефицит. Второ, тези десет месеца от миналия февруари до днес бяха златно време за реформи в МВР, защото ние като данъкоплатци сме изпълнили своя обществен договор към най-голямото ведомство с 50-процентно увеличение на заплатите, но остава общественият дълг на самото ведомство да подобри услугата към гражданите качествено. Нека се знае, че новите заплати в МВР и в трите категории труд няма да са малки, в масовия случай това ще са 3000 лв. и 4000 лв. Нека се знае, че към базовата заплата се добавят 300 безотчетни лв. месечно за храна, извънреден труд, клас прослужено време от 2% за всяка година (за служителите с повече стаж достига до 40%), близо два календарни месеца платен годишен отпуск, 20 заплати обезщетение при пенсиониране, безплатно пътуване в градски транспорт и пр.

– А как стои въпросът с пенсионерите?

– Това е огромен проблем, който се знае на всички нива и в системата на МВР, и от политиците, а никой не дръзва да го решава. Читателите трябва да знаят, че ние като данъкоплатци плащаме не само заплатите, но и осигуровките на полицаи и пожарникари. А знаете ли колко са те? Осигурителните вноски са 74 % върху заплатата, т. е. върху всеки лев заплата на полицаи и пожарникари бюджетът плаща 74 стотинки осигуровки. Това е наистина огромен разход. Кажете ми сега: честно ли е да взимаш немалка пенсия всеки месец, едновременно с това да взимаш нелоша заплата от бюджета всеки месец плюс всички изброени бонуси, и едновременно с това данъкоплатците да плащат и 74% осигуровки върху заплатите на тези работещи пенсионери в МВР? А и автоматично пенсията ще се вдига, а да добавя и това, че половината размер на пенсиите се плащат пак от бюджета, тъй като НОИ не разполага с достатъчно средства. Намирам това за пълен абсурд и на тази ненормална ситуация с работещите пенсионери в МВР трябва да се сложи край! Данните, с които разполагам от м. октомври, сочат, че в МВР има 4500 пенсионери, които са полицаи и пожарникари, 500 пенсионери по Закона за държавния служители и 1200 пенсионери по Кодекса на труда, т. е. около 6200 човека. Никога не бих допуснал подобно нещо; аз съм освобождавал пенсионери, закрих ведомствените аптеки в МВР, освободих аптекари и зъболекари и пр.  Това е псевдореформа, проведена, след като подадох оставка като министър, а тя има и други лоши ефекти: „запушване“ на кариерното развитие, тъй като началническите позиции са заети от пенсионери, при които житейското кредо е спокойно да минава ден след ден до навършване на 60-годишна възраст, докарвайки си министерски доходи всеки месец от пенсия и заплата. Спрях се на проблема с пенсионерите, но има и много други: архаична структура на МВР с много дублиращи се структури (веднага мога да изброя поне три звена, отговарящи за физическата подготовка на полицаи и пожарникари, а очевидно състоянието не е добро), много началници и малко изпълнители, огромна администрация, работните процеси не са прекрачили 50-те години на 20-и век и всичко се управлява с резолюции върху хартия, никаква дигитализация и пр. Нека бъда разбран правилно: изпитам огромно уважение към труда на всички служители, моята кариера премина в това министерство, ала то се нуждае от кардинална реформа, за да се приближи поне мъничко към една по-модерна представа за структура от 21-ви век! Още: без реформа на МВР съдебна реформа не може да се случи.
– Правораздавателната система също показва дефекти. Кои са най-големите язви според Вас?

– Ето, споменах един проблем, който никой друг не поставя. Преди 30 години преминах от работа като следовател на работа като преподавател в Академията на МВР, т. е. преминах от съдебната система в МВР на сходна длъжност. И заплатите бяха съпоставими. Ами сега? Разликата е почти три пъти. А и магистратите, както полицаите и особено дознателите, изпълняват една и съща държавно-значима задача: да борят престъпността със средствата на наказателните закони – НК и НПК. Но да оставим това, макар тази тема въобще да не е за подценяване. Има едно самозатваряне на съдебната система и почти пълното й изолиране от идеи за смислени реформи. Да, правят се промени в закони и дори в Конституция, но те са или необмислени, или пък противоконституционни. И става все по-трудно да довеждаш едно наказателно дело до успешен край с осъдителна присъда. Поставете се на мястото на тези 2000 разследващи полицаи в МВР (т. нар. дознатели) и на тези около 1500 прокурори и 500 следователи. Вместо да облекчаваме наказателните процедури, ние ги усложняваме ненужно. Ето два примера от последната година и половина. Проглушиха ни ушите как обжалването пред съд на постановленията за отказ да се образува дело, издавани от прокурора, е голям прогрес! Нищо подобно, това не е никакъв прогрес, тъй като това въобще не е ролята на един съдия да решава дали да се започне едно разследване, или не, това не е нито конституционна, нито теоретична, нито историческа роля на съда. Второ, даде се възможност всеки свидетел по наказателно дело винаги да се явява на разпит с адвокат. И знаете ли как стана това? Европейската комисия пише, че според някои сведения в България обикновено преди да бъдеш привлечен като обвиняем, си разпитван като свидетел. Ето защо препоръчват не само обвиняемите, но и свидетелите да имат адвокати. А това просто не е вярно дори и емпирично! Това промени ли към по-добро борбата с престъпността? Не, три пъти не! А на „кашата“ със съдебните експертизи въобще не искам да се спирам.
– Какъв беше резултатът от направените конституционни промени, свързани с правораздаването?

 – Единственият резултат е пропиляване на ценно историческо време.Не се вслушаха в критиките и постигнаха точно обратното на това, което целяха. Статуквото не само не бе разградено, то си живурка още по-охранено и жизнено. Ние се превръщаме в парадоксална държава, в държава на  изтекли мандати и временни длъжности във всички нива на администрацията. Така е и в МВР: няма титулярен главен секретар, навсякъде началниците са или „и. ф.“ (изпълняващ функциите), или „и. д. (изпълняващ длъжността), или „за началник“ – така се и подписват. Ето защо съм радетел да има редовно правителство и всички органи с изтекли мандати да бъдат решително обновени без никакво забавяне, а администрацията да започне да работи активно.
– Вие лично имате ли политически амбиции? Името Ви се споменава по различни поводи, включително и като потенциален министър на МВР.

– Искам много ясно да кажа пред читателите на най-голямата медия в Югозападна България: аз нямам политически амбиции. Може мнозина да не ми повярват, но аз искам да си бъда един независим член на гражданското общество и да си работя професията на преподавател и изследовател, която обичам. Видял съм много в политиката, достигнах до поста на министър, не искам да се връщам назад. Вярно е, че никога не трябва да казваш „никога“, но предпочитам да имам своя независим критичен поглед. Има мераклии за всякакви постове, нека опитат нещо смислено за доброто на милата ни родина!

Интервюто взе: БЕТИНА АПОСТОЛОВА