Всеки желаещ може да заплати 10 лева и да прекара един ден в черешовата градина, а за дете таксата е 5 лева, набраните саморъчно плодове може да се таксуват допълнително по 2 лева за килограм
Оригинална инициатива – черешов туризъм, се заражда сред земеделските производители в Кюстендилско. Идеята е на бившия директор на Института по земеделие в Кюстендил, сега частен производител, проф. Димитър Домозетов. Той твърди, че я заимства от китайски и японски партньори.
Всеки желаещ може да заплати 10 лева и да прекара един ден в черешовата градина, а за дете таксата е 5 лева. Срещу символично заплащане те могат да прекарат един хубав уикенд в масивите, да си наберат череши и да ползват тази продукция. Набраните саморъчно череши може да се таксуват допълнително по 2 лева за килограм. Към момента имало вече подадена заявка от детска градина от столицата, която иска да посети градината на професора, съобщи БНТ.
Идеята може да се включи и в предлаганите от туроператорите екскурзии и пакети.
В същото време Кюстендил усилено се подготвя за традиционният Празник на черешата в края на седмицата. Хотелите и къщите за гости и базите за отдих и настаняване в града и района са резервирани отпреди месеци. Очаква се на празника да дойдат хиляди посетители.
От дъждовете вече масово започват да се напукват черешите в Кюстендилския край. Проблемът не подминава дори най-устойчивите сортове, тъй като плодовете наедряват бързо от валежите и започват да се цепят. Това става ясно от думите на проф. Димитър Домозетов, почетен доктор на Селскостопанската академия, пред „Агросвят“.
В тази ситуация берачите започват да пробират и не искат да събират реколтата, защото си губят времето.
Въпреки че тази година черешите в страната са по-малко от обичайното заради провалената реколта в голяма част от страната, цената, на която се изкупуват, е твърде ниска – 1.20-1.30 лв./кг, като 60-70 ст. се дават за беритба на 1 кг плод. И тази цена не удовлетворява работниците, които търсят по левче за килограм набрана продукция.
„Качествена работна ръка може да се осигури, когато имаме нормална европейска цена за труда. Не може да се плаща на час колкото в Западна Европа и от това идват проблемите ни“, коментира проф. Домозетов.
Освен това остават и трудностите с еднодневните договори, а стопаните често са пред дилемата дали изобщо да берат, или да не берат.
„Трудно ще се увеличи задоволяването на българския пазар с родно производство плодове при сегашното отношение и тази политика към българското овощарство. При нас всичко става стихийно, неконтролируемо и лошо организирано“, казва още ученият.
Той със съжаление констатира, че родната продукция не се цени, а в същото време ни заливат с гръцки и турски череши. Според него фактът, че субсидиите ни са по-ниски, отколкото във всички съседни държави, показва, че имаме проблем, който трябва да се решава.
„Освен това разпределението на субсидиите също е нарушено и така не може да продължава. На интензивните култури трябва да се обърне внимание, там ръчният труд е повече, но затова трябва разум. Затова създадохме Земеделската камара, която трябва да изчисти тези неща едно по едно, за да бъде уважаван трудът на земеделските производители“, споделя още проф. Домозетов.
Службата за съвети в земеделието трябва да се обърне пряко към производителите, а експертите от ДФЗ трябва да получават заплатите си на база проектите, които са одобрили за производството, според него.
„В ССА лежат много научни достижения, но в момента Академията е във фризера и трябва новият министър да я размрази и да се ползват научните постижения“, препоръчва овощарят.
Според проф. Димитър Домозетов хаосът е тотален, но земеделието трябва да се подреди. Той се надява новият министър, който идва от бизнеса и не е обременен с различни лобита, да работи за устойчиво овощарство. „Светът отива натам, с устойчиви сортове на болести и неприятели да се намалят пръсканията, торовете, препаратите, да се олекоти производството на съответната продукция. Тогава ще има смисъл от всеки вложен лев от Европа да получим поне още два-три“, коментира Домозетов.
