Светозар Михайлов е роден в Благоевград. Завършва гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ и специалност горско стопанство в ЛТУ. Доктор по лесовъдство от 2006 г. В системата на горите започва работа като началник горски участък в с. Долно Осеново, а последно преди пенсионирането му е директор на ЮЗДП.
Има над 30 публикации за гората – в Испания, Франция и Македония, на тема „Стопанисване на кестеновите гори“, а в Германия на тема „Състояние на естествените елови гори в Западните Родопи“ . Съавтор е на Правилника за сечите в България“.
-Д-р Михайлов, Вашият професионален път е свързан с горите на България. Тази година ще честваме 100 г. от реализиране на идеята за Седмица на гората. Какво е състоянието на българската гора и каква е Вашата оценка на процесите, протичащи в горите и горската система?
-Българските гори са национално богатство така, както е записано в Конституцията. Това обаче се забравя от голяма част от хората и преди всичко от управляващите политици. В същата тази наша Конституция има задължение да се грижим за държавните имоти. Гората отговаря на изискването за имот, но ние не си изпълняваме това конституционно задължение – да го стопанисваме в интерес на обществото. Какво имам предвид? С приетия начин на управление на горите от 2011 г. се възприе едностранен модел на финансиране. Добива се предимно дървесина, която търсят потребителите, а не тази, която би се получила, ако се отглеждат горите. Горските са принудени да работят така, за да може да акумулират средства за отглеждане на горите. Това означава, че трябва да се ползва повече и по-качествена дървесина, за да може да се опазват горите . В страните с нашата природна история и сходен климат горското стопанство е икономически губещ отрасъл. За да изпълнява своите очаквания от хората екологични функции, трябва да се осигурят средства от други донори. Какво произвеждат нашите гори? Произвеждат годишно около 15 -16 милиона куб.м дървесина, от която ползваме около 50%. Има различни мнения дали е много, или малко.
-А според Вас много ли е, или малко?
-Ние, горските, отчитаме, че площта на горите ежегодно нараства. Моите наблюдения са, че достъпните зрели и дозряващи гори в стопанските гори намаляват, за сметка на издънково възобновяващи се младиняци и самозалесили се пустеещи земеделски територии. Паралелно с това протичат процеси на естествено разпадане на изкуствените гори. Това не е в резултат на некачествено залесяване, а естествен процес, резултат от почвено-климатичните условия, в които са поставени. Ползването трябва да бъде около 60% от годишния прираст на горите, но не за цялата територия на България, а на всяка териториална единица, т.е. община или горско стопанство.
-Вие сте за промени в начина на горското планиране и често приканвате да се изготвят общински планове за интегрирано развитие на горите. Защо това не се случва?
-Светът се променя непрекъснато, променят се и очакванията на обществото от обществените гори, а и не само от тях. Горите ни са единни и неделими в своите производствени и екологични възможности. Човекът е сложил граници и изкуствено ги е разделил на две министерства и няколко агенции. Да вземем за пример която и да е община в България. Там има три категории гори по вида собственост. Освен това са разделени на гори с особена законова защита, стопански гори, които приоритетно изпълняват многообразни функции – за производство на дървесина, защитни гори или т. нар. противоерозиони, полезащитни пояси, горна граница на гората, за запазване на чашките на язовирите и т. н. Имаме вододайни зони, поройни реки, зони за развъждане на дивеч, за запазване на местообитания, на птици, „Натура” и редица защитени зони паркове, гори в земеделски територии, зони за рекреация, буферни зони, стари гори, вековни дървета и т.н. Но… гората е само една. Всички процеси – външни и вътрешни, влияят на останалите компоненти в нея. Ние сме начертали най-често в канцелариите границите на съответните приоритетни цели, но в природата границите са други, получени в резултат на други зависимости. По тази причина трябва да се интегрират всички категории гори и да се стопанисват в обща зависимост, като се запазват обектите на защита и задоволяват потребностите на хората. Не е добро само за това ,че дадена територия с гора се води земеделска, ние да я унищожим. Измислили сме и въвели със закон дълга и тромава процедура за смяна предназначението на земята от земеделска в горска. Хората искат да има повече гори, но чиновникът, вместо да определи това да става с писмено съгласие между собственика и МЗХ, е въвел процедура, която отказва хората. Недоумявам как сме го направили. Освен общо планиране, горите трябва да се менажират от единен държавен орган. Но това е друга дълга тема.
-Какви хора работят в горите?
-Прекрасни. Болшинството са всеотдайни служители на гората. Но и тук неусетно от защитници на природата, в резултат на продължителните атаки на някои и нашето неадекватно медийно поведение, стигнахме дотам обществото да подлага на съмнение и най-светлите ни помисли и самоотвержена работа за благото на гората. Дълго и необосновано мълчахме. Малкото примери, които намираха критиците ни, бяха широко афиширани, а добрите практики не намираха и все още не намират подкрепата на осведомяващите обществото. Вие сте мощен фактор и вашата сила не се използва ефективно.
От друга страна политиката, ако такава има по отношение на кадрите ни, е сбъркана. Всички знаем какво се прави. Да не си губим времето да констатираме. Няколко неща трябва да се приложат. Първо – да се стимулира растежът на място. Това ще донесе много позитиви в работата. Второ – да се провеждат открити конкурси за някои особено важни позиции. И трето – да се определи с вътрешно ведомствен акт какви длъжности могат да заемат завършилите учебните центрове за квалификация. И, разбира се, незабавно премахване на разликата в заплащането в различните звена.
-Какво ще пожелаете на колегията за Седмицата на гората?
-Често цитирам Ива Антич. В една от книгите си казва „Дошло е време умните да мълчат, глупавите да говорят, а разсипниците да забогатеят“. Ние бяхме достатъчно търпеливи. Толерантни. Светът се промени. Дошло е времето на активните, смелите и решителни лесовъди.
Разговаря: ВАНЯ СИМЕОНОВА
Какви ги дрънкаш? Горските станаха милионери. Те ли ще спасяват гората?