Основните заплати в Югозападното държавно предприятие до 2000 лева ще се вдигнат с 20%, а тези над 2000 лева – с 10%. Повишението бе договорено вчера в споразумение, подписано от председателя на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ Константин Чолаков и директорите на шестте държавни предприятия. „Подкрепа“ още не е подписала споразумението, а и към момента не е ясно откъде ще се вземат парите за увеличението.
То е резултат от протеста на 14 юли, който организираха работници и служители в държавните горски и ловни стопанства. Ден по-късно министърът на земеделието и храните Георги Тахов обяви, че Агенцията за държавна финансова инспекция започва проверки в държавните горските предприятия с надеждата да открие защо печеливши бизнеси, каквито бяха доскоро горските предприятия, вече не разполагат с достатъчно приходи, за да обезпечат дейността си. Тахов предупреди още, че министерството на земеделието подготвя искане до КЗК да бъде установено има ли картел при ползвателите на тази дървесина.
Няма яснота как върви проверката на АДФИ и уведомена ли е КЗК за министерските подозрения за картел, но отговорът на въпроса защо се стигна дотук бе даден от бившия директор на ЮЗДП д-р инж. Светозар Михайлов, който продължава да следи изкъсо процесите в горския сектор в България и да търси решение на многото проблеми.
Ето обяснението на Михайлов, което съдържа и рецепта за стабилизиране на сектора:
„ В продължение на 14 години финансирането на горската система, стопанисваща държавните гори, зависеше единствено от приходите от продажба на дървесина. Поделенията на Държавните горски предприятия започнаха приоритетно да усвояват пазарно търсена и скъпа дървесина. Усвояваха се зрелите и дозряващи достъпни насаждения. Приходите от така относително лесно натрупани средства се разходваха доста разточително. Под политически натиск се назначаваха все нови и нови служители, и то не на тези работни места, от които се генерират приходи, а поради тази протекция се откриха нови паразитни длъжности. Голяма част от тези новоназначени служители нямаха завършено лесовъдско образование. Формално, за да могат да се назначат, завършиха новооткритите пуцове. Така за няколко месеца фиктивно обучение те се явиха пред комисия и узакониха тяхната некомпетентност. За да се подържа системата и без да се мисли стратегически, ежегодно се увеличаваха цените на дървените материали. В същият период цените на услугите, които фирмите извършват – лесокултурни мероприятия, дърводобив, не се актуализираха. След което логично настъпи моментът тези фирми да започнат да работят на загуба. В продължение на няколко години загубите от тези дейности се покриваха от печалбата при продажба на преработена дървесина. Стагнацията, породена от Украинската криза, сложи край и на това. Фирмите, ползващи продукти от гората, бяха натоварени с редица излишни отговорности. Проследяване на колите, камери, снимки, право на преминаване и каквото се е сетил служителят. Всички тези неща ги плащат те от собствения джоб. Не се адаптира Наредбата за отдаване на дейности, така че фирмите, инвестирали значителни средства за развитие на производството, да станат дългогодишни партньори и да имат предимства при осигуряване на суровина. И сега новосъздадени и политически подкрепяни фирми печелят добрите обекти и препродават. Много са случаите, при които единственият начин да не загубят пазарите е да си купят по-скъпа дървесина от прекупвачите. Заложеното предимство в Закона за горите за осигуряване на дървесина на местни ползватели е неправилно по начина на прилагане. Необходимо е да се осигурява с предимство дървесина на базата на заетите непосредствено в преработката на продукти от гората, законно назначени и осигуряващи се. Осигуряване на определени количества дървесина, което ще осигури оцеляването на тези хора. МЗ допусна големи ползватели да прекратят своята дейност основно за дървесина, от която има излишък. Необходимо бе да се премахне ДДС на дървесина, добита от насаждения до 50-годишна възраст.
Ние, горските, изпълняваме обществено полезни дейности като денонощна охрана на националното богатство – горите. Обектите на работа се намират на отдалечени и без изградена пътна инфраструктура места, което налага да изразходваме големи физически усилия. Физическото натоварване не свършва, достигайки до обекта за работа, а по време на изпълнение на лесовъдските задачи в него.
Връщането от работа е поредното предизвикателство за издръжливост. Работим на ненормиран работен ден. Дейността ни се извършва под открито небе, няма офиси, няма укрития. Подложени сме на капризите на времето, което, високо в планината, е доста променливо.
Горските служители са недооценените пожарникари. Те създават организацията за гасене на пожара, осигуряват дежурства, търсят доброволци.
Искането за промяна категорията на труд трябва да се преформулира в право на 20 заплати за стаж в горските стопанства над 20 години.
И още: заплащане на допълнителния труд; право на закупуване на работно облекло от служителите; осигуряване на допълнителни средства от държавата за изпълнение на ГСП.
Това е решение само на част от проблемите“.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
