Един от първите седесари в Пиринско, а по-късно лидер на ДПС и общински съветник – Кемал Демир от санданското с. Джигурово, се нагърби с революционната мисия да преориентира тютюнопроизводителите в Югозападна България към производството на шафран.
През уикенда той участва в конференцията в София на Асоциацията на производителите на шафран по покана на председателя й Хасан Тахиров, негов приятел от Кърджали. След като цял ден води записки и събира любопитни данни за уникалната билка, Кемал се завърна в родния край, натоварен с литература, и до вчера бе успял да раздаде книги за шафрана на десетина момчета от Склаве и родното си село Джигурово. Сред най-зарибяващите цифри, от които Кемал Демир вече е съставил визитка на синия минзухар с екзотично име, са 240 – колкото болести лекува шафранът, 300 лв. – колкото е инвестицията за 1000 луковици, и 10 000-20 000 лв. – колкото ще е печалбата от килограм листенца.
„Шафранът е много по-доходоносен от тютюна и е по-скъп дори от женшена, казаха, че е най-скъпото растение на света, разказа Кемал Демир от наученото на конференцията. Луковиците трябва да се засеят през юли, а брането започва през септември-октомври. От една луковица излизат 1-3 цвята, а от един цвят се раждат 2 до 6 нови луковички. Луковиците аз ще им ги раздавам – говорихме с Хасан на първо време да направим компромис в цената за по-бедните. Нека хората първо да видят с по 1 дка как ще тръгне, а ако им хареса, догодина могат сами да си засадят по повече декари. Важното е, че трудът е много по-малко, а печалбата – много по-висока, отколкото при производството на тютюн. Веднъж засадена, нивата изисква бране и обработка на цветовете само 3-4 седмици в годината, и така 5-10 години”.
Без да е сигурен, Кемал Демир предположи, че чрез асоциацията произведеният в Пиринско шафран ще се продаде в Иран – страната, която е производител на 90% от това растение в света. На тази мисъл го навял фактът, че на конференцията в София имало представители и на иранското посолство у нас.
Самият Демир призна, че той лично няма да се възползва от промоцията на шафрановите луковици, защото има голяма пенсия от благоевградската цигарена фабрика и не му трябва да работи. Щял да даде обаче всичките си сили в подобряване материалното положение на бедните тютюнопроизводители.
Шафранът, с който Кемал Демир е решил да засее региона, е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар. Билката има широко приложение в кулинарията, в медицината /при болки в корема, камъни в бъбреците и подобряване на кръвообращението, използва се още при болестта на Алцхаймер, като антидепресант и за предотвратяване образуването на ракови клетки/ и в козметиката.
Растението вирее в естествени условия в Югозападна Азия, а в Европа е култивирано за пръв път в района на Гърция. В България шафран се отглежда едва от 2 г., главно в Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Елхово, а испански предприемач отглежда над 100 декара в Добруджа. Миналата година у нас са добити около 500 кг шафран с отлично качество.
Шафрановите минзухари се нуждаят от ронливи, рехави, с ниска плътност, добре напоени и добре оттичащи се глинено-варовити почви, а самата билка се нуждае от пряка слънчева светлина. Добивът от декар е между 1 и 3 кг сух цвят. За производството на 1 кг сух шафран са необходими 160 000 – 200 000 цветчета.
Цената на шафрана е висока поради големите разходи за отглеждане и преработка. Средната изкупна цена на шафран в Европа е до 10 000 евро/кг, като това зависи от качеството и сорта. Тъй като българските производители са сравнително нови на световния пазар на тази стока, засега продават на половин цена – по 10 000 лв./кг.
Справка в интернет показва, че цената на шафрана на световния пазар варира през различните години, като достига за първа класа качество 20 хил. евро за килограм, а през някои години дори до 30 хил. евро.
От миналата година Министерството на земеделието и храните дава възможност за пълно финансиране на шафранови плантации по 4 подмерки на програмата за развитие на селски райони. Планира се и изграждането на център в някое от държавните опитни полета, в който фермерите ще могат да видят как се сеят луковиците, как се берат цветовете, как се чистят и как се изсушават. Там ще има също лаборатория за анализи на качеството и опаковъчен цех.
Освен от Иран интерес към българския шафран, който се оказал един от най-висококачествените при анализите във френска лаборатория, до момента са проявили от Дубай, френското министерство на земеделието, Агенцията по лекарствата в България и Чили.
ВАНЯ СИМЕОНОВА