Бившият губернатор на Пиринско Владимир Димитров се впусна в емоционално приключение с екзотично пътуване до Перу. Заедно с бизнес дамата Ваня Попова решили да усетят енергията на места, за които само са чели и гледали филми, и завчера се върнаха от едно от най-паметните си пътувания.
„Аз съм любопитен човек и неща, за които съм чел като малък и юноша, продължават да интригуват вниманието ми. Затова се старая с годините да си задоволявам любопитството и прищевките, мога да си го позволя, а и в един момент човек си дава сметка, че не може само да се работи, трябва и да се живее и е най-добре да умееш да ги съчетаваш двете“, искрен бе пред „Струма“ Вл. Димитров в отговора на въпрос как са избрали дестинацията. Ето разказа му за пътуването и за нещата и местата, които най-силно са го впечатлили в Перу:
„Бяхме наясно, че предизвикателството е сериозно, най- малкото заради разстоянието от 12 000 км в едната посока. От друга страна, почти през цялото време на престоя си в Перу бяхме на надморска височина над 3000 м. Имаше хора от групата, за които това бе сериозен проблем въпреки мерките, които предварително бяха взели. Натоварването заради разредения въздух е сериозно, но се компенсира от гледките. Когато се спряхме на дестинацията, имах нагласа за предварителна по-специална физическа подготовка, но дъщеря ми, която ходи там преди 5-6 г., ме убеди, че няма да ми е нужна такава . Истината е, че предварително не можеш да предвидиш какво те очаква и как ще реагира организмът ти на голямата надморска височина. Имаше хора от групата, които първия ден, като се качихме в Куско, старата столица на инките, на 3600 м надморска височина бяха извън строя, получиха гадене и световъртеж от разредения въздух. За радост ние нямахме проблеми, въпреки че аз на 66 г. бях най- възрастният в групата. Видяхме най-големите забележителности – Мачу Пикчу, езерото Титиката, Куско, платото Наска с огромните рисунки, правени сякаш от извънземни. Качихме се със самолет на около 2000 м височина, за да ги разгледаме, а как древните хора са ги направили с такъв размер и толкова правилно, продължава да е загадка, но ни беше страшно интересно“, още бе подвластен на емоцията Вл. Димитров.
На въпрос дали пътуването е дало отговори на въпросите от младежките му години, той бе откровен: „Въпросите си остават, за голяма част от строежите и постиженията на древните има догадки, но емоцията да съпреживееш всичко от първо лице не може да се опише с думи. Всичко ни бе интересно, единственият проблем е, че разстоянията между обектите са големи и пътуванията са уморителни. Който тръгне, трябва да е наясно, че му предстои сериозно предизвикателство. Силно ме впечатли и друго, въпреки невероятните усилия местното население живее много бедно (може би и защото голяма част от територията на страната е заета от пустинята Атакама), въпреки че са много открити, дружелюбни, добри, но измъчени и се борят с природата за всеки къшей хляб. И друго ме впечатли, че държавата полага огромни усилия за съхранението и поддръжката на паметниците на културата и историята. Поддържа се много добър ред и организация и се заделят много средства за опазването им, на Мачу Пикчу например пускат само по 4000 души на ден и записването става с месеци напред. И това е държавна политика, за да се опазят тези паметници за поколенията“.
Кулинарната част от пътуването също се оказала вълнуваща. „За пръв път ядох сурова океанска риба в тяхното национално ястие севиче, което се оказа изключително вкусно. Сега там е краят на зимата, но има изобилие от плодове, включително и екзотични, като вътрешността на кактус, който ядат за десерт и също ми бе много вкусно. Бях изненадан да науча, че произвеждат и вино, за което те твърдят, че не е добро като чилийското. Опитахме го и мога да кажа, че никак не е зле“, отбеляза Вл. Димитров. За да запазят за по- дълго спомена от емоционалното преживяване в Перу, двамата с Ваня Попова си донесли дребни сувенири. „Рецептите предпочитам да дегустирам на място“, с усмивка призна бившият губернатор на Пиринско.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
